Конституционният съд отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на Конституцията относно осъществяването на надзор за законност от главния прокурор, става известно от съобщение на съда. Решението е взето с девет гласа, а съдия Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.

Въпросът, отправен от служебния кабинет е: "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива."

Министърът на правосъдието Крум Зарков съобщи, че според кабинета „това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други“.

Конституционният съд отхвърля това искане на служебното правителство, но единодушно допусна за разглеждане друго, което е за установяване на противоконституционност на част от разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки.

КС отхвърли искането на служебния кабинет за тълкуване за правомощията на главния прокурор

Гешев: Явно се видя, че политическите опорки за всевластието на главния прокурор са лъжи

“Явно се видя, че политическите опорки за всевластието на главния прокурор са лъжи”, коментира за Агенция "Фокус" главният прокурор Иван Гешев.

"Естествено, че съм удовлетворен. Аз и колегите ми неведнъж обяснихме с правни аргументи, защо искането на МС в първата му част не би могло да бъде допуснато за задължително тълкуване", поясни той.

"Самият факт, че КС се е произнесъл с 9 от 10 гласа "за“ отклоняване на искането на МС, идва да покаже, че коментарите за моите правомощия са само и единствено с политически характер. Такива коментари целят да петнят съдебната власт, така се стига до уронване на принципите на правовата държава и много други негативни последици. А както вече съм казал, цената за това я плащат българските граждани", обясни Гешев, добавяйки, че ръстът на престъпността е видим за хората.

"По втората част искането касае установяване на противоконституционност на части от отделни текстове от чл. 145 ЗСВ. Мога да кажа, че евентуално обявяване на такава противоконституционност, освен всичко друго, означава на практика невъзможност прокуратурата да си върши работата в цялост, да не може да възлага ревизии и да се събират по специфичен, законоустановен начин данни за престъпления. И при това, забележете, говорим и за дейност не само в рамките на "надзора за законност“, както популярно се нарича дейността във връзка с изпълнение на разпоредбата на чл. 127 т. 5 КРБ, а и по т.нар. наказателни проверки", поясни Иван Гешев.

"За мен е странно как от Министерство на правосъдието, а оттам и Министерският съвет внася искане, което би довело само и единствено прокуратурата да не може да се бори ефективно с престъпността като се отнема инструмент за това. А от друга страна да се твърди, че се иска върховенство на закона", коментира още Гешев.

"Евентуалният практически резултат би бил ограничаване на възможностите за борба с престъпността, която през последната година започна да придобива плашещ ръст. Отдавам това на недобро или на липса на познаване на специфичната наказателноправна и конституционна материя, което напоследък не е новина", каза още главният прокурор.