- Господин Костадинов, „България не е в криза. България е в катастрофа и единственият изход от нея е управление на „Възраждане“ - Вие го казвате често. Но ето че само след дни ще имаме конфигурацията на 48-ото Народно събрание и евентуалното управление ще е коалиционно. Коя тема ще поставите на масата на преговорите за сформиране на правителство?
- Нямаме намерение да водим каквито и да било преговори с другите политически партии поради простата причина, че те не споделят нито една от нашите политически цели, имат съвсем различна философия за бъдещето на България. Ние смятаме, че България трябва да бъде независима държава, докато те смятат, че България трябва да продължи да бъде американска колония, така че няма нищо, което да ни обединява с тези формации, които външно приличат на български политически партии, но на практика са инженерни проекти на американското или турското посолство.

- Защо казвате, че на 2 октомври изборът ще бъде „Възраждане“ или война?
- Защото всички останали политически сили няма да се поколебаят да изпълнят заповедта, която ще бъде спусната от американското посолство при очертаващия се, за съжаление, широкомащабен пълнокръвен военен конфликт в Украйна и ще забъркат България в тази война. От тази гледна точка „Възраждане“ е единствената българска политическа организация, която може да предпази България от включването u в такава война на страната на Съединените американски щати срещу Русия. Ние няма да допуснем нито един български гражданин да се бие срещу Русия. Ако САЩ искат да водят война с Русия, нека да го направят сами като мъже, каквито очевидно те не са.

- Основният въпрос, който вълнува хората, са доходите, високите цени, несигурната зима - в три точки, кои са първите Ви стъпки?
- Ние ги предложихме още в предишното Народно събрание, но нито една от тях не беше приета в пълния си смисъл. Някои от тях бяха приети, но частично. Първо предложихме намаляване на ДДС на храните от малката потребителска кошница и лекарствата. Второ, премахване на ДДС от сметката на битовите потребители за ток и вода. Трето, намаляване на акциза върху горивата, за да може горивата да бъдат с малко по-приемливи цени. Само че това не беше прието. Има още нещо, което ние казахме, че трябва да се случи, но то не се случва - да има нормализация на отношенията с Русия, възстановяване договорните отношения с „Газпром“, за да може да имаме сигурни доставчици на енергоносители и българската икономика да не изпитва енергиен дефицит, който от своя страна пък предизвиква инфлационен ръст, а оттам насетне инфлационната спирала се завърта и буквално повлича българската държава и българската икономика към дъното. Всички тези неща ние ги предложихме вече, нито едно от тях не беше прието изцяло. Приеха се спорни мерки, които видяхме, че не доведоха до резултат. Затова поради тази причина още веднъж повтарям, че няма как да водим преговори с политически субекти, чиято политика е да унищожат България, тъй като всички останали в политическата надпревара са на точно обратните мнения на нашите, така че нямаме общ език с тях.

- Как изглежда примерен план за „нов модел на финансиране на основните социални сфери - пенсионна система, здравеопазване и образование“, за какъвто настоявате в Платформата за управление на „Възраждане“?
- На първо място, да се премахне търговският статут на болниците, за да може действително болниците да бъдат здравни заведения, а не търговски дружества. На второ място, трябва да се премине постепенно към друг модел на пенсионно осигуряване, който да прехвърли осигурителната тежест върху отделните лица, а не толкова върху държавата. Защото в момента заради демографския срив в нашата държава, все по-трудно става пенсионната система да може да осигурява парите, които са необходими за пенсионерите. От тази гледна точка българската пенсионна система е изправена пред фалит. Трябва да минем към личен, а не към солидарен модел на осигуряване, какъвто е в момента. Поне до момента, в който България не започне отново демографски ръст. Разбира се, има и момент, в който можем да не приложим този личен модел и да продължим със солидарния, но той минава през задължително увеличаване на българското население с поне милион и половина души, което може да стане и то с бързи темпове, само и единствено с връщането на българските емигранти в България. Случи ли се това нещо, тогава вече ние ще сме си решили пенсионните проблеми, тъй като българските емигранти на 95% от тях, че и повече, са активни хора в трудоспособна възраст, което автоматично ще стабилизира българската пенсионна система и ще облекчи натиска върху нея. Само че за да стане това нещо, България трябва да се управлява от „Възраждане“, която да осигури нормално функциониране на българското законодателство и на българските институции, за да може хората, които искат да живеят в нашата страна отново, да знаят, че те се връщат в едно справедливо общество, а не в една феодална, криминална структура, наречена Република България. Що се отнася до образованието, за там нямаме кой знае колко големи капитални реформи. Образованието просто трябва да бъде изчистено от всички чужди фондации: на първо място фондация „Америка за България“, на второ място, фондация „Заедно в час“. Те го превръщат в една система, имаща за цел не да дава образование. Сегашната ни система функционира така, че способни български деца емигрират в чужбина. Тези, които остават тук, по една или друга причина са изправени пред възможността да бъдат използвани като евтина работна ръка за мръсни производства, които са внедрявани в България. Реално българската държава към момента дотира подобни международни компании като големите вериги хранителни магазини, например. Подпомагаме ги, за да идват тук, да сриват българското производство, защото то не се предлага във веригите им, а там има други стоки, често с по-ниско качество, уж за да осигуряват работни места. Неусетно обаче те ни превръщат в хора, чийто труд заплащат евтино, много по-евтино от останалите държави в Европейския съюз.

- През последните месеци отново се говори за смяна на модела на управление, за нова Конституция - каква е позицията на „Възраждане“ за свикване на Велико народно събрание?
- Преди да свикаме Велико народно събрание, трябва да решим дали искаме България да продължи да съществува като държава. За какво Велико народно събрание говорим, след като по-голямата част от българите, поне според социологическите агенции, няма да излязат да гласуват в неделя. Преди всичко трябва да върнем доверието на гражданите в собствената им държава и чак след това да мислим как ще ремонтираме конституцията, дали ще приемем нова конституция. Никога не е бил проблемът в Конституцията и в законите, а в контрола по тяхното изпълнение и прилагане. Винаги съм давал за пример американската конституция, която е копирана 1 към 1 с конституцията на една от най-бедните африкански държави - Либерия. Държавните системи и конституцията на САЩ и на Либерия са абсолютно идентични, еднакви са. Само че САЩ е една от най-развитите държави в света, докато Либерия е една от най-пропадналите държави на света. Какъв е проблемът в случая? Проблемът не е в системата, не е в конституцията, а в хората, които я изпълват със съдържание. Това е истината, защото и 5 нови конституции да приемем, все тая, ако се прилага от хората, които продадоха държавата и продължават да настояват да влязат в парламента, за да я доунищожат.

- Какъв е Вашият призив към българския избирател?
- Призовавам ги да се събудят и да разберат, че България е в техните ръце, защото преди няколко дни говорих с един човек, който ми каза : „нещата не отиват на добре и май след изборите пак трябва да отидем и да протестираме“ и аз му казах - „няма нужда да протестираме, ние владеем в момента ситуацията, на 2 октомври можем да излезем и да гласуваме, да вземем България в ръцете си.“ Тя е в нашите ръце, просто трябва да я поискаме, а не за пореден път да се откажем от нея и за пореден път да ходим да търсим дивото, след като сме изгубили питомното. Но българският народ трябва да разбере, че от него зависи всичко, в него е решението. В противен случай, никой няма да ни е виновен, ако за пореден път се откажем от собствената си съдба и я оставим в ръцете на други.