МС одобри две концесии за добив на злато и въглища. Проектите са с огромни мащаби, но срещу тях „партийните еколози“ не казаха нищо. Нямаше протести като за АМ „Струма“, Пирин и Трън.

Оставката на министъра на околната среда и водите Нено Димов поиска политическа партия „Зелените“ в съобщение на официалния си сайт в интернет. Причина за поредното недоволство на формацията, която е едно с коалицията от уж неправителствени организации „За да остане природа в България“, е решение на правителството от заседанието му миналата седмица. Тогава Министерският съвет одобри сключването на концесионни договори за разработването на два нови рудника.

Софийското акционерно дружество „Прохорово майнинг” получи право в следващите 35 години да добива ценни метали (злато – б.а.) и руда край село Прохорово. А за 29 години „Минна компания“ ЕООД ще добива лигнитни въглища от находище „Алдомировски въглищен басейн“, участък „Радуловци“, намиращ се на територията на община Сливница, Софийска област.

Дружествата са регистрирани на един и същ адрес, като са свързани с бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев, а двата рудника ще бъдат с огромни мащаби и ще са сред най-големите у нас.

Дотук няма нищо лошо – от години в България не са откривани големи нови рудници, като пръст в това имат „зелените“. Когато става въпрос за подобна дейност, те винаги са в първите редици на недоволните. По този показател дори изпреварват хората, в чийто населени места се планира проекта. Но този път от малкия „зелен“ ъгъл имаше дълго мълчание, последван от неадекватна реакция, въпреки че част от инвестицията за златодобива попада в зони с редки местообитания. В момента с искането за оставка на министър Нено Димов „еколозите“ просто крещят „Кой ни оцапа гащите?“

Те са в паника, че за пореден път се потвърждават всички факти, които включително и вестник „Труд“ е доказвал през годините в своите разследвания за „зелените“. Истината за тях е разкривана много пъти. Съвсем логично е тя да не се харесва на „природозащитниците“ - че те са кохорта, маскирана зад екологична кауза, чиято цел е чрез лъжливи кампании да се добере до властта, за да обслужва личните си финансови интереси. Случаят с двете нови концесии отново доказва тази истина. А реакцията на „зелените“ е толкова нелепа, че буди смях. Какво написа тяхната партия, след като бе одобрено сключването на договорите с компаниите, свързани с Христо Ковачки?

„Зелените не сме изненадани, но сме силно обезпокоени от решението на правителството тихомълком да разреши на свързани с него (Ковачки-б.а.) компании да концесионират нови находища на лигнитни въглища (в община Сливница) и медна руда („Прохорово“ до Ямбол), в съдружие с Атанас Тилев, който през 90-те години стана известен като собственик на фалиралата „Банка за земеделски кредит“. Така започва излиянието на официалната им страница, в което е искането за оставка на Нено Димов, защото си „мълчал“.

Всъщност безмълвието по казуса го демонстрираха именно „зелените“, а сега обвиняват кабинета, че „тихомълком“ приел концесиите. За тяхно съжаление документацията за всички процедури е достъпна на сайта на МОСВ. Документите показват, че намеренията за откриването на двата рудника са от доста години. Например за добива на лигнтни въглища край София „Минна компания“ ЕООД е отправила инвестиционното предложение на 15 юли 2009 година.

Обществените обсъждания са минали, няма данни „зелените“ да са участвали в тях. Оценките за въздействието върху околната среда на рудниците са започнали през 2013 година и са одобрени през 2016-а. На 20 март 2016 г. е одобрен ОВОС за мината в Прохорово, а на 25 май 2016 г. ОВОС за рудника край София.

От започването на всички процедури са минали 10 години, а от тяхното приключване – две. Доста време преди Нено Димов да стане министър на околната среда и водите. И достатъчно за „зелените“, за да изиграят добре познатото представление – очерняща кампания срещу официалната власт в присъдружните им медии от кръга „Капитал“, клевети в международната преса и сайтове, улични протести, че дори и някой местен референдум против инвестицията.

Това стана с участъка на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле“, който „зелените“ години наред спираха. Тази година съдът окончателно одобри трасето, но „еколозите“ поискаха Европейската комисия да накаже българската държава. Но именно в Брюксел са заинтересовани най-много от завършването на аутобана, който е част от Паневропейски коридор номер 4, свързващ Германия и Гърция.

„Природозащитниците“ са пропуснали и редовната си практика за масови жалби срещу процедурите за двата рудника. Така, както правят със ски зона „Банско“, където концесионерът е спечелил всички 58 дела, образувани след техни жалби. Въпреки постановеното от съдебните състави „зелените“ продължават натиска си върху този инвеститор, който е един от малкото, показал че няма намерение да се отказва.

Но се отказа дъщерната компания на „Асарел-Медет“ - „Евромакс сървисиз“, която с проекта си за добив на злато в изоставената мина над Трън щеше да възроди най-бедния регион в България. По-точно отказаха ги „зелените“, които започнаха очерняща кампания срещу инвестицията. Стигна се до местен референдум, преди който активисти на „природозащитниците“ обикаляха селата и лъжеха хората как в мината ще се добива не злато, а уран. В резултат на тази манипулация на допитването над 90 процента гласуваха „против“ и инвеститорът се оттегли. А Трън ще си остане една от най-бедните общини у нас още дълго време.

Примерите за саботирани от „зелените“ проекти са стотици – книга може да се напише за тях. Но с двете нови концесии има само зелена тишина и след като всичко е приключило е налице смехотворна реакция, целяща да хвърли прах в очите на обществото. Да покаже колко са „загрижени“ партийните еколози. Само че има няколко проблема в тяхната жалейка за Прохорово и Сливница.

Нено Димов няма нищо общо с процедурите, предхождащи концесиите. Той дори не е бил министър тогава. Сега даже не е вносител на одобреното предложение – такава е министърът на енергетиката Теменужка Петкова. И тя спазва закона, защото след като всичко е изрядно, не може да каже „Не“ на двете инвестиционни намерения. Така че „зелените“ не правят нищо друго, освен да внушават, че кабинетът е трябвало да отхвърли проектите. Но така щеше да си гарантира съдебни дела, които щяха да бъдат спечелени от дружествата, а държавата – ощетена с милиони.

МС „тихомълком“ разрешил концесиите – интересно как процес, траял 10 години, може да бъде наречен така. Имало е обществени обсъждания, заседание на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, където „еколозите“ през годините имат представители. Но и ВЕЕС е дал одобрението си. Дори да са били там и да са изказали аргументи против, защо след това „зелените“ не са направили, както действат винаги – да обжалват в съда?

Доста теми за размисъл се насъбраха. Как така за едни може, а за други не? Как „зелените“ делят инвеститорите на такива, срещу които са, и на онакива, за които си затварят очите?

Вариантите не са много. Единият води към така наречения „зелен рекет“. Вече всеки знае какво означава това. „Еколозите“ казват на инвеститора: „Плащаш ни, оставяме те на мира, не даваш парите – съдим до дупка и проектът ти се забавя с години, а ти търпиш загуби“.

Втората възможност води до свързаност на „еколозите“ с инвеститора. „Зелените“ са част от новия проект на кръга „Капитал“ - „дясната“ коалиция „Демократична България“. Самата коалиция „За да остане природа в България“ също е произлязла под умелото дирижиране на Иво Прокопиев. Медиите му не са написали една лоша дума за двете концесии, на които обръщат внимание още от 2009 година. За разлика от инвестициите в зимния туризъм, например. Е, няма как господарят ти да е ОК с нещо, а ти да си против, нали? И сега, разчекнати на шпагат между своя благодетел и фалшивата си екологична кауза, благодарение на която усвояват пари от Брюксел и все още някои обикновени хора им се връзват на манипулациите, „зелените“ крещят „Кой ни оцапа гащите?“ И стават още по-смешни.

Но всъщност са уплашени. Защото за разлика от предишните два кабинета на Бойко Борисов, този не се поддава с тяхното изнудване.

При това управление бе приключен казусът с автомагистрала „Струма“ и тя най-после ще бъде завършена. Беше направено частичното изменение на действащия План за управление на Национален парк „Пирин“, което е основна стъпка в развитието на зимния туризъм в цялата страна. Двете концесии за добив на подземни богатства също са важни за икономиката и са одобрени.

Отделно „зеленият рекет“ над бизнеса бе ограничен, след като бяха направени промени, с които обжалването на големи инвестиционни проекти може да става само на една инстанция. Така важни за развитието на страната частни проекти няма да бъдат забатачвани с години в съдебната зала. Коригиран беше и Административно процесуалният кодекс, който позволяваше с такси от 10 лева за жалба да се спират планове за десетки милиони.

Именно от това идва страхът на партийните „еколозти“ - най-после има управление, което не се съобразява с тях, а с националните интереси. Лоши времена идват за „зелените“ и те все по-често ще цапат гащите.