Кой у нас е бил без право на глас

Мургавият електорат е най-активният. Срещу една бира и няколко кебапчета тича към урните.

Жените, циганите, сутеньорите и просяците

Димитрана Иванова, Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, Санда Йовчева, Мария Джидрова са в челните редици на борбата за еманципация

Aко някогашното изборно законодателство беше в сила, сега половината нация нямаше да гласува. На 11 юли жените щяха да си останат вкъщи, циганите в махалите, сутеньорите по околовръстното, а просяците пред църквите. Европа щеше да ни накаже за погазване на свещеното избирателно право.

В уж демократичната Търновска конституция е записано: „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини.“ Под „български граждани“ обаче се разбира мустакатата половина от нацията, сукманите и фустите не влизат в сметката.
През 1880 г. парламентът приема Закон за избиране представители на обикновеното и великото Народно събрание. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.

Русчук, който тогава е най-близо до Европа, ражда първите домашни „амазонки“. Заедно с парфюмите от Париж и корсетите от Лондон в крайдунавския град най-рано прониква идеята за равни права с мъжете. На парламентарните избори през 1884 г. три оперени русчуклийки отиват да гласуват. Бюрото ги прогонва, а един юначага се провиква: „Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!“

От героично Русе е Димитрана Иванова. Завършила е философия и педагогика в Цюрих, но това не u стига. Взема още една тапия от Юридическия факултет на Софийския университет. Отраканата дама е председателка на Българския женски съюз.

Димитрана не може да приеме, че у нас жените са обявени за „втора категория хора“. Води епична битка за участието им в политиката. „Та какво, собствено, съставлява политиката?“, пита тя и с ювеналовски патос продължава:

„Не са ли това въпросите за възпитанието и образованието на младежта, за просветата народна, за здравето народно, за защитата на труда, на немощните и нуждающите се, за благоустройството на страната, за благосъстоянието на народа и други такива. Кой от тия въпроси не засяга преди всичко жената, като човек, а също и особено жената, като майка и домакиня? С кой от тия въпроси тя не се намира в постоянно стълкновение и по кой от тях тя не е добила опитност и не би могла да има едно по-определено схващане и да бъде полезна с участието си при разрешаването на тия въпроси?“

Димитрана Иванова не е единствената. Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, Санда Йовчева, Мария Джидрова също са в челните редици на борбата за еманципация. По тяхна инициатива Народното събрание непрекъснато е бомбардирано с петиции за граждански и политически права на жените. Първото искане е внесено още през 1897 г. от образователното дружество „Съгласие“.

Същата година е приет нов избирателен закон, който пак се позовава на конституцията и оставя жените зад борда. „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически права“, чете докладчикът в парламента.

„Полагам на гласуване. Ония от господа представителите, които приемат чл. 2-й тъй, както го е приела комисията, да си вдигнат ръката“, кани депутатите председателят. С безпримерно за нашия парламентаризъм единодушие народните избраници вдигат десници и приемат текста.

Шест десетилетия след Освобождението българката мечтае за шарени бюлетини. Чак през 1937 г. е пусната пробно до урните, а на следващата година и официално.

До 1901 г. избирателният закон забранява да гласуват „съдържателите на блуднишки домове и просяците“. Тогава е добавено: „в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство“.

Автор на апендикса е министър-председателят Петко Каравелов. По време на дебатите той вади вода от много кладенци. „Още няколко думи ще кажа за осветление - вдига показалец първият държавен мъж. - Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите-чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.“

„То не е нация!“, апострофира го информиран депутат. Каравелов си записва да провери в енциклопедията що е то „нация“ и продължава: „Ако се изселят, ще направят много хубаво за нас. Ако една американска нация не допуща такова нещо за китайците, то ние действително ще направим добре, ако махнем циганите, които не са способни за никаква работа.“

Американският челен опит убеждава камарата. На 31 май от 96 души кворум 90 вдигат ръка „за“ и само 6 „против“ очевадната дискриминация.

Електоратът с естествен загар на кожата е приравнен до сутеньорите, просяците и най-обидното - до китайците. Гордото циганско племе не може да преглътне позора. Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват първия цигански конгрес в мургавата история на човечеството.

Високият форум се събира на 19 декември в столичния локал „Сан Стефано“. Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идат и останалите, събира се циганският цвят на цяла България.

В 2 и 30 подир пладне на трибуната се качва мухтарят на софийските роми Арамадан Алиов. „Аллах ярдъм еуън! Добре дошли!“, приветства аудиторията той. След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва речта си с „Яшъсън княз Фердинанд! Да живей княз Фердинанд!“

Сетне се изправя адвокатът Марко Марков. Той предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единодушно. Себе си Марков не издига за председател, постът се подразбира. „Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните - циганин е!“, отсича авторитетно Марков. Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българското книжовно дружество (БАН), също е с циганско потекло, категоричен е ораторът.

Стенографските записки са съхранили финала на речта: „Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Циганите, господа, са производителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права... (Ръкопляскания.)“
Няма кой да чуе!

Рестрикцията „нехристияни“ е премахната чак през 1923 г. Изискването за „установено местожителство“ обаче остава. Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. Тогава жените и циганите отиват колективно до урните. Отсъстват сутеньорите и просяците, за които гласоподаването е губи време.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи