Голямата тема в публичното пространство последните дни е решението на България да блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Което несъмнено озадачи мнозина на Запад. Как така, хем сме подкрепили единодушното решение на Съвета на ЕС през пролетта за започване на преговори със Скопие, хем сме приели декларация на Народното събрание, че ще одобрим за тези преговори с условия. И сега го използваме като легитимен аргумент, за да блокираме процеса, за огорчение на югозападните ни съседи. Които признахме първи за независима държава, след отделянето u от Югославия - ход, по себе си противоречащ на интересите, които се опитваме да защитаваме сега.

Но нейсе! Искаме македонстващите да признаят, че до включването им в Югославия езикът им е бил български, както и че националната им идентичност произхожда от нашата. Горките! Застани с гръб към входа на Националния дворец на културата в София и огледай панорамата по 360 градуса - и ако видиш текст на кирилица (разбирай, български език), иди някъде да запалиш свещ. Апропо, ако преброиш колко пъти по околните табели НДК-то е посочено на български пак е вероятно да се изумиш. Така, де, ако ти пука, отвъд евтините патриотарски лозунги, да си дадеш сметка в какво се е превърнал декора наоколо. Или поне в София. Из страната трябва да се признае, че езикът се брани по-усърдно, пък макар и по традиция. Шапки долу!

Преди над 15 години в страната имаше министър на табелите. Николай Василев се зовеше и имаше за мисия да стандартизира изписването на имената на селищата в страната на латиница - благодарение на него всеки човек планетата би могъл да намери разпределителна гара/град Gorna Oryahovitsa (примерно), когато му потрябва. И успя - каквото и да си говорим. Първият път. После не успя. И след това и други се провалиха, докато цялата история най е вероятно останала някъде в (не)архивите на КАТ. Съвсем сериозно. Които за тези с по-устойчива памет и отношение към родния език и култура съдържат несъмнено някой и друг коментар за активното им участие в самоназначената кампания на родната Пътна полиция срещу абортите - „Keep the child!“, (разбирай, „Запази детето!“), който лозунг бе щампован на всяко превозно средство от градския транспорт в София в първото десетилетие на века и сигурно още може да бъде видян тук-там.

Но, ще кажете, че се отнесохме към английския език, когато говорим за българския - и ще сте прави. В подлеза на една отдалечена спирка на софийското метро, в посока летището, един предприемач предлага обущарски услуги и поправка на „палатки“ - с анонс и на двата езика. У нас така ли иначе всеки очевидно ги говори, както може, на основание, че сме „мечтана“ туристическа дестинация. (Или котило за гастарбайтери.) Тоест, ако си случайно попаднал у нас турист със скъсана палатка и късметът те отведе някъде между „Мусагеница“ и „Дървеница“, ще си най-щастливият къмпингар на планетата, защото веднага ща намериш услугата, която търсиш - да ти закърпят палатката, на N-стотин километра от дома, вместо да си купиш нова. Затова си дошъл в България, в крайна сметка! И за езика и културата.

Та, да се върнем на „македонското вето“. Както и да го погледнем, вкратце с приемането си в ЕС през 2007 г. България постигна онова историческо признание, което винаги е търсела. И с членството ни българският език и най-вече кирилицата станаха официални езици на Европа - за 13 години ЕЦБ препечата всичките си банкноти, за да пише на тях „евро“. Само гърците го бяха успявали преди това. И дори те се разбраха с македонстващите. И за финал: да не забравяме, в крайна сметка заедно с над 30 африкански държави сме и „франкофони“.