Във властта има критична маса от компрадори, които започват демонтаж на националната държава

Всеки, който иска да управлява България, да бъде така добър да се откаже от гражданството и лоялността си към чужди държави

„Компрадор“ е португалски термин, възникнал в португалската колония Макао и в Югоизточен Китай през XIX век. Първоначално с него обозначавали местните хора, които са били прислужници на колонистите и били изпращани по пазарищата да продават стоки от името на своите господари. По-късно компрадори са наричани местните управители на чужди търговки компании. Въпреки идеологическото замърсяване на това понятие от марксизма-ленинизма, неолибералният модел на глобализация, който ескалира след края на Студената война и рухването на съветския лагер, придаде ново съдържание на този термин. Днес често като „компрадори“ и „компрадорски“ се обозначават онези национални политици, интелектуалци и социални групи, които обслужват, съзнателно или в ролята на „полезни идиоти“, една от основните цели на неолибералния глобализъм – обезкостяването на националната държава. Настоящият парламент, който дръзва да ерозира националната държава, е нищо друго, освен компрадорски парламент.

Второто гражданство е право на всеки, който е избрал подобен път. Но когато става дума за държавно управление и за държавен суверенитет, то не е просто някакъв втори паспорт. Нито досадна подробност, която трябва повърхностно и лековато, в Тик-ток маниер, да бъде пренебрегвана, защото някой е учил-недоучил и така му се струвало. Второто гражданство е свързано с правно-политическа лоялност към чужда държава, с изрично или имплицитно отричане на лоялността към българската. И това не са празни приказки, колкото и част от публиката да не си дава сметка за това. Чуйте внимателно! Ето, например, клетвата при придобиване на американско гражданство: "С настоящото декларирам под клетва, че абсолютно и изцяло се отказвам от всякаква вярност и преданост към който и да е чуждестранен княз, владетел, държава или суверенитет, на който или на които досега съм бил поданик или гражданин; че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на САЩ срещу всички врагове“ Прочетохте ли? Повтарям: „изцяло се отказвам от всякаква вярност“. Ето ви още такива клетви. Обединеното кралство: „Ще бъда истински верен на Негово Величество крал Чарлз III, неговите наследници и приемници, съгласно закона... Ще бъда лоялен към Обединеното кралство“. Канада: „Кълна се, че ще бъда верен и истински предан на Негово Величество Крал Чарлз Трети, крал на Канада, на Неговите наследници и приемници“. Германия: „Тържествено декларирам, че ще уважавам и спазвам Основния закон и законите на Федерална република Германия, както и че ще се въздържам от всякаква дейност, която може да им навреди“. Италия: „Заклевам се да бъда лоялен към Републиката и да спазвам Конституцията и законите на държавата.” Швейцария: „Кълна се да бъда лоялен към Републиката и кантона (Женева), както и към Конфедерация Швейцария.”И така нататък. Големият въпрос тук е за конфликта на лоялности при осъществяването на държавното управление. И тъкмо заради това в повечето държави, дори и в бивши колонии, не се допуска лица с двойно гражданство да бъдат депутати и министри.

Действащата ни Конституция е един от добрите европейски примери за конструиране на предпазна мрежа от гаранции за националната държава в условията на глобализация (вж. Цеков, Б. За фундаментите на българския конституционен модел. - В: Studia Iuris, 2/2022). Установяването на официален език, конституционното признаване на историческата принадлежност към християнската цивилизация, концепцията за гражданска/политическа нация, а не етно-нация, семейството като съюз на мъж и жена, забраната за двойно гражданство за заемащите висши конституционни постове – това са все елементи от тази предпазна мрежа. Дори при промените в Конституцията от 2005 г. във връзка с европейското членство не допуснахме да вземат връх внушенията, че българската правна система, респ. държава, трябвало да бъдат „отворени“ чрез закрепването на „върховенство на правото на ЕС над националната конституция“. Такава теза се отхвърляше и тогава, и сега от сериозните държави в Европа – от Германия, Франция, Испания и Италия, до Полша, Унгария и Чехия. Отхвърлихме я и ние тогава. Днес обаче ставаме свидетели на първия голям пробив в националната държава. Искали били да приобщят българите в чужбина. Разбира се, че трябва да бъдат приобщавани, но не с цената на държавния суверенитет. Всеки, който иска да управлява България, да бъде така добър да се откаже от гражданството и лоялността си към чужди държави. Ако не желае да стори дори такава малка жертва пред олтара на Отечеството, то има възможност да допринася по много други начини, а не непременно като депутат или министър. Мнозинството от нашите сънародници, които са избрали или са били принудени от обстоятелствата да придобият и друго гражданство, имат пълното разбиране за всичко това. И като хора, които обичат и уважават Родината си, искат тя да е суверенна и достойна. Не към тях обаче е ориентирана конституционната поправка, писана неясно от кого и неясно къде. Скритата цел е да се отвори по-широко вратата на българската държавна власт за инстралиране на рекрутирани от глобалния елит наши сънародници, които да обслужват целите на неолибералния глобализъм. Днес, за първи път от началото на демократичните промени, във властта има критична маса от компрадори, които започват демонтаж на националната държава.

Разбира се, интересите, които стоят дълбоко в тила на тези действия, независимо дали депутатите от конституционната комисия са наясно с тях или са в ролята на „полезни идиоти“, съвсем не са нещо локално, инцидентно или самодейно. Тези интереси са свързани с глобалната матрица, която е насочена към разкъсване и размиване на основните ценностно-споени общности на човешкото битие – семейство, религия и нация/национална държава. Към пренасочването на индивидуалните лоялности от тези общности към лоялност спрямо глобалния елит. Наблюдават се отчетливо три процеса. Първият е господството на неизбраните - изсмукване на суверенитет от държавите в полза на наднационални институции, които са откъснати от демократичния контрол на гражданите и са подвластни на глобалния елит. Homo politicus, който участва в излъчването и контрола над властта, да бъде превърнат в homo economicus, който е движен единствено от консуматорски интереси и е лишен от механизми да контролира наднационалната власт. Вторият процес е обезцърквяването на обществото чрез подмяна на светското начало с агресивен атеизъм и богоборчество. И третият е релативизирането на семейството и половата идентичност.

Съсредоточаването на все повече властови компетенции на наднационално ниво е по своята дълбока същност недемократичен процес. Неговото осъществяване изисква „разсъбличане“ на националната държава от конституционните гаранции за държавния суверенитет и осигуряване на легални канали за инсталиране на национално ниво на компрадори, рекрутирани от глобалния елит. Днес компрадорският парламент прекроява Конституцията, за да я трансформира в бъдеще от конституция на националната държава в компрадорска конституция. Тогава спокойно ще могат да прекръстят и държавата на Компрадорска Република България…