Той се държи, а вероятно и усеща, като паметник от гранит

Тия дни Иван Костов представи новата си книга „Политиката отвътре“.

По този повод даде и телевизионни интервюта. И ние отново се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец. Има такива политици: колкото по-нещастни се чувстват обикновените хора, толкова по-щастливи се усещат те. Костов е гений в това отношение. Впрочем, него никога не са го интересували обикновените хора.

Той се държи, а вероятно и усеща, като паметник от гранит. Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав - не сам за себе си, но и изобщо - дори, че е единствено прав. И така ще бъде завинаги.

Много е вероятно това да се окаже, в края на краищата, истина. Неговата истина - но и изобщо Истината, след като многобройните му опоненти така и не си направиха труда да запазят за Историята своите лични свидетелства. А Костов пише книга след книга - и дооформя паметника си. Канят го в държавната телевизия, в „Панорама“ - и там дооблизват паметника му.

Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация. А тя сложи началото на Разгрома. Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „дясното“ - след което то повече никога не се въздигна. Това не може да се случи с палячовщините на днешните „десни“. Разгроми дясното - той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия - току преди Разпада на Източния Блок. А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „Работническо дело“ „мъдри“ статийки - как да се спаси социализмът.

Писал съм доста за Костов, но едва тези дни се сетих за нещо, не е казвано досега: ако БСП, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията - комунистите още дълго щяха да управляват, далаверата от приватизацията щеше да остане само при тях, това най-малкото.

След това търсеше срещи с Желю Желев - за да „консултира“ СДС - но срещу заплащане. Той/Костов, който подучваше Филип Димитров да поиска вот на доверие - след което „сините“ бяха отгърмяни. Той/Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят - по-късно брокер на недвижими имоти - докато вече си мислеше, че се е превърнал в паметник.

Питат го: Вижда ли днес отговорност - проявена от политиците? Но не го питат, чувства ли се той в някаква степен отговорен за Българския Провал.

Това не е подходящ въпрос за паметници. Все пак, Паметникът кротко споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре. Безгрешният Паметник.

Питат го: Коя е най-голямата заблуда на българина за политиката? Вместо да му зададат въпроса, който очакваме напразно от години - какви са били неговите заблуди, неговите грехове?

Питат го: Защо написахте книгата си - за да се оправдаете, за да се извините, за да обясните себе си? Знаете ли, какъв е отговорът? Написал я, за да ни извиси до себе си!

Само глупаците могат да очакват от този човек честно да сподели себе.

Цар е на спекулациите.

Питат го, защо е дал рафинерията/„Нефтохим“ на руснаците. Отговорът е смайващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията! При „демократа“ Елцин - бащицата на руските олигарси-крадци! Няма как - бащиците на криминалната приватизация трябва да се подкрепят.

Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика? Може - отговаря Паметникът - ако приеме греха. Но той вече се е освободил от греха. И пр., и пр.

Пак добре, че не стана дума за пирони. В едно предишно свое интервю, Костов беше казал, че не е взел и един пирон от Голямото Плюскане/Приватизацията. Обаче хариза комбината „Кремиковци“ за един долар - а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева. Някакъв случайник се оказа по-голям стопански гений от Костов.

Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард. Кой взе пироните? И защо изобщо говори за пирони? Да не би да го мъчат кошмари? Че е разпнат на кръста за грешници, които уж са се освободили от греха си - и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони? 

Затова приватизирай по-бързо Историята. Веднъж вече писах, но пак да повторя: Паметникът трябва да е поставен пред комбината „Кремиковци“. И на него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“ Ето - с такива „интервюта“ се приватизира Историята. Нашата специално е съвсем лесна плячка. А Костов вече има преднина от три книги пред Истината.