Гласовете за служебното правителство разделени 6/6 при предварителното гласуване в КС

Ако до края на юли магистратите не излязат с решение, това ще стане през септември

Конституционните промени са пред провал, коментираха пред “Труд news” юристи. Те разкриха, че служебното правителство е разделило гласовете в Конституционния съд (КС) при предварителното обсъждане на 6/6. Решено било двете групи да обсъдят мотивите си и тепърва да се оформи окончателна позиция. Очакванията са до края на седмицата да има решение. “Ако това не се случи, ще е по-добре решението да излезе през месец септември или октомври”, коментира пред “Труд news” преподавателят по конституционно право в СУ проф. Пламен Киров.

Колегата му във факултета доц. Наталия Киселова обясни, че един от начините да се разреши проблемът с разделянето на гласовете в КС е Десислава Атанасова да си направи отвод. “Би било добре да не участва в окончателното гласуване.

Причините са две и първата е, че е била вносител на законопроекта за промени в Конституцията и като съвносител е участвала и в последвалите промени. Втората причина е, че не може едно и също лице да бъде в две качества - като вносител и като лице, упражняващо контрол за конституционност”, коментира доц. Киселова. Магистрати бяха категорични, че след като досега Атанасова не си е направила отвод, това означава, че няма и да го направи. Според тях по-вероятно било един от лагера, подкрепящ промените в частта за служебното правителство, да “прескочи” при противниците. Така гласовете ще са 7/5. А най-лесният мотив за трансформация на мнението било, че промените допускат двойно гражданство за депутати и министри.

Пред “Труд news” юристи коментираха, че вече има натиск върху членове на КС, чиито мандати изтичат през ноември, да не променят мнението си. Според тях се отправяли примамливи оферти за бъдещи постове, ако гласуват за оцеляване на промените в основния закон, които отнеха от президента пълния контрол върху служебния кабинет.

Ако КС излезе с решение до края на юли или в първата седмица на август, то следващият служебен кабинет е възможно да бъде реден от президента, категорични са юристи.

Две са темите, по които се очаква отговор от КС. Първата е спазена ли е процедурата при гласуването на промените в основния закон, а втората тема е превишило ли е Обикновеното Народно събрание правомощията си, променяйки баланса на властите.

В мотивите си пред КС президентът Румен Радев твърди, че реформата представлява брутално посегателство върху президентските правомощия и че такава промяна може да бъде гласувана само от Велико народно събрание.

Промените в Конституцията, с които на държавния глава беше отнета възможността да си избира сам служебни премиери и министри, беше критикувана от много политици и юристи. Те предупредиха, че е създадена предпоставка за вкарване на страната в конституционна криза. Причината е, че президентът може да откаже да назначи служебен премиер или всички допустими за поста кандидати, посочени в списъка, да откажат да бъдат назначени.

В списъка на възможните служебни премиери са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.

Ако КС обяви промените в основния закон за нищожни или противоконституционни, президентът отново ще получи контрол върху изпълнителната власт, като посочи служебен премиер и си назначи съответните министри.

На “Дондуков” 2 вече има съветници и секретари за повече от един служебен кабинет, коментираха бивши обитатели на президентската институция. Радев прибра в президентството голяма част бившите си служебни министри - бившият служебен премиер Гълъб Донев е началник на кабинета на Радев, бившият министър на транспорта Христо Алексиев е секретар по икономика, а бившият правосъден министър Крум Зарков - по правни въпроси. Преди да стане служебен министър на отбраната, Димитър Стоянов беше главен секретар на държавния глава, а сега е секретар по сигурност и отбрана.

Със служебните премиери от списъка след промените в Конституцията има проблем. Омбудсман и зам.-омбудсман няма и едва ли ще има назначени в рамките на 50-ото НС.

В конвергентния доклад за еврозоната, който България получи в края на юни, е записано, че законът трябва да се промени така, че ако управител или подуправител стане премиер, той автоматично да подава оставка от поста в централната банка, докато сега законът предвижда правомощията му само да бъдат прекъснати за времето, в което е служебен министър-председател.

Като възможни опции за служебен премиер остават шефът на Сметната палата, заместниците му и председателят на НС.

Жалбите

В Дело №1 са обединени претенциите на Радев, на ИТН и на „Възраждане“

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество исканията на президента Румен Радев и на 48 депутати от “Възраждане” и ИТН. Те са за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията.

Определенията бяха приети единодушно. Конституционният съд прецени, че ще разгледа и реши делата съвместно заради сходство в предмета им.

На 8 януари 2024 г. Румен Радев сезира КС за редица конституционни промени, приети от Народното събрание.
Президентът смята, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Малко след това 48 народни представители от “Възраждане” и “Има такъв народ” също сезираха Конституционния съд за промените в основния закон. Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов коментира тогава, че в жалбата има 40 страници аргументация по абсолютно всяка една от точките, по която Конституцията беше променена от това Народно събрание.

Остават незначителни елементи от поправките

Съдебната реформа на Христо Иванов отива на боклука

Няма да има орязване на правомощията на главния прокурор, както искаше Христо Иванов.

Съдебна реформа на Христо Иванов отива на боклука, коментираха пред “Труд news” юристи, които обясниха, че това ще стане факт с решението на Конституционния съд по последните промени в основния закон.

Според източниците на “Труд news” основните промени в частта за съдебната власт ще бъдат обявени за противоконституционни. От всички изменения засега е сигурно, че остава това за възможността за участие на прокурор в административния процес.

Според магистратите в КС 49-ото НС с промените в Конституцията е премахнало органи, създадени от Великото Народно събрание (ВНС) в Конституцията от 1991 г., какъвто е Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) и е създало нови, като Общото събрание на двата съвета, с неизяснени според тях функции.

Ако на това основание бъдат обявени промени за противоконституционни, това означава, че са приети от некомпетентен орган (обикновен парламент), което ги прави нищожни и тогава се възстановяват автоматично старите норми на Конституцията.

Още при обсъждането на промените в Конституцията юристи предупредиха, че има тълкувателно решение №3/2020 на КС, според което “решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие”. Това означава, че съществува риск при обявяване на текстове за противоконституционни да се появят “дупки” в основния закон. Според конституционалисти това може да се избегне с допълнителен тълкувателен текст в мотивите, където да се посочи какви са правните последици от обявяването на текстовете за противоконституционни, т. е. какво следва да се прилага на мястото на тези текстове.

Проф. Пламен Киров, пред “Труд news”: КС може да увековечи „домовата книга“

Решение на КС казва, че не се възкресява старата уредба

А ако Конституционният съд се произнесе, че е противоконституционно решението за служебното правителство има Решение на КС №3 от 2020 година, че не се възкресява старата уредба. И тук трябва КС да допише, че това важи само за обикновените закони, а не за законите за изменение и допълнение на Конституцията. И че при тях се възстановява старата уредба, съществувала преди измененията, т. е. че президентът назначава самостоятелно служебно правителство. Това са двата варианта - първият да се обяви, че Обикновеното Народното събрание не е компетентно да променя материята за служебно правителство, защото това е елемент от формата на държавно управление, което попада в компетентността на Велико Народно събрание. А когато нямаме компетентен орган, акт, с който той се е произнесъл, е нищожен и не поражда правни последици. И тогава се поражда проблем с действащото в момента служебно правителство, защото то е продукт на тези изменения, които КС обявява за нищожни. Това означава, че то не съществува в правния мир и неговите решения не пораждат правни последствия.

Другият вариант е Конституционният съд да приеме, че има противоконституционност на базата на някое друго основание, но не нищожно. Но тогава, ако запазят действието на Решение №3 от 2020 година, то това означава, че не се “възкресява” действието на старата уредба и в конституционната материя ще останат празноти. Тези празноти могат да бъдат попълнени единствено с ново изменение на Конституцията, но при силно фрагментирани парламенти е проблематично събиране на квалифицирано мнозинство от 2/3. При невъзможност да бъдат попълнени празнотите, ще се окаже, че институцията служебно правителство ще бъде блокирана. И за да избягнат този вариант, конституционните съдии трябва да допълнят решението от 2020 година и да кажат, че то действа само по отношение на обикновените закони, а не по тези за изменение и допълнение на Конституцията. Т. е. при вторите, когато те бъдат обявени за противоконституционни, за да се възкреси старата уредба. Има аргументи това да се направи, друг е въпросът какво тези мъдри глави в КС ще решат. Но има аргументи.

Има и трети вариант - конституционните съдии да обявят за конституционосъобразност промените в основния закон, засягащи служебното правителство. Това на практика ще означава увековечаване на “домовата книга” - това подло творение на Христо Иванов.

Из становището на бившия конституционен съдия Румен Ненков

Двойното гражданство за министри не отчита принципа на взаимност с други държави

“Настоящето производство дава добра възможност на Конституционния съд да разсее създаваните с години нагласи в българското общество, че конституционното правораздаване не се основава единствено върху задълбочено, обективно и безпристрастно тълкуване на основния закон, а се влияе и от други фактори като политическа целесъобразност и лични пристрастия”, пише в своето становище бившият конституционен съдия Румен Ненков.

По отношение на разширено пасивно избирателно право на лица с друго гражданство, освен българско, той уточнява, че “същността на промените се свежда до въвеждане на възможност за български граждани, които имат и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители и членове на Министерския съвет. Това законодателно решение, макар и приложимо за депутатите под условието за известен срок на уседналост, обективно би създало условия за неравно третиране на българските граждани от съответните общности в чужбина, защото не отчита трайно установения в междудържавните отношения принцип на взаимност. Редица държави, включително и такива, с които страната ни е в съюзнически отношения, в аналогични случаи няма да позволят на български граждани да участват в парламентарни избори или да заемат висши постове в изпълнителната власт. При всяко положение посочената промяна противоречи на Конституцията, защото с нея се изземват правомощията на Великото народно събрание по въпроси на държавното управление”, посочва Ненков.

Относно промените при назначаването на служебен кабинет - “Имам само една резерва към съдържанието на въведеното изречение второ на чл. 99, ал. 5 на Конституцията. Считам, че противно на принципите на правовата държава и разделението на властите сред потенциалните кандидати за служебен министър-председател са включени председателят и заместник-председателят на Сметната палата”, пише Ненков и предлага да бъде обявена частична противоконституционност на чл. 95, ал. 5, изречение второ, относно думите “председателя или заместник-председател на Сметната палата”.