Всекидневникът донажда само, че западните лидери знаели за здравните проблеми на президента от четири години, ама си мълчали
Поводът за материала е излагацията на US президента на тв дебата с Тръмп
Две седмици, след като “Труд news” написа , че Джо Байдън вече е същият като бившия пръв партиен и държавен ръководител на СССР Леонид Брежнев, същата убийствена метафора за американския президент използва и най-подготвеният по САЩ и Китай италиански журналист и кореспондент сега в Ню Йорк на в. “Кориере дела сера” Федерико Рампини.
Най-тиражният италиански всекидневник “Кориере дела сера” попита в заглавие: “Ще бъде ли запомнен Джо Байдън като нашия Брежнев?”. Направи го две седмици, след като “Труд news” написа, че президентът на САЩ вече е същият като бившия пръв партиен и държавен ръководител на СССР Леонид Брежнев.
Нещо повече - най-подготвеният по САЩ и Китай италиански журналист и кореспондент сега в Ню Йорк на “Кориере дела сера” Федерико Рампини едва ли не е преписал “Труд News” - на практика трудно осъществима мисия, но събратът по перо използва същата като нашата убийствена метафора. Ами намеква, че Байдън сега бил “мумия като Брежнев” от последните му дни на болен и изкукуригал старец - това, което обяснихме в дописката си от по-миналата седмица: “Г-7”, две седмица по-късно”.
Факсимиле от публикацията в. “Труд news”, който две седмици преди в. “Кориере дела сера” оприличи Джо Байдън на Леонид Брежнев.
А като стана дума за “Г-7”, “Труд news” се увери в затихващите физиологични функции на Джо Байдън още по време на срещата на високо равнище от 13 до 15 юни на лидерите на седемте най-развити западни страни в баровския италиански морски курорт Борго Егнация. Докато Рампини изглежда решава да напише критично-отчайващата си кореспонденция след чутовната излагация на държавния глава на САЩ миналия четвъртък в тв дебата с все още неговия конкурент за президентския вот през ноември - Доналд Тръмп. Като общо взето опитният колега очертава в дописката само един по-важен факт, на който не сме могли да бъдем свидетели най-вече поради отдалечеността ни от световните центрове на властта. Ами западните лидери се връщали ужасени от първите си срещи с Байдън в началото на неговия сегашен мандат, но разказвали единствено весели истории за старческите му неволи, без да се трогнат от важната роля на президента на САЩ в определянето на планетарните съдбини. Но за да не бъдем голословни, ето целия текст на дописката на Федерико Рампини във в. “Кориере дела сера”:
“Ще бъде ли запомнен Джо Байдън като нашия Брежнев? Игнорираните с години проблеми и ужасът на чуждите лидери
Проблемите на Байдън са известни от поне четири години, дотолкова, че през 2020 г. екипът му използва COVID като алиби за почти невидима предизборна кампания.
Ще бъде ли запомнен Джо Байдън като “нашия” Леонид Брежнев? Последният беше президент на Съветския съюз и секретар на Комунистическата партия до смъртта си през 1982 г. В крайна сметка беше болен старец, приличаше на мумия. Фигурата му беше обект на свиреп сарказъм, както у дома, така и на Запад. Той се превърна в символ на това, което се случваше с разпадащата се съветска система, особено след като беше наследен от други болни старци (Андропов, Черненко), орисани да просъществуват съвсем кратко време.
Разликите между Москва и Вашингтон - тогава и сега - са огромни. Америка си остава велика демокрация, в нея има плурализъм на властите (законодателна, съдебна, изпълнителна), свободни медии и други предимства. Понякога обаче психофизическото състояние на даден лидер загатва за съществуването на нещо по-голямо, по-общо. Проблемите на Байдън са известни от поне четири години, дотолкова, че през 2020 г. екипът му използва COVID като алиби за спретнатата почти невидима предизборна кампания. Още тогава имаше опасения, че Байдън може да покаже публично признаците на пропадането си, както се случи в четвъртък вечерта в дуела с Доналд Тръмп.
По време на първия си мандат Байдън предизвика не веднъж и дваж ужаса на други западни лидери - от почти всяка международна среща на върха последните се прибираха с трагикомични анекдоти за грешките на американския президент.
Като неговият семеен клан от Уилмингтън, щата Делауеър, както и екипът на Белия дом, са виновни за премълчаното “отричане” на влошеното здраве на президента, което се срина пред очите на 50 милиона зрители. А самите поддържащи президента медии - вестниците “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон пост”, телевизията Си Ен Ен, пропуснаха да напишат славна страница в своята история. Защото те знаеха за проблема. До края обаче го омаловажаваха. И телевизионният провал на живо повиши неимоверно риска от изборно поражение. Но това ли е всичко, което има значение? Байдън трябваше да бъде спрян по-рано, твърде много отговорности лежат на плещите на президента и е редно от него да се изисква 100% яснота за всичко. Не е достатъчно, че неговият правителствен екип включва личности с отлични таланти и умения. Защото най-сериозните решения стигат до бюрото на президента и той има последната дума.
Сравненията със СССР от 70-те и 80-те години спират до остаряването на вожда. По всичко останало ние сме раздалечени един от друг полюси: Америка има най-динамичната и иновативна икономика на планетата, капитализъм, оживен от млади хора, свободно и плуралистично гражданско общество. Но който е трябвало да контролира главния изпълнителен директор, не го е направил. И сега Америка затъва в политически вълнения, докато Си Цзинпин и Владимир Путин се срещат в Астана (Казахстан) за среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Това е един от клубовете на развиващите се страни, където Китай и Русия подготвят антизападен глобален ред. И тв кадрите с образа на стария Джо окуражават тези, които залагат на упадъка на американското влияние.”
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш