С поправки в един закон беше поправен друг закон, с което поправиха поправките в Конституцията

На практика се „възкресява" ВСС - един орган, който вече е изрично премахнат с влезли в сила конституционни промени

Доживяхме! Само това не се беше случвало. Е, вече се случи. Да се промени Конституцията на едно четене и с обикновено мнозинство. Каква смела иновация! Какъв полет на юридическата мисъл! Какъв триумф на бакалските сметки над конституционализма! Тези дни някакъв местен адвокатски съвет с апломб ни осветли, че Народното събрание било „най-висшият държавен орган в парламентарната република". И Парламентът сякаш повярва в тази функционална юридическа неграмотност и набързо реши да демонстрира такова мнимо върховенство. Направи го като с преходните и заключителни разпоредби на един изменителен закон – за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, измени Закона за съдебната власт, с което пък промени, макар свенливо и мълчаливо, наскоро гласувани, обнародвани и влезли в сила разпоредби от Конституцията на Република България.

Ще повторя, защото подозирам, че звучи невероятно, макар че вече е факт: с поправки в един закон беше поправен друг закон, с което поправиха поправките в Конституцията. Сториха го само на едно гласуване, без дори да премине през двете четения, предвидени за обикновения законодателен процес в неговата парламентарна фаза. “За" - 121 гласа, 55 „против“, 2 „въздържал се". И готово, бегом към „Държавен вестник". Така промениха съдържанието на конституционни разпоредби, приети на три гласувания с квалифицирано мнозинство в рамките на специална процедура за конституционна ревизия.

Всичко е възможно в страната на (не)правните чудеса. Дори да измениш Конституцията - все едно е някакъв договор за продажба на прасета между две ЕООД-та. Чудя се дали ще опитат по-нататък да правят това и само по телефона - защо да се формализираме излишно и да се харчат бюджетни средства за заседания, осветление и отопление на пленарната зала. Да питат онзи адвокатски съвет, който ги обяви за „най-висш орган" – все ще измислят някоя подходяща шикания.

Но да оставим горчивата ирония настрана. Какво се случи? Между двете четения на ЗИД на НПК, внесен от Министерския съвет през септември миналата година, депутатите прибавиха и впоследствие окончателно приеха текст, според който: „До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване на ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия“. Сигурно някой ще каже: е, какво толкова - уреждат заварените правоотношения. Проблемът обаче е, че на практика се „възкресява" един орган, който вече е изрично премахнат с влезли в сила конституционни промени. Припомням, че с тези конституционни промени беше ликвидиран принципът на единно ръководство на съдебната власт и единният Висш съдебен съвет, структуриран в пленум и две колегии, беше заменен от два напълно самостоятелни органа – Висш съдебен съвет (за съдиите) и Висш прокурорски съвет (за прокурорите и следователите). Към тях беше прикачено едно хлабаво Общо събрание, чието най-съществено правомощие е да приема бюджета на съдебната власт. Премахвайки досегашния ВСС, депутатите записаха в § 23, ал. 2 от конституционния закон, че: „До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.“.

С други думи, предходната структура на ВСС е отменена и заменена с въпросните два нови съвета. Изразът “досегашният Висш съдебен съвет", използван в разпоредбата, потвърждава, че волята на конституционния законодател е с влизането в сила на промените, ВСС в неговия предходен вид и структура да престане да съществува. Редакцията на разпоредбата обаче е лоша, което не е изненада, след като Комисията по конституционни въпроси проведе една имитация на експертно и обществено обсъждане. Затова с основание се поставиха въпроси за уточняване на правосубектността на двата нови съвета, на правоприемството по вече сключени договори и необходимостта от законово уреждане на статуса им на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Следва обаче изрично да се подчертае, че шестмесечният срок за приемане на законите за прилагане на влезлите в сила конституционни промени, респ. тримесечният срок, който има след това за избиране на членове на двата нови съвета, са свързани именно с прилагането на новите конституционни разпоредби, а не с отлагане на тяхното действие (§ 22, ал. 1 във връзка с § 23, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КРБ). 

Народното събрание е длъжно да приеме законодателство, което урежда детайлите, произтичащи от прилагането на новите, вече действащи конституционни норми, както и на заварените от тях правоотношения, но не и да отлага или обуславя прилагането на тези непосредствено действащи конституционни норми с нови срокове или модалитети.

Само един пример - влизането в сила на Конституцията от 1991 г., естествено, не беше на „гола поляна", а заварваше изградена система на висшите конституционни органи. Изричната воля на конституционния законодател тогава, да речем, по отношение на заварения Министерски съвет, беше той да продължи да изпълнява функциите си, но вече по новата конституционна уредба, до избирането на ново правителство по новия конституционен ред (§ 8 от ПЗР на КРБ). Сега обаче завареният ВСС и неговата досегашна структура, която включва пленум и две колегии, са отменени и с изрична конституционна норма само част от тази досегашна структура се трансформира и то временно в новосъздадените самостоятелни органи. Не става дума за никакъв Пленум. Не е предвидено, например, че функциите на новосъздаденото с промените Общо събрание ще се изпълняват временно от досегашния Пленум на ВСС. Как тогава с поправка в закон този Пленум се завръща от конституционното небитие?

Възникналите от недомислената редакция на приетата конституционна промяна последствия трябваше да бъдат уредени, разбира се. Но не по начина, по който го направи Народното събрание миналата седмица. Необходимо беше да се уреди изрично в Закона за съдебната власт, че новите органи – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет – са юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, като едновременно с това се внесат и някои уточнения в Закона за публичните финанси. Ако го бяха направили по този начин, конституционен проблем нямаше да има. Щеше да остане само укорът към една лоша парламентарна практика – между двете гласувания на един законопроект да се внасят предложения за промени в други закони, които нямат нищо общо с философията на приетия на първо четене законопроект. Сега обаче имаме и двете в комплект – конституционен проблем и лоша парламентарна практика. Така си живеем ние в страната на (не)правните чудеса – като ни свърши бензинът, не зареждаме с нов, а сменяме чистачките и антифриза. После се чудим защо колата не върви...