Колебанието за ваксините като отношение на хората към държавата

В Египет бяха арестувани лекари, които се противопоставиха на официалната информация за пандемията

От Хартум до Канзас теоретиците на конспирациите имат едно общо нещо - загубили са вярата в собственото си правителство

Трудно е да се обясни какво е чувството, когато някой, когото смяташ, че познаваш отблизо, започва да повтаря теории на конспирацията за пандемията и ваксините. Всъщност не схващате какво се случва веднага: това е твърде обширно и смущаващо осъзнаване, за да се разбере веднага. Така че преминавате през фази.

Първо се хващате за дребните сламки. Може би това е лоша шега, или те наистина не са го имали предвид, или са просто погрешно информирани. След това влизате в етап на гореща, дезориентираща ярост и разочарована демонстрация. След като това премине, накрая се успокоявате. Но вътре във вас остава тежкото осъзнаване, че този човек, който обичате, не само излага живота си на риск, а че може би никога изобщо не сте го познавали.

Хора с най-дивите теории за пандемията могат да бъдат намерени дори в страни, където повечето хора нямат достъп до интернет, кабелна телевизия или до новините на комерсиалното радио. Общият импулс е да отхвърлите тези конспирации, като ги обявите за жертви, заявени от групите в WhatsApp, дезинформация или негласни проблеми с психичното здраве. Тези неща може и да са верни, но колебанието за ваксинацията е симптом на едни по-големи неуспехи. Общото между всички хора, предпазливи за ваксините, от Хартум до Канзас, е, че доверието им в собствената държава е подкопано. Без да разбираме това, ще бъдем обречени да продължим да насочваме своите разочарования към индивидите, без да разберем защо те изгубиха доверие.

Това недоверие може да е толкова дълбоко, че хората да започнат да се доверяват на почти всеки източник на информация, освен този на правителството. В моето родно място в Судан, по-малко от 1% от населението са напълно ваксинирани, а там дори вентилаторите са по-редки от ваксините. Историята е почти същата и в няколко други африкански страни, където наличието на ваксини е толкова лошо, че хората ще изоставят всичко друго и ще се отправят към болницата само въз основата на слух, че този ден там ще има безплатни инжекции. Но за много други хора тези редки животоспасяващи ваксини звучат подозрително за да са добро нещо.

Когато първата партида дарени ваксини беше изпратена в Судан по-рано тази година, двама уязвими членове от моето семейство ги отхвърлиха, защото някой беше пуснал слуха, че недостигът на електроенергия в страната означава, че ваксините няма да могат да бъдат съхранявани правилно и по този начин те ще със сигурност са се „изпарили“ и ще са вредни. Аз и други мои роднини се опитахме да ги убедим, че дори и да е така, най-лошият сценарий е, че инжекциите ще бъдат по-скоро неефикасни, отколкото да са действително вредни.

Но усилията ни бяха безполезни. И все пак се хванах за тези сламки, надявайки се, че след като бъдат направени първите инжекции и няма съобщения за тяхната вреда, близките ми ще се появят. Но те имага други готови оправдания. Казаха ми, че новата партида, дарена от западни страни е „отхвърлена“, и те са изпратили ваксините в Африка за да си направят добър пиар, вместо да я изхвърлят.

САЩ предоставиха 8 млн. долара на Судан за справяне с пандемията. Към 29 август 2021 г. заболелите в страната са 37 699 души, а починалите 2831.

Това звучи като напълно ирационално поведение, но всъщност е точно обратното. В държави като Судан нищо което е добро и със сигурност нищо което е безплатно няма да дойде от държавата. Правителството е един изсмукващ орган, който съществува не за да обслужва гражданите, а за да им изпразва джобовете и да ги таксува за ежедневните им дела. Корупцията е ендемична - от подкупите на пътя за нарушения на движението, до принуждаването да се използват частните болници, защото държавните болници имат дългове и остарели медицински технологии. Държавата е нещо, което процъфтява въпреки всичко. А комуникацията на правителството отразява тази неприятна връзка. Чиновниците говорят пред обществеността или за да я наругаят, или да разпространяват своята пропаганда, а несъгласието с тях е забранено. Така например, в Египет бяха арестувани лекари, които се противопоставиха на правителствената информация за пандемията, докато през това време кислородните бутилки бяха свършили в интензивните отделения в Кайро.

Как се опитвате да убедите някого, че предоставянето на безплатни и ефективни ваксини срещу Covid е изключение от правилата, по които хората са живели през целия си живот? Че ваксините са едно внезапно изригване на щедрост и компетентност? Подозрението лесно се засява, защото политическите системи не трябва да бъдат напълно авторитарни, за да поддържат едни експлоататорски и нечестни режими, които пораждат недоверие. Може да си помислите, че зад ваксините срещу Covid има някакъв прикрит мотив за скрита печалба, ако живеете например в САЩ, където има изключителна политическа съпротива срещу публично финансираното здравеопазване, невероятно печелившата здравна и фармацевтична индустрия, която харчи по $306 млн. на година за лобистка дейност и прекомерно, нерегламентирано ценообразуване на всичко като се започне от ваксините срещу грип до грижите за бебето след раждането. Ако живеете в Обединеното кралство, бихте могли да се усъмните в уверенията на правителството, че ваксината е била строго тествана, след като видяхме, че висшите служители очевидно си измислят пандемичните политики, като влачат нацията след себе си чрез противоречиви решения и карантини, но самите те не спазват правилата.

Провалът на държавата поражда параноя. И когато доверието в правителството се разпадне, хората се обръщат към своята лична бдителност. Този климат на колебливост и предпазливост се засилва от лошо регулираните медии, които разпространяват лъжи. В Обединеното кралство, например, един подвеждащ доклад за изключването на хората от етническите малцинства от изпитванията на ваксините беше разрешен само с кратка корекция с бележка под линия.

Отказът от ваксините не се случва във вакуум. По-лесно е да се отхвърли колебанието и конспирациите като едно непреклонно поведение и това ни кара ни да се чувстваме по-малко изнервени от проявите на неразумност от онези, които смятаме, че би трябвало да бъдат рационални хора. Разбира се, сред хората, които се колебаят за ваксините, има и такива, които са просто упорити, мизантропи или егоисти. Но точно както пандемията експлоатира слабостите на нашите икономически и обществени здравни системи, колебанието за ваксините разкрива слабостите на връзката на държавата с нейните собствени граждани. Няма лесни отговори как да се справим с онези, които повтарят конспиративните теории и лъжите, но една проверка на системите, които са загубили доверието, е може би едно добро начало.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи