Създаването на правителство край Вардара ще се окаже сложна задача

На прицела на местните сърби попадна и Българския културен клуб - Скопие

На къде тръгва югозападната ни съседка след парламентарните избори? Това е въпросът, които вълнува повечето местни и европейските наблюдатели, които следят процесите в Северна Македония. И двете големи партии СДСМ и ДПМНЕ постигнаха почти еднакви изборни резултати, разликата е само двата депутатски мандата в полза на прозападната формация на Зоран Заев. Победата без съмнение е крехка, което отваря много въпроси, за политическата и икономическата стабилност в югозападната ни съседка през следващия период. Двете основни партии в Скопие поради апатията и сериозни социални и икономически проблеми загубиха доста от своите избиратели в следствие на което общо получиха едва 900 000 гласа или 90 депутати от общо 120 местния парламент в сравнение с 2016 година.

Днес двете формации в новото Собрание ще разполагат с 10 депутати по малко. За това си има обяснения като уплахата от COVID-19, намалялото население в страната, емиграцията, както и тежките икономически условия в които функционира местната икономика. Сред заслужаващите анализ причини за процесите в страната са недовършените обществени реформи. Загубата на формацията „Македонски концепт” на Петар Богойески проповядваща Македония на гражданите, които живеят в нея е сигнал, че нито СДСМ, нито ВМРО- ДПМНЕ са готови да разчупят рамката и да погледнат на процесите отвъд „белградската парадигма”, която съществува от 1918 година в страната.

Северна Македония държава на всички свои граждани 

Движението на Богойески предлагаше конституционни промени, според които югозападната ни съседка да се превърне в държава на всички свои граждани, включително и на македонските българи. Това означава да няма партии на етническа основа, което автоматически би спряло възможността на Сърбия да заиграва с деликатната етническа карта в малката балканска държава.

Движението предлагаше шестте изборни региона да бъдат премахнати и да се гласува в един район на територията на страната, което щеше да покаже други резултати за местните албанци. По този начин щеше да се допринесе  за укрепването на политическата стабилност в Северна Македония. Дни преди изборите противоречивото  сръбско културно дружество „СПОНА“  в съседката ни излезе с остра позиция по отношение на идейте на Богойески, атакувайки го като двигател на българщината. Освен него на прицела на местните сърби попадна и неправителствената организация Българския културен клуб – Скопие :               

„Българщината не подбира средства , посредством багерната си идеология, тя се налага и чрез разколниците от игумена до „архиепископа“. /бел. на автора става дума за  игумена на Бигорския манастир Партений и ръкоположен за викариен епископ на Дебарско-Кичевската епархия/.  „Софийската платформа“ за добросъседството все повече придобива вида на идеите на Ванчо Михайлов за Македония като втора българска държава, като балканска Швейцария. От тук и политическия представител на „македонската кауза“ Петар Богойески представител на минорната политическа общност-партия, но и фаворит  и  директно подкрепен от Българския културен клуб - Скопие и които на изборите излиза с мантрата за „гражданска македонска нация“ държа реч,  с която поздрави Партений на неговото ръкополагане в Охрид.“                                                                 

Явно идейте на Богойески подразниха много не само местните сърби, но и индиректно и Сърбия. Излизането от  тази белградска парадигма  щеше  да даде  възможност, бившата югорепублика  да погледне реално на политическите процеси и миналото си през последните 100 години. Този въпрос ще е ключов  през годините  които идват занапред пред властите в Скопие.    

Договорите с България и Гърция ще променят Северна Македония 

Хода на историята в Северна Македония е неумолим за развиването на близки взаимоотношения с България и Гърция. Въпреки, че ще има привърженици на обратната политика в двете водещи формации, процесите в Скопие работят за сближаването с България, колкото и сложно сега да ни се вижда. Договорите с България и Гърция спомогнаха за развенчаването на антиквизацията и за началото на процеса на обща история между Скопие и София. Вътрешната политика край Вардара от тук нататък в не малка степен ще се базира върху тези два документа. Неотдавна в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров” по ТВ Европа потвърждение на това направи и кандидата за премиер на албанците от партията на Али Ахмети - Насер Зебери, че договора с България ще бъде важен елемент в преговорите за създаването на новото правителство в Северна Македония, което беше сериозно намигване към проруската ВМРО-ДПМНЕ. По време на предизборната кампания тя се обявяваше против договорите с България и Гърция и заплашваше, че ще ги денонсира след като спечели изборите.

За първи път в македонското Собрание ще има 32 албански депутати                                        

Резултатите в албанския политически блок в югозападната ни съседка на пръв поглед изглеждат много обещаващи. За първи път  местните албанци  в Македония ще бъдат с 12-т повече в сравнение с  2016 година, когато имаха 20-т мандата партиите им в Собранието. И така днес албанците в Северна Македония ще имат  32 депутати. Но да не се заблуждаваме,  увеличението на броя на албанските депутати в Собранието бе по скоро плод на политически инженеринг заради прекрояването на петия и шестият избирателни региони, което доведе до прехвърляне на албански гласове в райони където преди това  те  не  са  излъчвали свои депутати. Другото, което помогна на албанските лидери бе втвърдяването на тона на лидера на Зоран Заев, което доведе до консолидирането около Али Ахмети. Очакването, че албанците ще гласуват за албанската партия „БЕСА“, която е коалиционен партньор на СДСМ не се оправда. БЕСА донесе на коалицията едва четирима депутати, което бе разочароващо.                                                      

Партията на Али Ахмети - ДСИ  с 15 депутати запази  водещите си позиции в македонския албански политически блок. След нея с  12 депутати  съвсем близо застана новоизгрялата  коалицията  между  двете албански формации – „Алианса на албанците“ и  „Алтернатива“.                

Появата на тази  коалиция е заявка за нарушаване на установения монопол на Али Ахмети върху албанското избирателно тяло в югозападната ни съседка. Ахмети се появи на политическата сцена след гражданския конфликт през 2001-ва година, след като водената от него паравоенна формация АНА беше разоръжена и реинтегрирана след подписването на Охридския мирен договор през 2001 година                                                     

Изявените лица  от тази  коалиция като Арбен Таравари кмет на Гостивар и бивш министър на здравеопазването, както и Зиядин Села вече  ясно казаха, че не искат на всяка цена да влизат в бъдеща управляваща коалиция, в която ще присъства партията на Али Ахмети. Таравари, обяви че „не искат да влизат в хибрид, които няма да просъществува“.   Той бе политика, които победи в Гостивар на местните избори ДСИ през 2017 година , което даде заявката за началото на постепенното им  детрониране от първото място в албанския политически блок в Македония. 

Всички пътища водят до Али Ахмети?

Буяр Османи, вицепремиер по европейската интеграция в кабинетите на премиерите Зоран Заев и Оливер Спасовски обяви, че всички пътища след изборите водят до седалището на ДСИ - Мала Речица в град Тетово. А, дали наистина водят до ДСИ, предстои да видим... Лидера на получилата най много гласове коалиция „Можеме” / СДСД и БЕСА/ Зоран Заев, обяви че преговорите за новото правителство ще се водят в началото на Август, когато в югозападната ни съседка се отбелязва по стар стил Илинден. Но, ДСИ още от сега започна да подгрява обществената атмосфера, че коалицията между СДСМ - ДСИ е неизбежна, към която някой добавиха и ДПА за повече устойчивост.

По време на предизборната кампания ДСИ постави доста сложно условие, следващия премиер на съседна Македония да бъде етнически албанец и номинира за поста Насер Зебери, познат албански политик от преди 20 години , които е бивш министър. Така идеята на Ахмети постигна своята цел, защото тя  консолидира  в по голямата си част албанските гласове към себе си макар и на доста висока политическа цена.                                

Условието на Али Ахмети доведе до редица остри реакции както от страна на СДСМ , така и на ВМРО-ДПМНЕ , стигайки по време на един от дебатите между Заев и Мицкоски двете формации, да броят колко депутати могат да си разменят, за да спрат връщането на Али Ахмети във властта. На тези заявки за отстраняването на местните албанци лидера на „Алианса на албанците“ Зиядин Села реагира остро казвайки, че ако бъдат спряни сънародниците му от участие във властта, то те могат да си направят свое „албанско правителство“.  А, това е път към никъде в съседна Македония и връщане към времето на конфликта от 2001 година и зачертване на постигнатото в междуетническия диалог през последните 19 години.                                               

Всички тези предизборни игри вероятно ще отрезвят елитите от двата блока в Македония и ще накарат лидерите  им  да разговарят реално, без емоции за  европейското бъдеще на страната и икономическите предизвикателства пред  които тя е изправена. Напълно е  възможно Ахмети да бъде принуден  да остане в опозиция ако не оттегли своя ултиматум за „премиер-албанец“, което да му отвори пътя към коалиционни преговори било то със Зоран Заев или с Християн Мицкоски. Оттеглянето на идеята „премиер-албанец“ може да се отрази много негативно върху политическия имидж на Али Ахмети, които подчини предизборната си кампания на тази идея. За това младите  политици от ДСИ - Артан Груби и Буяр Османи се втурнаха да защитават идеята на своя лидер, казвайки, че на Заев и Мицкоски ще им се наложи да се извиняват по скоро, отколкото на  Ахмети, но дали така ще стане? Кой на кого ще се извинява в Скопие, предстои да видим.             

Според влиятелния анализатор в Скопие Сашо Орданоски, правителство без ДСИ, може да бъде стабилно, защото в него биха влезли останалите албански партии, които и без това смятат, че е дошло време Ахмети да излезе в политическа пенсия. Както между впрочем и Зоран Заев препоръча на Ахмети по време на кампанията.

В момента всички варианти за съставяне на следващото правителство в Северна Македония са отворени и са на масата на преговори пред политиците  в съседна Македония.  Никак не  е изключено дори  да има ротационен премиер на бъдещото правителство , което би означавало 3 години да е премиер от СДСМ на Зоран Заев и една година  на ДСИ. Запазването на настоящата коалиция, която успя с усилията на местните албанци от Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети  да изкара страната от дълбоката международна изолация  и за рекордно кратък срок да  я вкара в НАТО ще е знак да продължаване на по пътя реформите към ЕС. Новият елемент, които може да се добави към бъдещата коалиция е вероятно другата албанска партия Демократичната партия на албанците /ДПА/  на Мендух Тачи, наследник на ветерана и опитен политик Арбен Джафери, които почина през 2012 година.                                                                                                                             

Има обаче едно голямо "но" дали тази прогноза ще се сбъдне в крайна сметка. Третия вариант за новото правителство е  то  да  бъде  съставено от СДСМ и в него да влезе коалицията „Алианс на албанците“ и  „Алтернатива“, както и ДПА на Мендух Тачи. Ако се стигне до изолацията на партията на Али Ахмети,  мнозина поставят въпроса, как това ще се отрази на вътрешнополитическата стабилност в Северна Македония.                                                                                                                                                                      

Създаването на правителство край Вардара  ще  се окаже сложна задача, която може  и  да  отнеме  доста  време  с оглед на сметките, които участниците в политическия процес започват да си правят. Но едно е ясно, че  новото правителство в съседна Македония ще бъде тематично ориентирано към започването преговорите с ЕС и водене на интензивен диалог между Скопие и Брюксел. Процес в които България и Гърция могат да помагат на Северна Македония значително в тази посока на развитие.   

Авторът е анализатор на балканските политически процеси