Конституцията и войната

Няма по-голямо посегателство над Свободата и демокрацията от войната и военната агресия

Правото по време на мир е различно от военновременното

Тези дни в публичното пространство се чуха разсъждения, че заради руската агресия Украйна е поела в недемократична посока, забранила е 11 опозиционни партии, смятани за проруски, наложила е цензура, управлението е станало авторитарно. Подобни разсъждения биха имали основание, единствено ако Украйна се намираше в мирновременна обстановка. Но са безпочвени, както от научна, така и от обществено-политическа гледна точка, при война. Украйна е държава в състояние на война и то в най-тежка форма – жертва е на военна агресия, която застрашава самото й съществуване като държава и нация.

Конституционната наука и практика са изяснили през последните 200 години, че в такава обстановка трансформациите на конституционния ред са не само легитимен, но и необходим процес, чрез който конституционната система преминава към авариен режим, за да способства за защитата на държавата и преодоляването на военната угроза. Правото по време на мир е различно от военновременното.

Функционирането на институциите в мирно време е различно от това в една воюваща държава, още повече, когато бойното поле е на нейна територия. В зависимост от степента на извънредното положение – а войната е най-високата степен на извънредност - настъпват промени във функционирането на институциите, преподреждане на конституционни функции и ограничения на основните права, в зависимост от мащабите на опасността.

Еволюцията на демократичната държавност е свързана с преодоляването на разбирането, че войната и извънредното положение са извънправни и извънконституционни понятия, които анулират мирновременния правен ред, и отварят вратите за “изключението' и неограничената дискреция (Шмит, Агамбен). Възприема се, че дори и при война конституционната рамка и нейните основни гаранции срещу неограничената власт се запазват, но се трансформират частично, временно и обратимо, за да може държавата да мобилизира защитни сили и да отблъсне опасността, след което да се върне в състоянието ante bellum, т.е. преди войната.

Неслучайно този възглед се обозначава с понятието “конституционна диктатура" (по Клинтън Роситер). През годините съм разглеждал тази материя в поредица от научни публикации в специализираните правни издания, а по повод цивилното извънредно положение, въведено заради пандемията, в по-популярен вид съм писал в “Труд” през 2020 г. (вж. “За естеството на извънредното положение" и “Вуду-парламентаризъм и извънредно положение"). Военновременното управление обаче има и особености, които ще очертая тук в най-едър щрих. При война конституционната трансформация на властта по правило е най-всеобхватна и е насочена към централизация и поставяне на управлението в команден режим, съчетан с драстично ограничаване или дори отмяна на редица конституционни права.

Дълго време, поне до Гражданската война в САЩ, когато Ейбрахам Линкълн отменя habeas corpus, т.е. защитата от произволен арест, в правното пространство на Европа и Америка господства наследената още от римско време концепция inter arma silent leges – по време на война законите мълчат. Но в хода на оживена теоретична и обществена дискусия, намерила отражение и в богата юриспруденция в САЩ, се налага схващането, че дори и при война демократичната държава запазва фундаментите на конституционния ред, макар и с цената на най-крайна конституционна диктатура. Същностната отлика между авторитарния режим и конституционната диктатура е в това, че последната е обратима по силата на самата конституция, защото демократичната конституция съдържа алгоритъм за действие във военно време, който се “изключва" с постигането на мира.

Знаменитият юрист и държавник, републиканецът Чарлз Евънс Хюз – държавен секретар (1921-1925) и председател на Върховния съд на САЩ (1930-1941), формулира в една своя прочута реч концепцията за “воюващата конституция", която става основополагаща за съвременното разбиране за военновременно управление и е често цитирана в юриспруденцията. Евънс формулира следната конституционна аксиома: “Властта да се води война е власт да се води тази война успешно". С други думи, легитимни и конституционно допустими във военно време са такива ограничения на права и промени в начина, по който функционират институциите, които допринасят за крайния успех във войната. И допълва: “Ние сме във война, но не в революция. Водим война като конституционно организирана нация, в която правомощията на властта и в мирно, и във военно време произтичат от конституцията". Самозащитата и съхранението на държавата е върховен конституционен принцип и правителството трябва да е “екипирано" от правния ред да преодолява военните опасности, които застрашават съществуването на нацията и изискват максимална мобилизация на обществото и на националните ресурси. По-късно друг знаменит правник, Антъни Скалия, прибави, че конституцията предписва съдържанието на военновременната власт, а то е да се защити и възстанови Свободата. Ограниченията, които се налагат, трябва да са именно с такава цел, а не за да се установи авторитарно и потисническо управление.

Тъкмо този баланс между ограниченията при война и запазването на базисните норми на Свободата и личното достойнство е закрепен в международните актове по правата на човека, а оттам - и в повечето съвременни конституции. Това е пакетът от основни права, които са абсолютно неотменими, дори по време на война.

Пример в това отношение са чл. 57 от българската и чл. 64 от конституцията на Украйна. Такива права са: правото на живот, забраната за изтезания и нечовешко третиране, презумпцията за невиновност, правото на вероизповедание и свобода на мисълта и некрикосновеността на личния живот. Всички останали конституционни права и свободи, при спазване на определени изисквания за законоустановеност и нотификация на международни институции, могат да бъдат ограничени или дори отменени, докато трае войната. Включително и правото на сдружаване и образуване на партии, политическият плурализъм, изборите, свободата на медиите. И това не означава, че държавата върви към авторитаризъм. На конституционно ниво се уреждат гаранции за запазването на основните белези на демократичния ред, дори при война – удължава се мандатът на парламентите без провеждането на избори и др. У нас, например, е предвидено, че парламентът продължава да заседава при война, но съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили се преминава практически от парламентарна към своеобразна полупрезидентска форма на управление.

Преместват се две основни функции на изпълнителната власт – по отбраната и по опазването на обществения ред – от Министерския съвет към президента, подпомаган от Върховен команден съвет. Подобни решения съдържа и правната система на Украйна.

Въобще, трябва да сме наясно, че при война, както е в Украйна, е съвсем легитимно воюващата държава да въвежда пропорционални на опасността мерки с цел успешно водене на войната. Защото няма по-голямо посегателство над Свободата и демокрацията от войната и военната агресия.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи