Корона далаверата на аптеките

Аптека на ул. "Граф Игнатиев" в София, началото на ХХ век

Натрупаха милиарди на гърба на страдащото човечество

Сегашният здравен министър е служебен, прибира дебела заплата и не го е грижа как меркантилната фармация обира простосмъртните

Оня ден си забравих маската и влязох в най-близката аптека за този жизненоважен артикул. Един и шейсет струва, обяви служителката на Хипократ и ми подаде маскировката. В обикновените магазини същото платно го продават за шейсет стотинки. Може да се намери и по шестнайсет в комплект от няколко маски.

Чудовищно разминаване в цените!

Милиарди натрупаха аптеките на гърба на страдащото човечество. По света и у нас, както е озаглавена тази рубрика. Ние ще се съсредоточим върху домашните измерения на корона далаверата.

Имаме някаква комисия, която регулира цените тока, газта и прочие. Никой обаче не контролира цените на лекарствата. Изпълнителната агенция към министъра на здравеопазването само "изпълнява" спуснати отгоре наредби. Сегашният министър е служебен, прибира дебела заплата и не го е грижа, че меркантилната фармация обира простосмъртните.

Някога не е било така. Ето какво може да научим от старото аптечно законодателство. Веднага след Освобождението през 1879 г. д-р Димитър Моллов съставя "Временни правила за устройството на аптеките в България". Параграф 2 гласи:

"Позволява се да се учреждават и съдържат аптеки всякому, който пожелае, но с условие, че съдържателят, ако иска сам да управлява аптеката, а в противен случай управителят, да имат звание, добито след изпит по фармацевтическата наука, на провизор или магистър на фармацията (аптекарин) и не са по-млади от 23 години."

Моллов, който е завършил медицина в Московския университет, прави разлика между съдържател и управител на аптека. Собственик на магазин за илачи може да бъде и бакалин, но за да продава лекарства, трябва или да изучи фармацията или да наеме специалист.

Разрешителните се издават от Медицинския съвет. Тапията важи осем месеца, след което става невалидна. На 8000 жители в княжеството трябва да има по една аптека, сочат временните правила.

Взети са мерки фармацевтите да не злоупотребяват с майсторлъка си. "Онзи управител на аптека, който е изобличен в приготовление ракия, ликьор и други предмети за пиене в аптеката си и за продаване таквизи, се предава на правосъдието", плаши параграф 13.

Комбината лекар-аптекар е забранена през 1905 г. Тогава в "Държавен вестник" е обнародван нов "Правилник за реда по управлението на частните аптеки".

"Споразумение между лекар и аптекар, с цел да се извлече материална полза от продажба на лекарства, се строго забранява", отсича член 49. Така е спъната шашмалогията докторите да пращат пациентите си за илачи при свои хора, от които получават комисионни.

Нашето аптечно законодателство старателно пази от изкушения в търговията с цярове. Според Закона за народното здраве от 1929 г. лекарите и фелдшерите на частна практика могат да отворят аптека, само ако на 5 километра от кабинета им няма друга такава. Покупко-продажбата също е строго контролирана.

Този закон, изменян и допълван през 1933, 1935 и 1940 г., също разрешава на всички български граждани да отварят аптеки. Член 277 задължава неспециалистите да поверят управлението на щандовете на квалифицирани фармацевти. Трябва да са навършили 25 години, да се ползват с граждански и политически права и да имат най-малко двегодишна аптекарска практика.

Чужди поданици не могат да търгуват с лекарства, повелява същият закон. На 13 юли 1929 г. министър-председателят Андрей Ляпчев издава заповед, с която нарежда заявленията за отваряне на аптеки да се подават в Главната дирекция на народното здраве. В документите да има удостоверение за поданство.
Мераклиите от български произход, вземат разрешение една година след получаване на наш паспорт. Чужденците обаче търпеливо чакат двадесет след като са получили българско гражданство.

Преди да вдигне кепенци новият собственик трябва внимателно да се огледа за конкуренцията. Разстоянието между отделните аптеки е определено на 400 метра за столицата и 200 за провинцията. През 1935 г. е коригирано на 200 метра за цялата страна. В закона е добавено, че по "уважителни причини" аптечната комисия може да го намали с 50 метра.

"Измерването на разстоянието става по осите на улиците, като се смята и линията, която съединява осите на улиците до входните врати на аптеките", педантично уточняват законодателите.

Притежателят на аптека не може да я продава и затваря когато му скимне. "Който продаде аптеката си, губи право да получи нова аптека. Който затвори аптеката си без разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, основано на мнението на аптечната комисия, губи правото да притежава друга аптека", сочи член 263.

Монополът на веригите е пресечен с правото само на една аптека. Това ограничение е узаконено още във временните правила от 1879 г. "Който съдържа аптека или управлява такваз в някой град или село, не може да отвори пак там друга аптека", е казано в текста.

Правилникът от 1905 г. допуска откриването на филиали единствено в онези селища, където изобщо няма магазин за лекарства. Той разрешава и временни клонове в курортите през летния сезон. Могат да въртят търговия от 1 май до 15 септември всяка година. "Никоя аптека не може да отвори повече от един клон", отсичат здравните юристи.

Въпреки ограниченията, които са насочени срещу спекулата с илачи, 9 септември 1944 г. сварва България с добре развита аптечна мрежа. По онова време функционират две основни категории аптеки: "служебни" (при лечебните заведения, диспансерите и амбулаториите) и "концесионни" (общински и частни).

Освен тях има при фонд "Обществени осигуровки", които снабдяват само членовете на фонда.

Неспециализираните магазини също имат право да търгуват с билки и някои безвредни лечебни средства.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи