Кандидати за слава си приписват превземането на парахода

На 12 май 1876 г. Христо Ботев се прощава с майка си. На другия ден целува дъщеря си, а на съпругата казва, че заминава за Браила и Галац

Около 30 поборници претендират за авторско право върху плана „Радецки“. Всеки пледира, че негово мисловно творение е превземането на парахода. Кандидатите за слава са толкова много, защото това е най-романтичното приключение в нашето освободително движение.

„Тоя демонстративен план - пише Захари Стоянов - да се плени един от австрийските параходи и под австро-маджарско знаме да пренесе по Дунава нашите вън от законите хора, има много поклонници. В своите изследвания да се добиеме до истината ние сме имали случаи да чуем най-малко от 25-30 души, които са се препоръчали за автори на тоя план. Всеки казва, че най-напред в неговата глава се е родила тая идея, той я предложил в такова и такова събрание, той написал или съобщил на Ботйова, която се разисквала и приела, и пр., и пр.“

Димитър Икономов е единственият, за когото има автентични документи по въпроса. Родом от Троян, той е син на будна възрожденска фамилия. Учи в местното килийно школо, в Ловеч и манастира „Успение Богородично“. После сам става учител, викат му Даскала. Участва в Белградската легия, сетне е член на революционния комитет в румънския град Александрия.
По време на Старозагорското въстание Икономов предлага завладяването на параход за прехвърляне на четници. С дата 29 септември 1875 г. Данаил Попов пише на александрийци от Турну Мъгуреле:

„Вчера дойде тука Даскала Троянченина и с едно парче хартия иска да ни докаже, че последното решение на комитета е това: Вий да снабдите 10 души с нужните им неща, а ний 20 души. Начинът, по когото трябва да стане тяхното минуване, според както реченият ни го разказа, т. е. че от всякоя скеля* да влязат приготвените като пасажери и като пристигнат на уреченото място да принудят силом капитанина, за да ги извади на един край ненаселен, че от тамо да тръгнат за към Балканите; а с какво? Само с по един револвер и с по една кама.“

Икономовият проект има кусури. Липсва маскировката на градинари и сандъците, пълни с оръжие вместо с мотики. Даскала обаче се качва на „Радецки“ убеден, че идеята е негова. „Ще чуете гласа ни и ще се потвърди планът ми, когото 1 година съм проповядвал“, отбелязва в прощалното си писмо той.

Истината е, че планът „Радецки“ не е оригинален, заимстван е от практиката на освободителните движения в Европа.

През 1857 г. италианските революционери Джузепе Мацини и Карло Пизакане подготвят въстание в Неаполитанското кралство. На 25 юни заедно с двадесет и четири мъже Пизакане пленява кораба „Каляри“. Рейсът му е от Генуа за Тунис, но съединистите го отклоняват към остров Понца. Тук освобождават около 300 заточеници, които се присъединяват към отряда.
Храбреците дебаркират при Сапри и търгват към вътрешността на страната. Очакват помощ от местните комитети, но никой не ги посреща. По тази причина бунтът е удавен в кръв, Карло Пизакане загива. Поетът Луиджи Меркантини възпява подвига в стихове, които Христо Ботев чете в руски превод.

Има още няколко „корабни приключения“, познати на бъдещия войвода. За да се отърве от група размирници, през 1859 г. неаполитанското правителство ги товари на параход за Америка. Обречените на изгнание принуждават капитана да ги свали на английския бряг. „Това събитие - сочи Михаил Димитров - било подробно описано във в. „Times“; в една от книжките на „Современник“ Чернишевски го превел изцяло. Като ученик и внимателен читател на Чернишевски, Ботев могъл да знае за този случай.“

По време на Полското въстание срещу руския гнет от 1863-1864 г. са проведени две операции за прехвърляне на бунтовници. Едната през Балтийско море е организирана от Бакунин, Херцен и Мацини. Другата е дело на полския революционер и писател Зигмунд Милковски.

Прокуден от родината си, той дълги години живее по нашите земи. Три от романите му са със сюжет от българската история. Милковски съсредоточава своя отред в Тулча, откъдето през Дунава да продължи към Полша. Ударна група от десет съзаклятници, облечени като обикновени пътници, превземат гръцки кораб и акостират между Тулча и Исакча. На 17 юли 1863 г. Зигмунд Милковски качва на борда 258 мъже и 17 коня. Успешно минават реката, но на отсрещния бряг власите спират похода.

Историята вдига много шум, отразена е и в нашия периодичен печат. От друга страна Христо Ботев е бил в тесни връзки с полската емиграция и без съмнение е знаел подробности. Знаел е и за Ангел войвода, който още през 1841 г. завладява параход в Мраморно море. Ботев пише за него в „Примери от турско правосъдие“, а в своя стенен календар за 1875 г. дори го канонизира. Срещу датата 30 ноември е отбелязано: „Андрей апостол первозвани и св. Анг. войвода“.

Стъпил на тази традиция, Христо Ботев разработва свой план. Споделя го с Иван Андонов: „Щом се снабдя с парични средства, по какъвто начин намеря за добре, ще въоръжа своя чета и ще премина през Дунава в България. Оръжието и хората ще приготвя по разни пристанища, като ги кача на някой голям параход и ще го завоювам.“

Защо обаче поетът избира тъкмо „Радецки“? Освен него по Дунава правят рейсове австрийските „Германия“, „София“, „Елизабет“ и „Тегетов“.

На 1 февруари 1869 г. в букурещкия вестник „Тъпан“ се появява една знаменателна карикатура. В центъра на Русчук са изтипосани Сабри паша и Акиф паша. Сабри предава властта на Дунавския вилает. „Хош гелдинис!“ - поздравява той с добре дошъл. - Заповядай инструкциите, по които ще управляваш този вилает. На, и ти ще правиш същите реформи, които съм правил аз и моят предшественик, както ги виждаш вече изложени.“

Новият валия поема коран, ятаган и въже. Зад агите се виждат бесилки и хотел „Мидхад паша“. В дъното кораб пори вълните на тихия бял Дунав. На корпуса му се чете „Radezky“. Не „Германия“, „София“, „Елизабет“ или „Тегетов“, а „Радецки“!

Автор на карикатурата е Хенрик Дембицки. Участник в Полското въстание, той се укрива във Влашко. Дембицки е художникът на Ботев, по негови идеи създава сатиричните си рисунки. Нему поетът заръчва да документира избора на парахода. Седем години преди най-романтичното приключение в нашето освободително движение.
На 12 май 1876 г. Христо Ботев се прощава с майка си. На другия ден целува дъщеря си, а на съпругата казва, че заминава за Браила и Галац. Всъщност хваща влака от Букурещ за Гюргево. На 16 май след обед заедно с група четници се качва на „Радецки“.

„Знаете ли, господин капитан, защо ние избрахме вашия параход? - пита войводата Дагоберт Енглендер. - Ние знаем и другите и изучихме техните капитани; предпочитаме вашия параход, защото носи името на славянски генерал, Радецки, което е за нас добро предзнаменование!“

Започва походът на саможертвата и безсмъртието. 

* Пристанище