Коронавирусът дори и да не е възникнал случайно, доведе до много интересни открития.

1. Населението на големите градове по време на епидемията в критичната си маса не е способно на подчинение и дисциплина.

2. Опитите на властите да въведат ред се натъкват на съпротива, в която участват конкурентни силови групи, а те са готови да стигнат до колкото им е нужно, за да разклатят ситуацията.

В Москва мразят кмета, в Русия атакуват правителството и президента, а в регионите губернаторите. В САЩ три щата се обединяват и обявяват за непригодна федералната политика и са готови да напуснат федерацията, ако Тръмп спечели изборите през ноември. В Конгреса има дълбоко разцепление. Властта е подложена на изнудване от опозицията с блъфиране, саботаж и подривни диверсии и това става реалност до готовност  да се разгърне гражданска война. Тоест, епидемията се разглежда като най-добрата възможност за държавен преврат. В същото време в международната политика настъпи затишие, докато не се изясни кой ще е отслабен най-много след епидемията. Конфликтите са замразени и страните могат да се концентрират върху прегрупирането на сили и средства.

3. Има голям брой дезориентирани и неадекватни граждани, които са готови незабавно да се включат във всеки протест срещу правителството по каквато и да е причина: реформа в обработката на боклука, строителство на храм в парка, свобода на пушенето на марихуана, правата на ЛГБТ, продажбата на оръжие, формата за гласуване и други теми.

В Германия една адвокатка поиска премахването на карантината и когато й бе възразено, тя започна да призовава гражданите да излязат на протест. Нямаше основателна причина за нейния арест и затова беше настанена в психиатрична болница. Това възмутено се коментираше в частните канали на YouTube и електронните медии, ориентирани към опозиционните елитни групи. В САЩ полицията отказа да спре грабежа на магазини от групи хора, на които им се бяха свършили парите. Тоест, появи се готов ресурс за всеки преврат във всяка държава и слабостта на законодателството да противодейства на подривните сили в подобна ситуация.

4. Цели самолетоносачи могат да бъдат изтеглени от бойно дежурство, както и ключови единици от армията и флотата. Разпространението на епидемията в армията прави държавата нестабилна.

5. Медицинската система не е приспособена към моменталния масов наплив на пациенти в остра клинична форма, което води до срив на здравеопазването, което веднага се превръща в спусък за свалянето на властта от опозицията.

6. Икономиката не е способна да се изключи от кооперирането и разделението на труда, за да прекъсне потока от стоки и хора и да премине към затворен режим на производство. Затова епидемията подкопава конкуренцията по-добре от всички санкции.

7. Епидемията не предизвиква ответни действия, тъй като нападателят е неизвестен, макар да е очевидно, че за някой това е от полза.

8. Съвременната икономика няма имунитет срещу извънредни ситуации, няма изградени механизми за бързо преминаване към военен режим на функциониране и поддържане на живота. Всички опити да се реализира такъв преход предизвикват остра вътрешна борба и бързо свалят съществуващия политически режим.

9. Епидемията намалява числеността на популацията и подкопава репродуктивните способности на излекуваните.

10. Създава се система за изолиране на елитите от обществото и се насърчава минимизиране на демокрацията и разгръщане на системите за тотално проследяване и контрол.

Това са твърде големи изкушения, за да не се забележи тяхното съществуване. Ползите обаче далеч надхвърлят загубите, и се състоят в следното:

1. Има преразпределение на сферите в сенчестата икономика и следователно и в сенчестата власт. На риск от намаляване са изложени транспорта на наркотици (затворени граници), туризма, включително секс туризма, доходите от проституция и порно индустрията, обслужващите ги услуги като ресторантски и хотелиерски бизнес, както и наемане на автомобили. Вероятно е преразпределението на властта в нейния сенчест сектор, конфликтът на интереси на елитите, придържащи се към пакта за ненападение, увеличава се рискът от срив на структурата.

2. Отделянето на елита от обикновения народ повишава тежестта на „уплътненията“ и посредниците под формата на обслужващ персонал като охранители, секретари и референти, анализатори, готвачи и лекари. Техните манипулативни възможности се увеличават, което означава, че ще бъдат използвани срещу или от конкурентите. Изолирането на елита увеличава неговата уязвимост.

3. Нарастващият хаос ще създаде търсене на диктатори, които ще бъдат приети като избавители, което създава риск от ексцесии на изпълнителя и относителната автономия на елита от финансовия елит. По-лесно е да вкарате говорител във властта, отколкото по-късно да се отървете от него.

Коронавирусът в свят, застинал в икономическа безизходица, се оказа много полезен. Не можете да очаквате той да си отиде след шест месеца, светът да въздъхне с облекчение и да се върне към предишния си път. Ако това се случи, най-важните въпроси ще останат нерешени.

И затова след коронавируса COVID-19 ни очакват нови епидемии от още по-инфекциозни и разрушителни вируси, които вече са създадени и чакат своя час. Твърде интересният инструмент за преустройство на света се оказа в ръцете на елита на човечеството, и твърде интересните резултати започнаха да дават своя глобален експеримент.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)