Дворянството на „Позитано“ 20 е скарано, броят бароните и маркизите

Година преди парламентарните избори столетницата е пред фалит

Нинова само задълбочи вътрешните конфликти и обезличаването на партията

Коронавирусът си отива, но корнивирусът остава. И продължава да вилнее в БСП. Така ще е поне до конгреса, а може да продължи и след него.
Засега е ясно, че за разлика от други страни, където властта отчете драстичен спад в доверието след пандемията, у нас сринат е рейтингът на опозиционната БСП.
Двата месеца извънредно положение доведоха до двоен негативен резултат за основната опозиционна сила БСП. Лидерът u - Корнелия Нинова губи 6 пункта подкрепа и рейтингът u спада до ниво от 15%, а електоралната подкрепа за партията от 21.5% (преди кризата) се е свила на 12.2% (през първия етап от кризата - в началото на май), отчете Алфа Рисърч.

Заключенията на социолозите не са изненада дори за БСП. Там и привържениците на Корнелия Нинова знаят, че партията е зациклила, че непрекъснато се вадят от нафталина позабравени, идеи - като тази за развитието на Северозападния район, като ретроразработката наречена „Визия за България“, тезата за паралелната държава (макар, че самата Нинова действа в рамките на тази паралелна държава) и други подобни. Нямаше да има нужда от претоплянето им, ако ръководството на партията бе избрало да застане на по-адекватна позиция по време на извънредното положение.

Адекватността на БСП бе кратка и сякаш се изчерпа с гласуването на закона за извънредното положение. След това Нинова разписа празен чек на премиера, защото вместо БСП да предложи конкретни мерки и да ги отстоява, председателят на партията предпочете да играе контра. На което Борисов отвърна с реконтра и парите за партията секнаха. Субсидията бе спряна. Без доходи останаха и депутатите от левицата. Впрочем, това им се случва за втори път (първият беше заради идеята на Нинова да напуснат парламента и да се показват като твърда опозиция).

Месеци преди парламентарните избори и година и нещо преди президентските столетницата е пред фалит. А елитът u за пореден път е скаран жестоко и разделен - на такива, които подкрепят Нинова, и други, които искат да я сменят. Сега червените не се делят на фараони и младоци-бунтари, а се замерят с обвинение кой е барон, кой е виконт или маркиз. Дворянството е разбунено. Предконгресно. Доказа го неочакваната атака на Румен Овчаров срещу Георги Гергов. Овчаров, когото дела и документи свързват с Нинова, нарече пловдивския шеф на червените барон. Според него „бароните“ в БСП се опитвали да си качват цената. „Управляващите, а не някои? в БСП, искат да свалят Корнелия Нинова. Очевидно виждат заплаха в нея. Някои от факторите в БСП волно или не, играят по тази свирка“, каза Овчаров. И беше набързо опроверган от съпартийците си.

Истината е, че не ГЕРБ (за ГЕРБ Нинова е най-прекрасният вариант, защото не им се налага да полагат никакви усилия за намаляване влиянието на опозицията), а част от дворянството иска Нинова да бъде сменена. Причините са различни - като се започне от лични амбиции и се завърши с тезата, че сегашната председателка не е просто безполезна, но е откровено вредна за партията. Откакто Нинова смени на поста Михаил Миков тя не успя да направи нищо добро за имиджа на БСП, а само задълбочи вътрешните конфликти и обезличаването на червената формация. На политическата сцена социалистическата партия изглежда все по-несъстоятелна и излишна. Все по-трудно постижимо става не разширяването, а задържането на електоралната подкрепа за партията. Защото левицата няма образ, тя става все по-неразпознаваема. Гласуването за БСП отдавна не е антигласуване, тъй като партията не е отрицание на нищо и на никого.

За Нинова най-важната цел се оказва не възможността БСП да бъде припозната като истинска опозиция и с това да бъдат увеличени шансовете u за участие във властта, а съхраняването на личната u власт в БСП. Цялата енергия на председателката е впрегната да стане първия червен шеф, победил опонентите си в преки избори. Нищо, че тези избори може да се провалят, или председателят и новото ръководство да се окажат нелегитимни. Няма да е изненадващо, ако и членската маса на БСП от обявените 84 000 бъде стопена на 60 000-65 000 души. Засега се зачеркват всички, които не могат да бъдат открити чрез телефонно позвъняване, за да обявят дали ще гласуват за лидер. От партийните списъци се махат и хората без телефони. Деликатната подробност е, че всяко намаляване на членска маса, води и до намаляване броя на делегатите на конгреса. За това в един момент ще се присетят и местните ръководства и ще имат пореден повод за скандал.

Засега прекият вътрешнопартиен избор за председател на БСП е насрочен за 26 септември, а 50-ият конгрес за 10-11 октомври. Разбира се, ако епидемията не се върне. Ако това се случи, уставът казва, че до избор на нов орган, ще действа старият. Т. е. за Нинова и нейното лакейско обкръжение няма проблем. Задължение на председателката, дори и да не бъде преизбрана пряко, заради форсмажор, какъвто би се оказала евентуална втора вълна от коронавирус, ще бъде реденето на поредните депутатски листи. Голяма част от партийното дворянство отсега се моли това да не се случи. И случайни за партията и безполезни за нея хора, както по-късно се оказа и в българския и в европейския парламент, да не скочат на избираеми места в листите.

Червеният елит не само е скаран, но и няма никакъв шанс позициите на воюващите лагери да се сближат. Опонентите на председателката също са на различни мнения. Едната част смятат, че Нинова трябва да бъде оставена „да си изяде надробеното докрай“. Въпросът след това изяждане докрай къде ще се намира партията не стои на дневен ред. От него обаче нито за миг не отпада друг въпрос, който в дворянството непрекъснато си задават: Аз къде съм?.

Друга част от т. нар. елит настояват промените да започнат веднага. С чистка на ръководството на парламентарната група. Обвиняват, всички които минават за близки с председателката, че нищо не правят, за да спрат грешните u решения. Друг е въпросът, че отлично знаят, че Нинова сама взема тези решения и поставя всички пред свършен факт. Още по друг е въпросът, че малцината u близки, които останаха до нея, не u опонират, но и не я защитават, когато останалите я нападат.

В БСП принципът, който близо 14 години работи за Станишев - „Лидерът винаги е прав“, не работи за Нинова от самото начало на избора u за председател. Дворянството знае, че този избор бе сделка, а самата Нинова обеща на всеки, това което u бе поискано. Обеща и бързо тръгна да нарушава дори изпълнените обещания. Резултатът не закъсня - едни сами си тръгнаха от ИБ-то на БСП-то, други бяха напуснати, а трети не се класираха, въпреки обещанието да влязат. Неудобните от „Позитано“ 20 също бяха разкарани под предлог „парите свършиха“. Нинова стигна до параноични подозрения към хора от най-близкия си кръг, че я предават. Самата тя не пожали никого - организации от Софийска област още със смях разказват как обяснявала защо парите в партията свършили - защото Кирил Добрев и Георги Гергов се обадили на премиера да спре партийните субсидии. Затова бе и отговорът на Гергов, който обвини Нинова в неадекватност. Тя на свой ред го призова да напусне партията... Няма съмнение, че спорове от този род ще продължат и след вътрешнопартийния избор, а и след конгреса. В крайна сметка може да има и победител, но този победител няма да е БСП.

Подобни скандали не се отразяват добре върху партийния имидж, нито привличат избиратели. А изборният пазар вече се отвори. Политиката на тотално отрицание и антиговоренето показа какъв е резултатът - минус близо 10% от партийния рейтинг. Не е ясно и дали гладът ще надделее над страха - лозунг на който залагат протестиращите за всичко, за което може да се протестира. Част от тях са членове на малки партии, които вече се пробваха в избори. На други им предстои първо участие и ще хвърлят сили и средства, за да успеят. Колкото до Нинова, тя би следвало вече да е проумяла, че колкото по-несъстоятелно е нейното поведение, което води до обезличаване на БСП, толкова по-безапелационна става поредната победа на ГЕРБ.