Островът на св. Спиридон и на Джералд Даръл пленява с безгрижно спокойствие и липса на суета

Българин от фамилията Вулгарис пази 400 години мощите на светеца

Ако често сте си задавали въпроса къде може да бъде идеалната почивка, добре е да знаете, че Корфу със сигурност е един от възможните отговори. Най-зеленият гръцки остров в Йонийско море е място, в което се влюбваш още щом го видиш. Не зная дали е приказен, но това място е истински рай. В него освен уникалната природа, пръст навярно има и Господ. А св. Спиридон също си знае работата.

Наричат го остров на боговете и на нимфите. Зеленото и всички нюанси на синьото буквално те изумяват. А песента на цикадите и на лястовичките се чува навсякъде.

Столицата Керкира е изумително красива - тя е смесица от венецианска, гръцка и френска архитектура. Оттук са минали венецианци, турци, руснаци и англичани. Корфианци изключително много почитат закрилника на острова св. Спиридон - той е един от най-обичаните светци от 4-ти век. Неговата църква е шедьовър на християнската православна култура и е истинска светиня тук. Базиликата с висок червен купол и часовник е построена през XVI век и се вижда отвсякъде. Като влезете вътре и погледнете нагоре, ще видите изумителен таван, който прилича като този на Сикстинската капела. Изографисан е със сцени от житието на светеца и е украсен със златни орнаменти. В дъното до олтара вдясно е сребърният саркофаг с мощите на св. Спиридон, а над него има златни кандила. Краката на светеца са обути с тъмночервени везани пантофи. Вярващите могат да видят и абсолютно запазеното му тяло и лице, което казват, че поддържа постоянна температура от 36,6 градуса. Пантофките му се сменят два пъти в годината - свещениците твърдят, че това се налага, защото светията непрекъснато обикаля и помага на хората, затова те се износват и ги сменят. Чудесата на св. Спиридон спасяват Корфу от турците и така островът никога не е завладян от тях.

Най-интересното обаче е свързано с богат българин от фамилията Вулгарис (Булгари). Той получава като наследство мощите му и неговото семейство ги пази 400 години, построява и църквата.

В митрополията на град Керкира се пазят и други мощи - на св. Теодора - ромейска императрица, прекратила окончателно иконоборческата ерес и която въвежда празника Тържество на православието. И при нея има българска връзка - Теодора е майка на император Михаил Трети, кръстник на нашия княз Борис.

Едно от най-красивите места на Корфу с изумителна гледка е хълмът на малкото полуостровче Канони. То е точно преди главния град Керкира. От неговия хълм - спокойно и потънало в зеленина място, се открива уникален изглед. Пред погледа ти се появява островче, свързано със сушата с тесен каменен брод и с площ достатъчна, за да приюти манастирчето с бялата църква Панагиа Влахерна (Св. Богородица Влахернска), в която се пази чудотворната икона на Света Дева Мария. На около 200 метра малко по-нататък има друго, потънало в зеленина островче във входа на залива. Там, сред високите дървета е скрита малка бяла византийска църква от XI-XII век. Това е популярният Миши остров (Понтикониси), наричат го така, защото погледнат отгоре, прилича на мишка. Точно от хълмчето на Канони има още една страхотна гледка - на кацащите и излитащи самолети. Атракцията е уникална и хиляди туристи по всяко време на деня гледат и снимат самолетите, които имаш чувството, че можеш да докоснеш.

Недалече от столицата в село Гастури се намира и дворецът Ахилион на австро-унгарската императрица Сиси. Тя обожавала Корфу и древногръцките герои, затова го нарича на любимия й Ахил. Прекрасните градини, статуи и паметници на двореца - истински химн на древногръцката култура, пленяват така, както и живота на тази толкова красива, но печална жена. Гледаш Ахилион и неговите Музи, Ероси, Герои, Русалки и Богове и разбираш, че духът на любовта и природата дават смисъл и красота на живота.

Освен на св. Спиридон, Корфу е островът и на големия писател Джералд Даръл. Неговият паметник, както и този на брат му Лорънс, са в градинката пред старата крепост. Оттам се тръгва за площад Спианада - най-големият на Балканите. Към него води и улица Листон, която е копие на френската Риволи. От нея влизаш в лабиринтите от малки и красиви улички, пълни с романтика. Тук просто се оставяш на течението и можеш с часове да обикаляш безцелно, наслаждавайки се на цветовете на кокетни магазинчета, дюкяни, кафенета и хора.

Разхождайки се без цел и посока, вече си абсолютно запленен от венецианската архитектура с изящни орнаменти. И всичко е толкова непретенциозно... Няма как обаче да не усетиш изисканата атмосфера, въпреки поолющените сгради. Едва ли ще ти омръзне всичко това, ако ще и цял ден да се шляеш из лабиринтите от улички, похапвайки например сладолед, отрупан със сладко от череши и парченца черен шоколад. Няма такъв аромат, повярвайте.

А храната си е истинско изпитание - толкова вкусна е! Прясно уловени морски дарове с първокласно бяло вино сред истински дружелюбна атмосфера, какво друго му трябва на човек. Тук излишната суета и фалшивият лукс не съществуват, оставени са някъде далече преди да стъпиш на острова. Няма как човек да не се отдаде напълно на съвършената романтика, защото просто нямаш друг избор.

Градината на боговете, както още наричат Корфу, е толкова зелен - накъдето и да погледнеш, погледът ти се рее сред кипариси, маслинови горички и синьо безбрежие във всичките му нюанси. Спокойствие в огромни размери. Криволичещи пътища - тесни колкото да се разминат автобус и кола. Пълна идилия навсякъде. И онова безвремие, което помниш от книгите на Даръл. Аромат на вино, зехтин и кум-куат - малките оранжеви плодчета, които приличат на мини портокалчета, и които можеш да опиташ само тук и на още няколко места по света.

Да, Корфу наистина е магия, приказно късче от рая...