„Slippery When Wet“ носи световна слава на бандата

Песента „Livin 'on a Prayer“ ги прави суперзвезди

Корицата на всеки рок албум е отделно произведение на изкуството. По правило създаването й изисква сериозен, обмислен подход, защото отразява съдържанието на диска и разкрива свещеното му значение. Въпреки че на много корици не може да разберете какво е нарисувано, и най-важното - защо и как е свързано с песните в албума.

Понякога групите канят известни художници , понякога ги създават сами, но доста често утвърдени фотографи стават автори на кориците. Като Марк Вайс, например, който е работил с Ози Озбърн, Ван Хален, "KISS" и много други. Днешната история е за "Бон Джоуви" и албума им "Slippery When Wet"/ "Хлъзгаво, когато е мокро". Марк я разказа в книгата си "Десетилетието, което ни разтърси: фотографията на Марк Вайс," която излезе от печат миналата година. 

"Bon Jovi" издадоха своя едноименен дебютен албум през 1984 година. Година по-късно е последван от „7800 Farenheit“, но само третият диск „Slippery When Wet“ им носи истинска световна слава, а песента „Livin 'on a Prayer“ ги прави суперзвезди. 

Марк разказва, че корицата на този албум е преминала през няколко етапа, преди да бъде одобрена. По принцип това се случва на всеки, рядко се приема някаква идея в движение.

Както често се случва, в началото албумът е имал различно име. В него е песента „Wanted: Dead or Alive”, а думата „Wanted” е първото му заглавие. Преди това музикантите  просто много са харесали обложката на албума „Desperado” на „Ийгълс“ /"Eagles" и решават да изобразят нещо подобно. Марк Вайс заснема бандата "Бон Джоуви" в прашна плевня, сякаш наистина са избягали престъпници.

Но тази опция не дава търсения резултат, нещо липсва и Марк решава, че тук е необходима жена, и тя се появява. 

Албумът е записан във Ванкувър и групата с удоволствие посещава близък до тях клуб с танцуващи момичета. По това време Джон Бон Джоуви често ходи на такива места.

Именно в този клуб, където един от номерата на шоуто е танц под душа, се ражда идеята албумът да бъде преименуван. Той получава ново име - „хлъзгав, когато е мокър“. Със сигурност сте виждали по летищата или хотелите подобни предупреждения под формата на конуси на пода, оставени от чистачите: „Внимание, хлъзгав под“. Но в албума значението все още е различно, има подтекст.

Този вариант за корица обаче не се харесва на лейбъла, за който групата записва. Започват да идват писма от търговски вериги, отказващи да продадат албума с тази корица. "Трябваше да го сменя буквално в последния момент и този път идеята дойде от Джон Бон Джоуви. Той ми се обади и каза, че отива в студиото, за да направи нова корица. Помоли ме да намери черна найлонова торбичка, а когато я занесох, той изля вода върху нея и написа: „Хлъзгаво, когато е мокро“. И той си тръгна", спомня си Марк Вайс.

Резултатът е напълно различен от първоначалната идея. Мрачен и безнадежден. Въпреки това албумът остава на първата позиция в американските класации в продължение на седем седмици, което е много дълго време. Той получава дванадесет пъти платинен статут, което означава, че само в САЩ са продадени над 12 милиона копия на плочата. С други думи, това е онзи рядък случай, когато корицата не означава нищо, и много добър пример за това, че основното е музиката, а не ярката картина.