През 2022 г. България ще трябва да изплати и около 3 млрд. лв. външен дълг

Във финансите са налице противоречиви послания

Част от българските граждани и българският бизнес „си отдъхнаха“, че най-после България има редовно правителство, което ще се заеме с разрешаването на сложните и належащи проблеми, натрупали се по време на двете служебни правителства, а и на други дълго отлагани въпроси.

В досегашната работа на МС са налице освен някои позитивни моменти и редица проблемни решения, а има и забавяне на конкретни управленски действия, особено при овладяването на инфлационните процеси. Спорните решения се дължат, както на малко по-късното комплектоване на екипите на част от министрите, неопитността им, участието на четири партии от различни политически семейства в управляващата коалиция, респективно и разнопосочните им интереси. Налице са и известни обективни причини, като неприятното развитие за България и респективно за всички страни от ЕС на пандемията и засилените инфлационни процеси, водещи и у нас до т. нар. привнесена инфлация. Инфлацията в България и особено тази на цените на електричеството се дължи не само на външни фактори, но и на неумели действия по отношение на управлението на енергийните ресурси у нас. Те са предимно местни суровини, като: български лигнитни въглища и водни ресурси, а вносното ядрено гориво от Русия е доставено по цени от преди 2-3 години.

Министърът на финансите Асен Василев представи на 21 януари проектобюджета за 2022 г. В него очакваният растеж на БВП е 4.8% и е заложен дефицит от 5.9 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на годината, както и 7.3 млрд. лв. лимит за поемане на нов държавен дълг. Бюджетът ще бъде внесен в парламента до 31 януари и се очаква да бъде приет до края на февруари, но странно защо ще влезе в сила от 1 април, тъй като парламентът удължи действието на миналогодишния бюджет до 31 март!?! Предвижда се 710 лв. да е минималната работна заплата (досега тя е 650 лв.), като отново няма заложена минимална почасова ставка?!? През 2022 г. България ще трябва да изплати и около 3 млрд. лв. външен дълг, който емитира правителството на Симеон Сакскобурготски, като замени брейди облигациите с еврооблигации, което е допълнително свръхнатоварване на държавния бюджет за 2022 г.

В края на 2021 г. не трябваше да се разходват „ударно“ предимно средства за потребление (над 9 млрд. лв. само през декември), а да се отделят повече пари за развитието на българския бизнес, но и за средства за капиталови разходи. Предвидено е от МФ да има актуализация на Бюджет 2022 г. в средата на годината, което не само, е доста странно, но е налице възможност България значително да надвиши определения с т. нар. Критерии от Маастрихт бюджетен дефицит от 3% е тревожно (с 1-2% повече е допустимо, а се задава нова актуализация през юни и дефицитът може да „набъбне“?!?). ЕК разреши на страните членки на ЕС да надвишат временно нивото на бюджетния дефицит от 3%. В никакъв случай не трябва да се прекалява в тази насока от правителството ни и следва то да поддържа бюджетния дефицит в приемливи размери, т. е. е възможно да го надвиши, но незначително.

Това не е никак лесна задача, тъй като от страна на работодателските организации на бизнеса и от различни асоциации и групи на населението „валят“ към МС всевъзможни искания за компенсации и помощи заради инфлацията. Трябва много да се внимава кои искания да се удовлетворят и кои - не, тъй като е възможно да изпаднем в т. нар. дългова спирала.

На практика обаче приетите от МС компенсации за бизнеса са недостатъчни. Едва на последното си заседание на Кабинетът прие решение бизнесът да се компенсира със 110 лв. на МВтч от бюджета за ноември, със 130 лв. за декември и до 250 лв. за януари 2022 г. Настоящият министър на енергетиката Александър Николов обяви в края на декември, че са заделени 940 млн. лева за фирмите, а също и известна помощ ще има и за доставчиците на ток и газ. Предложението предстои да бъде съгласувано с ЕК в Брюксел.

Парите следва да се осигурят от Фонда за енергийна сигурност и от държавния бюджет. Размерът на компенсацията трябва да е 75% от разликата между базовата цена и разликата между реалната борсова цена всеки месец, но не повече от 30% от реалната цена и помощта следваше да варира между 170 и 200 лева на мегаватчас, и фирмите следваше да бъдат компенсирани, ако купуват ток на цена над 185 лева. На практика не е съвсем ясно кога точно тези пари ще се преведат по сметките на ощетените предприятия. При всички случаи следва фирмите, които изпитват изключителни трудности, незабавно (до края януари) да се компенсират от страна на държавата, заради завишените няколко пъти разходи за електричество и природен газ. Същевременно субсидиите от държавния бюджет за ВЕИ следва да се преустановят, тъй като те също продават своята електрическа енергия на много високи цени и субсидирането им следва и занапред да се преустанови.

Пари за компенсации са налице в производителите на електрическа енергия. Печалбите на енергийните дружества са: в АЕЦ „Козлодуй“ има над 1 млрд. лв., в БЕХ - около 700 млн. лв.; във фонд „Енергийни ресурси“ има над 2 млрд. лв., събрани от квотите за емисии, а в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и в НЕК също има значителен ресурс. Остава екстрено тези пари незабавно да достигнат до представителите на бизнеса. МС следва екстрено да компенсира и малките небитови консуматори, които са на природен газ и изнемогват от свръхвисоките цени.

Недостатъчните компенсации за бизнеса, наред с липсата на паричен ресурс за представителите на индустрията ни по новите оперативни програми на ЕС в програмен период 2021-2027 г. обрича част от фирмите поради липса на ликвидни средства на неизбежен колапс. Налице е не особено далновидна политика на МС по отношение на управлението еврофондовете. България вече е във втората година на Програмен период 2021-2027 г. и все още няма одобрена нито една оперативна програма (ОП). Това означава, че пари до фирмите от българския бизнес и до българските общини едва ли ще достигнат преди есента на 2022 г. Не е ясно дори кои програми са изпратени за одобрение в Брюксел и кои все още се доработват или преработват от новото българско правителство?!? Такова разточителство на време, респективно и временна липса на ресурс от евросредства не се случвало в 15-годишната история на членство ни в ЕС.

В настоящата 2022 г., когато бизнесът е притиснат от високите цени, забавянето с повече от година на значителен евроресурс по ОП бе крайно нежелано. Ето защо министрите, които са ръководители на Управляващите органи на ОП, следва спешно не само да предоставят отговор пред бизнеса и общинските администрации, кога се очертава да се обявят първите покани и да вземат мерки по-скоро европарите да достигнат до бенефициентите.

* Със съкращения