Вредителят плъзна след натиск на еколозите да не се разчиства резерватът „Бистришко бранище“

Хиляди декари иглолистни гори са унищожавани всяка година от разпространението на корояд у нас, показа проверка на “Труд”.

Основната причина за нашествието на вредителя е натискът на няколко зелени организации, упражнен върху държавата през 2001 година. Тогава, на 18 юли, заседава комисия, създадена в МОСВ. Тя трябва да реши какво да се прави с последствията от смерча във витошкия биосферен резерват “Бистришко бранище”. Два месеца по-рано природната стихия поваля в месността 620 декара смърч.

“Труд” разполага с протокола от заседанието, от който е видно, че представителите на зелените са най-върлите противници на единственото разумно решение - падналите стволове да бъдат извозени. Причината – става дума за биосферен резерват, който изключва човешка намеса. В сбирката освен признати експерти като проф. Георги Цанков и колегата му Стефан Мирчев, участват и добре познатите днес представители на зелените Андрей Ковачев и Тома Белев.

Специалистите предупреждават, че дърветата трябва да се извозят, тъй като вече е откри корояд типограф и обясняват.

“Няма заплаха”, заявява Ковачев, който е категоричен, че гората ще се възстанови сама. Белев, който тогава е директор на Природен парк “Витоша” казва, че не може да се залесява, защото човешката намеса в резервата е забранена. Вместо това предлага образувалото се короядно петно да се наблюдава. Ковачев допълва, че трябва пиар програма, за да бъде убедено обществото, че всичко е в името на природата.

Експертът проф. Георги Цанков пред „Труд“: 1 млн. декара гора е загинала

“1 милион декара гора е загинала от 17-те милиона, залесени през 80-те години на миналото столетие” - това съобщи пред “Труд” проф. Георги Цанков. Той е един от най-добрите учени в областта на горското стопанство, чийто разработки до днес се считат основополагащи в сектора.

Цанков обясни, че преди около 30 години са залесени 17 млн. дка в долния лесорастителен район на страната. Той определи проблемът с корояда като много сериозен.

“В момента белият бор в Родопите е нападнат от върхов корояд. Дърветата загиват”, обясни експертът. И добави, че корояд типограф пък убива смърчовете.

Проф. Цанков разясни, че борбата с вредителя не се води по правилен начин.

Грешен опит

Специалистът разказа, че когато стихии събарят дървета, стволовете моментално трябва да се извозват. Вместо това у нас започвали да се създават комисии, които отивали на място, правели огледи и чак след това се вземало решение.

“Дърветата падат основно през зимата. Короядът започва да напада през май, а комисиите се събират юли и мислят до октомври. Тогава вредителят вече е нанесъл пораженията и няма какво да се направи”, посочи професорът. Той добави, че продължават да се образуват короядни петна в горите – става дума за местности с 200-300 заразени дървета. “Там не трябва да има никакво забавяне, а незабавното им отсичане. Само така останалата част от гората няма да бъде нападната”, каза проф. Цанков. Той припомни, че короядът се развъжда под кората и прегризва проводящата тъкан.

Становище

са учудени

“Труд” разполага и със становището на тогавашното ръководство на Лесозащаитна станция-София за заседанието на комисията.

В него има коментари на изказванията по време на сбирката – относно тезите на Андрей Ковачев е записано - “Пледира за консервация на и опазване на екосистемата, а същотот време не отчита основния й образуващ фактор – смърчовата гора, която няма да се възстанови”. Становището приключва с предупреждение, че стремежът да бъде защитен “Бистришко бранище”, може да се превърне в ерозирала зона.

Позициите на „природозащитниците“:

Документи разкриват безхаберието

Две становища имат и зелените – едното е на Тома Белев в качеството му на тогавашен шеф на ПП “Витоша”, а другото на Българско дружество за защита на птиците, по онова време оглавявано от Сергей Дерелиев. “Труд” разполага и с тези два документа.

Ето какво пише Белев: “По време на дискусиите в комисията като един от подходите за намаляване на риска от масовото развитие на корояди беше посочено изнасянето на падналата дървесина. Според нас този подход ще има сериозно негативни последици и е напълно недопустим”. Доводите за това са, че ако стволовете бъдат извозени, ще бъде отнета значителна част от биогените в екосистемата и така щяла да се намали нейната стабилност.

От БДЗП обясняват, че е “несъобразно да бъде изнесена каквато и да е част от повалените дървета”. Причините – в закона пишело, че това можело да стане, само ако падналите дървета са над 25% от горския масив.