От сп. “Форин Полиси”*

Лятото не донесе кой знае колко разочарования за Русия въпреки съдбата на олимпийските й състезатели. Крим бе анексиран и вече е погълнат с благословията на кандидата за президент на Републиканската партия на САЩ Доналд Тръмп, който определи НАТО като “остаряла” организация. Предполага се, че руските тайни служби са се ровичкали в електронната кореспонденция на американските политически партии и публикуват съдържанието им по собствено усмотрение. Турция след неуспешния опит за преврат се опитва да възстанови добрите си отношения с Москва.

Всичко това прави решението на полския антитръстов регулатор да депозира жалба срещу предложения от Русия проект “Северен поток 2” много сериозно. Този ход може да се окаже последната възможност за Европа да спре строителството на газопровод, който според критиците ще разедини ЕС, доведе Украйна до просешка тояга и затвърди енергийната доминация на Москва на Стария континент за едно поколение напред.

Преди едно десетилетие Русия нае услугите на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, за да съдейства за построяването на газопровод през Балтийско море от Русия до Германия, заобикаляйки Украйна - “Северен поток”. Тогава Русия се опита да построи и друга тръба, “Южен поток”, през Черно море до България, отново около украинската територия, която беше блокирана с решение на ЕС през 2014 г. Тогава Москва измисли “Турски поток”, отново през Черноморския регион, но до Турция, извън обхвата на Брюксел. Миналата есен обаче турски Ф-16 свали руски изтребител и с него всички надежди за разширено енергийно сътрудничество между Анкара и Москва. Всичко това върна Русия назад към корените - разбирайте Прибалтика - с обявяването преди година на проекта “Северен поток 2”.

Проектът за 10 млрд. евро, рожба на руския газов мастодонт “Газпром” и няколко западни енергийни компании, предизвика лавина от политическа реторика. Лидерите на Централна и Източна Европа, чиито държави ще пострадат най-много, ако Украйна бъде отрязана като транзитна страна, се надигнаха остро срещу тръбопровода. Европейският съюз беснееше срещу “Северен поток 2” затова, че проектът подкопава цялата енергийна стратегия на ЕС. В края на миналата седмица и американския топ преговарящ по енергийните въпроси Еймос Хохстийн заяви, че газопроводът ще възроди разделенията в Европа от времето на студената война.

...

Защо един газопровод предизвиква толкова тревоги от двете страни на Атлантика? За американските официални лица, прекарали десетилетия в опити да ограничат зависимостта на Европа от руски енергийни носители - комбинирано с геополитическата тежест, която това носи, - “Северен поток 2” е обратното на полезно решение. За мнозина в Централна и Източна Европа, редовно подлагани на руски натиск, възможността газовите им доставки да бъдат спрени изцяло, предоставяйки на Москва директен достъп до сърцевината на континента, си е откровен кошмар.

За немалко хора в Брюксел, посветили близо десетилетие в опити за либерализиране на енергийните пазари на континента, “Северен поток 2” е директно предизвикателство срещу законите на ЕС.

Ако в крайна сметка Европа успее да съчлени фрагментирания си енергиен пазар посредством полагането на нови тръбопроводи, които да свързват страните помежду им, новият проект на “Газпром” няма да е такъв проблем. Ако страните от Европа са напълно свързани с междугазови системни връзки (т. нар. интерконектори), тогава ще могат да вкарват в мрежата и други газови източници - примерно втечнена суровина от САЩ или Катар или дори Източното Средиземноморие - доставяйки я до всички нуждаещи се, които ще могат да се възползват от ниски цени на потребление. Без подобна инфраструктура обаче “Северен поток 2” само ще затегне хватката на Москва около шията на Европа.

* Текстът се публикува със съкращения.