Волно или неволно телевизиите станаха съществена част от плана за неутрализиране на протестите. Как иначе да си обясним, че точно в такъв критичен политически момент те обявиха ваканция за публицистичните си предавания, като ни предлагат „най-доброто“ за минали събития. Мълчанието се оправдава с някаква „традиция“. А мълчанието е най-доброто прикритие на задкулисните сделки.

Остава ни по малкото което ни показват, да гадаем какво се случва. Ето, Слави разговаря в шоуто дружелюбно с една от най-добрите журналистки от екипа на Иво Прокопиев. Известно е, че между тези две противоположности никога не е царяла любов. Слави обяснява в разговора, че той не се ръководи от емоции, а дали се свършва работата, за която хората са се договорили. Какво има предвид? И ето, започват „теориите“...

Според тях зад кулисите се договаря кабинет, подкрепен от ГЕРБ (без Борисов), Демократична България и партията на Слави. Триумф на десницата! Това обяснявало и защо рейтингът на „Има такъв народ“ расте непрекъснато, издига се вече на трето място, без дори да участва активно в протестите.

А кой би заместил Борисов в една подобна коалиция? Отново намираме отговора в интервюто на опитната Надя Обретенова по БНТ с Томислав Дончев. Пролича си, че той вижда себе си като приемлив заместител на Борисов-определи се като „революционер“ по душа, че вътрешно не е съгласен с досегашната политика на ГЕРБ, че идеите му за демокрацията не се отличават много от тези на протестиращите.

Дали спадът в енергията на протестите не се дължи на тези задкулисни разговори?

Еволюцията в данните на социологическите проучвания като че ли донякъде подкрепя тази конспиративна теория. ГЕРБ пада рязко надолу, стига се дори до паритет с БСП, партията на Слави пък почти ще измести БСП и т. н.

Някой може и да вярва в тази теория, но не и аз. Слави може да води всякакви разговори, дори и публично, чрез които би подобрил развитието на собствената му телевизия. Не вярвам, защото не бих могъл да си представя Слави в един кабинет с ГЕРБ, дори и без Борисов. Толкова години той не е крил пред своите зрители намеренията си, както и политическите си възгледи.

Впрочем и ГЕРБ се стреми към една по-различна версия на теорията- бъдеща „голяма коалиция“ с БСП, ако тя се освободи от непреодолимата пречка, наречена Корнелия Нинова. Затова управляващите отделят толкова внимание и пропагандни и всякакви други усилия към избора на лидер в БСП. Една такава коалиция би гарантирала на ГЕРБ още един спокоен мандат. Борисов може и да не е премиер, но ще дърпа конците на управлението.

Тази сметки могат лесно да се срутят, ако на бял свят се появят изследвания, според които БСП вече изпреварва ГЕРБ, макар и с малко. Логиката на движението на досегашните резултати води до такъв извод. Това вече срива напълно упорито налаганите клишета, че „няма алтернатива“, „БСП си отива“, Корнелия Нинова проваля партията“ и т. н.

А къде е в тази картинка партията на Христо Иванов? Тези дни той поиска от президента Радев да заяви публично, че изключва всякакви промени във външнополитическата ориентация на България. Добре би било самият бивш министър на правосъдието в кабинета на Борисов да заяви публично, че изключва всякакъв вариант на участие в бъдещ кабинет с ГЕРБ. Нормално, нали?

А на барикадите отново „всичко е спокойно“. Някой си беше направил погрешно сметката. Продължава подмолната война за „приватизиране“ на времето - кой ще издържи по-дълго?