Божидар Манов с нова книга

“Точният прякор е повече от име”

Премиерата е на 8 юни в НАТФИЗ

Известният български кинокритик и автор професор Божидар Манов представя своята книга “Хора с прякори” утре вечер, 8 юни, от 18:00 часа в аулата на НАТФИЗ. Томът съдържа 16 тъжни разказа, както Манов сам ги определя.

Но кои са неговите “хора с прякори”? “Те идват в съзнанието ми неочаквано, винаги неканени и все изненадващи. Някои съм срещал в детството си, в бедната софийска махала около стария Майчин дом (останала неназована между иначе известните Банишора и Драз махала). Други съм виждал около Строшена чешма в родното градче на баща ми Цариброд - днес в Сърбия. В моето детство беше Димитровград в бивша Югославия, а като пораснах за мен винаги е болезнено откъснато парче от Родината в Западните покрайнини. Натрошени спомени, залепени в произволна мозайка от избледнели случки, които времето подрежда както му хрумне, а аз се опитвам да ги облека в думи.

А защо тъжни разкази? Защото такива се появяваха в паметта ми и въображението само ги дописваше. А пък и някъде бях прочел: “Никой не е роден за щастие, всички сме родени за живота.”

И защото лесно се живее, когато си весел; ала трудно е, когато си тъжен.

Ето затова”, отговаря авторът.

“Това е моят (не)сънуван паноптикум от персонажи, родени някога в сюжетно време повече от век и после разпилени от капризите на битието. И намерили случаен подслон като словесни аватари в хартиените страници с тъжни разкази, нанизани ред подир ред от въображението на моето Alter Ego”, пише още един от най-авторитетните филмови критици на България.
Той има стотици публикации в печатни и електронни медии; професор, доктор на науките (изкуствознание). Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. “Хора с прякори” е втората му белетристична книга след “Неизмислено човече” (2004). Почетен гражданин на София.

“Разказите, назовани “тъжни”, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. “Хора с прякори” е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика”, пише за книгата акад. Владимир Зарев.

А ето какво смята за творбата проф. Михаил Неделчев: “Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, нe ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява над безнадеждността. Делничното битие на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А всъщност героите са със сложни характери, но не намират спасение от своята трудна и дори самоубийствена участ. А ние, читателите, сякаш за пореден път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”.