Западноевропейските империи са мутрите на глобалната арена, които с насилие и грабеж натрупаха богатствата си

Източна Европа в редица отношения е много повече Европа като дух и ценности

Има една фундаментална разлика между Западна и Източна Европа. Разлика, която е предопределила не само тяхното развитие през последните няколко века, но и моралната основа на днешната им политика. Това е колониализмът. Насилственото завземане на територии и подчиняване на други народи с цел експлоатация и извличане на ресурси. Без излишна дипломатичност – държавно организиран грабеж. Често пъти съчетан с брутално насилие и дори геноцидни практики. Истината е, че Западна Европа – по думите на известния американски учен Самюъл Хънтингтън – завладява света не чрез някакви по-висши ценности, а чрез господството на организираното насилие. Западна Европа е историческият архитект и бенефициент на модерния колониализъм, започнал с епохата на “Великите географски открития” и формално завършил с процеса на деколонизация след Втората световна война. Формално, защото в повечето случаи западноевропейските държави продължават да упражняват влияние и да експлоатират безжалостно бившите си колонии чрез корумпиране на инсталирания от тях местен елит, дирижирани държавни преврати, финансиране на сепаратистки групировки, поддържане на хроничен хаос и нестабилност.

Или чрез перфидни икономически схеми, както прави например Франция спрямо бившите си колонии в Централна и Западна Африка. Ведно с “благородно отстъпената" от Париж независимост, 14-те африкански държави, съставлявали Френската колониална империя в Африка, през 1945 г. са принудени да се включат във валутен съюз. Формират се две зони, които използват две общи валути, контролирани изцяло от Франция. Зоната на западноафриканския франк включва Бенин, Буркина Фасо, Кот Д'ивоар, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал и Того, зоната на централноафриканския франк – Централно африканската република (ЦАР), Конго, Габон, Камерун, Чад, Екваториална Гвинея. Иззад благовидните аргументи, лансирани от френските управляващи кръгове и техните локални проксита – за финансова стабилност, конвертируемост, свободна търговия – се крие тотално изземване на финансов и монетарен суверенитет. И ограбване на и без това оскъдните бюджети на вече независимите африкански държави. Те са задължени да внасят своите валутни резерви във френската хазна, като могат да се разпореждат само с малка част от тях с изричното разрешение на Франция. В началото е трябвало да внасят 100% от валутните си резерви. Впоследствие, с разрастването на обществената съпротива в засегнатите държави срещу тази грабителска схема, процентът на вноските е намаляван на два пъти – през 1973 г. става 65%, а през 2005 г. - 50%. Нещо повече, 85% от златния резерв на тези държави се контролира от Френската централна банка.

Всъщност, и до ден-днешен Франция гради охолството си върху пари, извличани от бедна Африка. Все по-активната критика, включително на европейско ниво, срещу този нео-колониализъм накара френския президент Макрон миналата година да обяви, че Париж повече няма да държи резервите на държавите от зоната на западноафриканския франк. Но за сметка на това ситуацията остава непроменена в зоната на централноафриканския франк. За никого не е тайна, че тези държави, обречени на бедност от френския колониализъм, са всъщност богати на диаманти, редки метали и суровини, които в голямата си част са под контрола на западноевропейски корпорации. Прочее, Франция – която иначе много обича да назидава Източна Европа какви били “европейските ценности" - никога не е имала скрупули в прилагането на подобни схеми за ограбване, които са разорили много народи.

Прословут е френският рекет спрямо Хаити, превърнал тази островна държавица в най-бедната и безнадеждно провалена държава в света. След въстанието срещу френските робовладелци през 1791 г. и последвалото поражение на Наполеон през 1804 г. местните основават първата република на освободени африкански роби. Но радостта от свободата трае кратко. През 1822 г. Франция заплашва Хаити с военна агресия, ако не изплати репарации за “предоставената" им свобода, чийто размер надхвърля десетократно годишните приходи на острова. С натиск и заплахи е сключено споразумение за разсрочено изплащане. Така чак до 1947 г. бившите френски роби изплащат за свободата си на “цивилизована" Франция сума, възлизаща днес на 17 милиарда долара.

Примерите за ограбването на колониите от западноевропейнките държави са многобройни. За брутални зверства и геноцид също. Германия, която също се изживява като ментор на “европейските ценности", намери сили едва тази година да признае официално геноцида, извършен от кайзерова Германия в тяхната колония в Югозападна Африка (днешна Намибия) в началото на ХХ век. Изследвал съм обстойно в научна студия тези отвратителни събития, но тук ще отбележа само, че в Намибия германците експериментират “на терен" всичко онова, което после по времето на нацизма се превръща в Холокоста и лагерите на смъртта.

Кафкианските ужаси в Белгийско Конго, дирижираният от британците глад в Индия, унищожението, съпътстващо испанските конкистадори в Америките, системните убийства, изнасилвания и терор, с които холандците владеят в продължение на десетилетия Индонезия…

Днешното икономическо могъщество на Западна Европа и великолепието на тяхното историческо наследство не се дължат на някакви специални таланти, умения и трудолюбие на германци, французи, холандци, испанци и т.н. То е изградено в огромната си част върху несметните богатства, ограбени от колониите и робски труд. Западноевропейските колониални империи, казано по-простичко, са мутрите на глобалната арена, които с насилие и грабеж натрупаха богатствата си, а днес се представят за “добре облечени бизнесмени" и дори имат нахалството да назидават почтените народи от Източна Европа и да гледат на тях като на “второ качество” европейци. Колониалната култура на грабежа, обличана в куха фразеология за някаква високоморална “цивилизаторска мисия", е дълбоко вкоренена в манталитета и политическите нрави на западноевропейските елити. Своеобразен рецидив на всичко това е и днешната им претенция на самообявил се монополист на “европейските ценности", който контролира и напътства “туземна" Източна Европа. Холандия щяла да ни учи на толерантност. Германия - на недискриминация. Франция – на равенство и братство. Отгоре на какво?

Когато нашите възрожденски дейци, събрани в онази скромна сграда на Учредителното събрание, изписват свещения текст от Търновската конституция, че всякой роб, който стъпи на българска земя, свободен става, робството под една или друга форма е реалност в повечето колонии на Западна Европа. И въобще, хайде като говорим за “европейски ценности", първо да изкореним западноевропейските колониални атавизми и двойни стандарти. Източна Европа в редица отношения е много повече Европа като дух и ценности, отколкото наследниците на колониалните империи. Затова ролята на ментор, която Западна Европа си е присвоила, е исторически, културно и политически неуместна.