Според Захари Стоянов 80 мъдри глави стигат

Броят на народните избраници виси със страшна сила от зората на нашенската демокрация

Пак идат избори и отново цветът на нацията ще затопли седалките на Народното събрание. Майстори на нищоправенето с феноменални заплати. Основното им възнаграждение е три пъти по високо от това на средностатистическия българин.

Към него се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, един депутат излиза на хазната над 10 000 лева. Всеки календарен месец!

Броят на народните избраници виси със страшна сила от зората на нашенската демокрация. Захари Стоянов първи поставя този въпрос през далечната 1886 г. Тогава заседава Четвъртото народно събрание. Първо депутатите са 195, след Съединението предишната година са добавени още.

По времето на Захари сме били около 5 милиона, днес сме пак толкова. В ония демографски условия, каквито са и настоящите, летописецът предлага да имаме 50, най-много 80 мъдри глави. Сега 240 умотворци управляват съдбините на отечеството.

Статията „Средство да нямаш врагове“ излиза във вестник „Независимост“. Тя поставя и други животрептящи въпроси като бройката на министрите. Тогава са били 6, в последния кабинет бяха 20. Поради неговата непреходност, поместваме текста без съкращения.

Средство да нямаш врагове

Захари Стоянов

Днес ние тържествуваме, че сме приготвени вече да обадим на родолюбивите си читатели наш един план, който ни най-малко не се боим да наречем оригинален. Дошле сме ние до убеждение, че работите в България биха тръгнали много с по-бърза стръмнина, ако се направеше в централното управление една коренна реформа.

А именно, как би погледнал българский народ, неговите народни представители, особено „видните“, ако господа министрите се ликвидираха in corpore1, т. е. ако от шест, както са днес, останеха само един? Тоя един само по себе си се разбира кой трябва да бъде: премиерът. Пази Боже, ако ние сме помислили даже да даваме предпочитание на друго някое министерство от останалите. Не, не! Не желаеме ние на стари години да си почерняме хубавото име.

Силни са нашите мотиви и съображения, които са ни побудили днес да предлагаме тая реформа. Най-напред нашата народна философия, още от незапамятни времена, е въстанала против всяки колективни учреждения, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата: „Много баби, килаво дете.“ Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, както доказа г. Белов, шест министерства, шест души министри с по 1000 лева на месеца? Не можем ли да си намерим такъв един саморасъл българин, който да дръпне браздите на управлението с мъжка ръка, който да олицетворява в себе си и шестимата, било в работата им, било в атрибутите им?

Моля ви се, какви са тия министерски съвети, тия протоколи, мнения, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени мнения и пр. Шест души, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вразумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, но на един път да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавяния?

Какво ще каже то: „аз мисля“, „моето мнение е“, „отговорен съм пред народа и събранието“ и не знам що си още? Бе, чоджум2, че като се боиш да се съгласиш и да подпишеш, защо не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти направили добро, да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправилните глаголи, а ти си седнал да го усукваш... Не, това не е за търпение вече! Где е да си човек сам. Станеш заран, не си се умил още, половинката на чая не си прихлебил, а от всичките учреждения се натрупали на стълбите ви млади, пресни и подчинени вам службаши, с вързоп писма под мишница. Наредиш ги напреде си като почетен караул и се захванеш за работа.

„Какво е това?“, питаш едного, да кажем от министерството на вътрешните дела, което тогава няма да бъде министерство, но проста секция. „Околийский и мировий се сбили в канцеларията на последния“, отговаря служителят. „Първият да се арестува на седем деня, а вторий да се отчисли“, отговаряте вие. „Слушаме“, ще повторят служителите един подир други и ще си излязат, нещо което ще да трае около час-два.

Ама колко ще бъде добро! Няма интриги тогава, няма криза, няма разцепление. Ние вярваме, че някои бъдъщи и настоящи министри сто пъти биха предпочели да се являват с книги в ръката при едного, отколкото да се потят и дават мнение. Па е и мъчно да се намерят хора, аркардаши, които да мислят и работят заедно, без задни цели. Защо не може досега да се намери още човек за министерството на вътрешните дела, ей го на, става вече повече от година? Днес го гледаш много добър човек, сладък и гладък, но уверен ли си, че утре няма да ти вирни нос и поиска да има свое мнение. Светът сега е дявол.

Ще ни възразят мнозина, че министрите тряба да бъдат двама, защото гражданско лице не може да управлява и военните дела. Лъжете се. Съвременният ни историк и на тоя въпрос може да отговори удовлетворително. Например г. Каравелов не можа ли да се обхожда и справлява, както тряба с военните по време на войната? Нямаха ли те нуждните почести и дисциплина към него, макар да нямаше той мундир? Попитайте пиротский и софийския коменданти във време на войната.

Първий от тях влиза при г. Каравелова гологлав и тамам посегнал да се ръкува, тоя последний му извикал: „Под козирог!“3. Ама не може, това е против дисциплината, и нам що си още, г. Каравелов, който желае нова реформа във всяко ведомство, вика: „Под козирог!“.

А софийский комендантин влиза при г. Каравелова, върви човекът палдър-кюлдур4 и тамам поискал да кацне върху стола, първий му извикал „Във фронт!“5, „Доклаждай като на началника си“. Комендантинът следва: „Г. министре, дойдох“ и пр. „Ха сега наляво“, повтаря г. Каравелов, и „Марш из вратата“. Значи може това ведомство да бъде в едни ръце.

На мнение сме, че и по други браншове тряба да се направи икономия и реформи. Търновската конституция, „святиня“, „святиня“, но май че захвана да омръзва на партията. Защо ни са на нас толкова депутати, от кол и въже хора, които не са ни в клин, ни в ръкав? За черни очи ли са в камарата: Видю Моневци, Кръклисийски, Иванчо Фарисеина, Стоица Тавалички, Духовников и други? Ако бяха по-малко, избрани измежду нашите приятели, можеш да се споразумееш за всичко. Освен това, за да бъдем последователни, трябва щото като направим министерството еднолично, същий вятър да вее и из камарата. 50, най-много 80 депутати като си имаме, било с тупкание по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап? Се ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.

Излиза, че освен горните 60 000 лева икономия, като се съкратят депутатите на 80, ще капне още 150-200 000. Това за парата. Ами колко по-скоро, по-успешно и по-съгласно ще се вършат работите? Тия добрини можем да направим ние на българския народ, стига нас да спомни и постави на държавното кормило.

1 Вкупом.
2 Момче.
3 Козирувай!
4 Джаста-праста.
5 Мирно!