30-годишната демокрация в България е изпразнено от съдържание понятие

Народ, който забравя поуките от историята, е обречен да страда

Търкането на билетчета повреди мисленето на много българи

Прекаленото четене на исторически четива понякога е вредно, както и четенето на диети за отслабване. Генералът-президент („олицетворяващ единството на нацията”) вероятно заспива вечер с полетарска поезия, след като подсъзнателно при вида на ревяща тълпа издига стиснат юмрук над главата си, имитирайки добре познатите ни символи от времето на соцкултурата. Ах, а уж ги бяхме забравили стотиците каменни скулптури на Ленин, Сталин, Димитров, Кастро... Очаквам Радев скоро да се появи с типичната хералдика на комунизма - риза с изрисувани петолъчки или шапка с избродирани в червено сърп и чук... Няма място за учудване - вкорененото в психиката от детството няма как да се заличи дори в американски военни академии. А и Корнелия удобно му освежава паметта.

В съзнанието на всеки управляващ попиват шаблоните на предишни исторически събития, които вместо да бъдат избягвани, се преповтарят с увереността, че цивилизационният кръговрат е неизбежен. Не ни ли внушаваха точно това комунистическите идеолози, проповядвайки, че „колелото на историята ще изхвърли капитализма от живота на прогресивното човечество”? И какво стана? „Колелото” изхвърли непродуктивния социалистически строй. Следователно идеологическата прогнозистика граничи с антилогика, тя няма нищо общо с динамиката на социално-икономическата спирала, която взривява тезите и на най-опитните политолози.

30-годишната демокрация в България е изпразнено от съдържание понятие. Свобода, справедливост, корупция, беззаконие, перспектива, истина, възход... - това са пребоядисвани в определен тон шаблони, с които в свой интерес жонглират говорителите на политическите партии. Отдавна девалвираха редица основополагащи понятия, познати ни още от Френската революция. Постмодерният дискурс ги насити с нови конотации. Дали обаче нашето общество узря за измъкване от лозунговия стереотип? 

Колкото и голямо да е разочарованието от по-ниския стандарт на живот у нас спрямо Европа, градивните промени са видими на всички нива: от пътищата и благоустрояването на градовете, до чуждите инвестиции и възможностите на българина, пътуващ, учещ и почиващ в чужбина. Признаха стабилността на икономиката ни и партньорите в ЕС, приемайки ни в Банковия съюз след 13 години непрекъснати одити, препотвърждаване на кредитния ни рейтинг, следене на всяка стъпка в хода на икономическите и социални предизвикателства, които се изправяха пред управляващите от ГЕРБ. Никога България не е била с такъв висок рейтинг, даден от ЕК и финансовите институции. Нека всеки от нас да погледне и извън собствения си джоб. С предимствата на метрото и магистралите, с модерните автобуси и преобразените паркове, с обновените училища, болници и детски градини бързо се свикна и сякаш от паметта ни се изтри грозната гледка на градската среда, която ни обграждаше само преди 15 години.

Правото да се протестира е залегнало в конституцията ни - никой не го оспорва. Но то не може да се използва за накърняване на правата на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Знамето на протеста днес, в пандемичното лято на 2020-а, не притежава плътност, то няма концепция, съдържание и перспектива. То е плат с кухи фрази, потни викове и бирен вкус, зад лозунгите и призивите за оставка няма конкретика. Стабилността на всяка държава се опира на стройна администрация, чийто професионализъм през последните години беше усъвършенстван благодарение на изискванията към нейната работа от ЕК. Протестиращото кълбо от крайно леви до крайно десни партии и платени ултраси на Божков искат оставки, без да предлагат алтернатива. Развява се безцветното знаме „Експертно правителство”.

И кой ще избере доказалите се с качества експерти? Радев ли, който с поведението си демонстрира слугинаж към Нинова и Божков? Досега не сме имали президент, който да насъсква отделни слоеве от населението едни срещу други. Това говори много - ореолът на институцията е под въпрос. Емоциите, вклиняващи омраза и призиви за мъст, не са равни на управление. Те водят до анархия, а анархията е родила най-уродливите явления в историята - с последвали диктатури и масово изтребление. Една нация прогресира, ако в нея цари разбирателството, толерантност, цивилизован диалог. Най-богатите днес нации са именно тези, в които не е имало нито граждански войни, нито революции. Демокрацията е спазване на закони, а не агенти и продажници в президентството, които изнасят секретна информация и търгуват с интересите на държавата.

Демокрацията е задължението на отделния гражданин да поеме отговорност, да работи за себе си, но и за държавата, а не да претендира непрекъснато за правата си. Нека всеки се позаинтересува: прилагат ли се и как европейските директиви и регламенти у нас? Какви промени са направени в законодателството, по какви европейски програми всяка фирма, община или дори отделен гражданин би могъл да кандидатства и да подобри социалното си положение? 

Бих попитала младите хора, които сега се върнаха от стара Европа: дали някой би им позволил да затварят с часове централни булеварди в Лондон и Берлин, да организират шествия въпреки епидемичната обстановка и безотговорно да се тълпят на 10 см един от друг, да се прегръщат, бутат, викат, пеят, пият и заразяват? Не си дават сметка, че след еуфорията - „Свалихме Бойко! Свалихме Гешев!” - ще дойдат сълзите... Когато в препълнените болници ги връхлети апокалипсисът. Действителният, а не този, от филмите... Бих ги попитала: Ще напишете ли на постерите си: „На митинг до дупка, дори да умрем!”? И за какво? За да се угоди на Нинова, Манолова и Хр. Иванов, които просто искат да седнат на министерски кресла. И в същия миг ще забравят обещанията си. Защото колелото в политическия цирк е изобретено, за да забавлява, за да заблуждава. Илюзия на истински живот! 

Държавата не е хазартна игра. Изглежда търкането на билетчета повреди мисленето на много българи. Отървахме се от хазартния кръвопиец, но навикът да залага на губещата карта остана в съзнанието на обикновения човек.

Опитът за преврат от страна на президента Радев е подсъден. Защо именно той издига лозунга „Не” на страха!”? Най-сетне прокуратурата е оглавена от достоен професионалист, който не се страхува да сложи пръст в гнездото на стършелите-олигарси. Точно те сега насъскват платените си агитки, страхувайки се от следващия ход върху шахматната дъска. Дали не се страхува и Радев? Ако няма какво да крие, защо е тази ярост срещу Гешев?

Разбиването на държавата в този момент ще срине авторитета ни в Европа, граден с усилия през последните 13 години. Пак ли ще започваме от нула? И то начело с карикатури като Мая Манолова или наследника на комунистическата номенклатура Христо Иванов, самообявил се за „най-десния”? Народ, който забравя поуките от историята, е обречен да страда и дори да изчезне. Нека ви припомня, че омразата е бумеранг, който убива създателя си. Правителството е избрано легитимно, а гражданската война е загробване на демокрацията.
Протестите от чумавата 2020-а нямат нищо общо с подобните прояви през изминалите 3 десетилетия.

Помня всичко в детайли. А изрисуваните с грешки лозунги днес, скандиранията и визията на част от протестърите навяват на впечатлението, че участниците са тук, за да се пробват на попрището на порнозвезди или бъркат социално-политическия протест с популярните напоследък гей-паради. Колкото и да се напъват, такъв тип улично шоу няма как да „счупи държавата”. Напразно се притеснява премиерът. Уличното митингуване е част от попкултурата на развитите демокрации в целия свят, но в него няма разум, то се оттича като безкрайна река - енергия от псевдоистини на градските лентяи, натрупвана дълго от реклами за супергерои, екшън филми, сайтове на ужасите, компютърни игри на смъртта. Разрушителната сила на хорър базирани платформи като World of Darkness промениха психическото равновесие на съвременния човек.

Ценността като аксиологическа категория за него не съществува или е изкривена от визуалната агресия на чалгаджийския модел на живот.

Още преди 2500 години обаче Хераклит изрича „Панта рей” и добавя: социалната, морална и етическа промяна е в нас, тя е невидима, тя е най-постоянното нещо на света, а не е залп, гръмотевица или вулкан.