Заплатите растат по-бавно от повишението на цените

Надценките на фирмите се увеличават, вместо да се свиват, както би се очаквало

Мерките на ЕЦБ не са срещу капитала

Уединявайки се в отдалечено арктическо село, представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) неотдавна се изправиха пред някои студени факти: компаниите печелят от високата инфлация, докато служителите и потребителите плащат сметката, пише Ройтерс.

Преобладаващият макроикономически наратив през последните девет месеца е, че рязкото увеличения на цените на всичко от енергия до храни и компютърни чипове вдига разходите за компаниите. ЕЦБ отговори на това с най-голямото увеличение на лихвите от почти четири десетилетия, за да охлади търсенето, твърдейки, че е изправена пред риска високите цени да вдигнат заплатите и да създадат инфлационна спирала. Срещата във финландското село Инари, която целеше да даде на управителния съвет на ЕЦБ шанс да се задълбочи в теми, съвсем леко засегнати на редовните срещи, се появи малко по-различна картина, казват трима източници, присъствали на срещата.

Данните, представени пред 26-те централни банкери, са показали, че маржовете на печалба на компаниите се увеличават, вместо да се свиват, както би се очаквало, когато разходите за суровини се вдигат толкова рязко. „Увеличаването на печалбата е изиграло по-голяма роля при инфлацията в Европа през последните около шест месеца“, коментира Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management.

Идеята, че компаниите вдигат цените над разходите си за сметка на потребителите и работниците, вероятно ще разгневи широката общественост. Наративът за инфлацията в еврозоната бавно започва да се променя. Някои европейски страни, като Гърция, предлагат мерки за ограничаване на инфлацията при стоките от първа необходимост, а Франция и Испания обсъждат подобни мерки. „Може да видим предстоящо свиване на печалбата“, коментира през Ройтерс главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн. „Европейските компании знаят, че ако вдигат цените твърде много, ще изгубят пазарен дял“, допълва той.

Компаниите за потребителски стоки в еврозоната са увеличили оперативните си маржове до средно 10,7% през миналата година, което е с една четвърт повече спрямо 2019 г. Печалбата, а не разходите за труд и данъците формират лъвския пай от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, показват изчисления на ЕЦБ. Заплащането расте много по-бавно от инфлацията, което предполага 5% спад на жизнения стандарт на средностатистическия служител в еврозоната спрямо 2021 г. Това до голяма степен противоречи на водената от заплатите инфлация, която бе характерна за 70-те години.

Заплатите се споменават 14 пъти на последната пресконференция на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, докато маржовете не са споменати нито веднъж. „Виждате много ясно нежелание да се обсъжда печалбата“, коментира Даниела Габор, професор по икономика и макрофинанси в University of West England в Бристол. „Това показва, че политиката на разпределение при таргетирането на инфлацията е: не тръгвате срещу печалбата, не тръгвате срещу капитала“.

Дори вътре в ЕЦБ представителите на профсъюза, изискващи по-високи заплати за служителите на централната банка, се дистанцират от това, което описват като „антиработническа пристрастност“ на институцията. Те цитират доклад на Международния валутен фонд, който показва, че растящите заплати исторически не са водели до спирала заплати-цени.

През януари гуверньорът на Португалската централна банка Марио Сентену предупреди за риска от увеличение на маржовете на печалба, заявявайки, че то трябва да бъде включено в дневния ред на европейската политика. Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета по-късно каза, че работниците са понесли бремето от ръста на цените, докато в крайна сметка фирмените маржове са останали без промяна или дори са се увеличили.

По време на последната инфлационна криза през 70-те години близо 70% от икономическата продукция е отишла към служителите, а малко над 20% - за печалба. Сега делът на труда възлиза на 56%, а една трета отива за печалбата.