Край на далаверите със „зелени етикети“

Фирмите вече ще трябва да доказват, че рекламираните от тях като “зелени” продукти наистина са такива.

Европейската комисия въвежда нови изисквания

53 на сто от фирмите подвеждат потребителите с екологичните характеристики на продуктите, показва проверка 

Финансови санкции грозят измамниците

Край на далаверите със “зелени етикети” възнамерява да сложи Европейската комисия с приемането на нови изисквания за компаниите, според които ще трябва да подкрепят с доказателства твърденията си, че техните продукти са благоприятни за опазването на климата. За да използват етикети като “естествен” продукт, “климатично неутрален” или с “рециклирано съдържание”, компаниите ще трябва първо да извършат научно обоснована оценка, оценявайки всички значими въздействия върху околната среда, за да докажат, че техният продукт наистина отговаря на твърдението, или продуктът трябва да премине проверка по схема за екологично етикетиране.

В момента използването на подобни етикети е част от маркетингова тенденция за налагане на продуктите на пазара чрез залагане на нарастващите еко настроения в европейското общество. Проучване на Европейската комисия (ЕК) през 2020 г. обаче установява, че от 150 разгледани продукта, носещи такива етикети, 53 на сто предоставят “неясна, подвеждаща или неоснователна информация” или с други думи няма доказателства, че щадят климата или, че са направени от рециклирани продукти.

Ако предвидените промени от ЕК бъдат приети, фирмите ще трябва първо да извършат научно обоснована оценка, включваща всички значими въздействия върху околната среда, за да докажат, че продуктите отговарят на описанието си на етикета. Те могат и да бъдат проверени дали това е така. След това акредитирано независимо лице ще трябва да провери твърдението, преди компанията да може да го използва публично. Предвижда се фирмите, които обявяват свои продукти или дейности за благоприятни за климата без доказателства, да бъдат изправени пред финансови санкции. Предложението ще обхване всички потребителски продукти, продавани в ЕС, освен ако не са обхванати от съществуващото законодателство, регулиращо определени етикети, например храни с етикет за органични продукти.

Целта на проекта е да се помогне на потребителите да се ориентира кои продукти са наистина екологични, както и да се отличат компаниите, чиито продукти носят реални ползи за околната среда.

Според експерти обаче дори и след промяната правилата няма да са достатъчно строги и ще дават възможност на компаниите да изберат данните или въздействието на своите продукти, които да докажат, че са “зелени”, “еко” и “щадят климата”. Специалистите твърдят, че вместо това е по-добре ЕК да наложи ясен европейски стандарт за всички.

“Може да имате един продукт, оценен по две различни методологии, и това ще ви даде напълно различни резултати”, коментира Марго льо Галу, програмен мениджър в организацията с нестопанска цел Environmental Coalition on Standards.

Сред правилата ще има изискване компаниите, чиито “зелени” претенции разчитат на закупуване на въглеродни кредити, за да компенсират собственото си въздействие върху околната среда, да разкрият това.

Преди да влязат в сила новите правила ще мине поне една година, тъй като те трябва първо да бъдат одобрени от Европейския парламент и от всички държави-членки на Европейския съюз.

Частни фирми издават сертификатите

Биохраните с до 95% естествени съставки

Позволени са и химикали

При производството на биохрани е позволено използването на химикали.

Поставянето на етикет “био” върху една храна не дава гаранция, че всичките є съставки са естествени и няма химически примеси. Българското законодателство за поставяне на био етикетите препраща към регламентите на Европейския съюз.
За да бъде поставен етикет за биохрана, най-малко 95% от съставките от земеделски произход в нея трябва да са биологични, пише в регламента на ЕС относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. За останалите 5% няма никакви изисквания, освен да не са ГМО, но може да са оцветители, консерванти и т.н.

В биохраните е разрешено използването на добавки, технологични спомагателни вещества, аромати, вода, сол, продукти от микроорганизми и ензими, минерали, олигоелементи, витамини, както и аминокиселини и други микроелементи, стига да са разрешени за употреба в биологичното производство, пише в регламента на ЕС.

В производството на биохрани би трябвало да бъдат използвани суровини, произведени от биологично земеделие. Това означава, че не може да бъдат използвани азотни минерални торове. Но това не означава, че не може да бъдат използвани химикали. По принцип плодородието при биоземеделието би трябвало да се поддържа с оборски тор. Но в регламента на ЕС специално е написано, че в случай на непосредствена опасност за дадена култура, продукти за растителна защита могат да се използват, ако са разрешени за употреба в биологичното производство. Европейската комисия одобрява продукти за растителна защита и торове, които може да бъдат използвани при биологично земеделие.

Освен това при храненето на животните може да бъдат използвани неорганични фуражи, одобрени от Европейската комисия, както и фуражни добавки. А за клетките на животните, сградите и съоръженията може да бъдат използвани продукти за почистване и дезинфекциране.

Самите сертификати за биохрани в България се издават от частни фирми, които са получили лиценз за дейността си от Министерството на земеделието. Но дали държавни органи правят проверки за това дали издадените сертификати за биохрани отговарят на изискванията на ЕС и дали при всяка партида производителите спазват правилата, не е ясно. След като нарасна възмущението на хората за високите цени в търговските вериги държавните органи започнаха да правят масови проверки и за няколко седмици откриха стотици нарушения. При биохраните също би могло да има нарушения, но без проверки от страна на държавните органи това няма как да бъде установено.

Не намаляват въглеродния отпечатък 

Пращат ни за зелен хайвер с печат „органичен“

Уж са по-полезни за здравето

Няма научни доказателства, че “органичните” храни са по-добри за здравето ви от масово произвежданите.

Производителите на “био” храни пращат потребителите буквално за зелен хайвер, като ги убеждават, че ако консумират плодове, зеленчуци или месо от органично земеделие и животновъдство, ще са по-здрави. Досега обаче няма научни доказателства, че това е така, твърдят експертите New Scientist. Нито зеленчуците, нито плодовете, нито месото от биологично земеделие са по-богати на витамини и хранителни вещества от небиологичните храни, въпреки че има вероятност те да са по-малко замърсени от пестициди.

Веднага щом видят, че на нещо пише “органично”, хората погрешно приемат, че това е продукт без пестициди и следователно е синоним на нещо здравословно. “Хората трябва да ядат повече плодове и зеленчуци, независимо от това как са отгледани”, обяснява ученият от Станфордския университет Кристъл Смит-Спенглер, който е провел научно изследване на над 200 продукта, рекламирани като “органични”. Другата заблуда, в която “еко” настроението потребители вярват е, че купувайки подобни храни ще намалят въглеродния си отпечатък. Учените обаче са категорични, че количеството парникови газове, произведени от отопляеми оранжерии за храна, където всъщност се отглеждат “био” и “органични” зеленчуци, не е много по-добро от въглеродния отпечатък, оставен от самолетите.

Мит е, че и с производството на тези храни се стимулира биоразнообразието, защото все по-често се случва биологичното земеделие да направи точно обратното и да застраши природата. Например в тропическите региони големи биоферми започват да навлизат в района на тропическите гори, което все повече води до тяхното изсичане.

Пишат името на съставките

Не е ясно колко мляко слагат в сиренето и кашкавала

Няма гаранция за качеството

Потребителите не могат да разберат от етикета качеството на сиренето и кашкавала.

Етикетите на храните в България не дават достатъчно добра информация за качеството на продукта. Например върху етикетите на сиренето не пише от колко литра мляко е направено, както и какво е съдържанието на вода. На кашкавала не пише колко време е зрял.

За изискванията за информацията върху етикетите на храните българското законодателство препраща към регламентите на ЕС. Според регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите, върху етикета трябва да е написано наименование на храната; списък на съставките; веществата, причиняващи алергии или непоносимост; количество на определени категории съставки; нетно количество на храната; срок на минимална трайност или срок на годност; специални условия за съхранение и/или условия за употреба; името и адрес на производителя; страна на произход; за напитки с над 1,2 обемни процента алкохол, действителното обемно съдържание на алкохол; и хранителната стойност, тоест калориите.

Но това не дава почти никаква информация за качеството на храните. В резултат потребителите ме могат да разберат от етикета на кашкавала от 20 лв. и от 40 лв. за килограм, дали по-скъпият е и двойно по-качествен. Върху етикети на бурканчета с лютеница например пише, че има вода, чушки, доматено пюре, патладжани, картофено нишесте, захар и т. н. Но потребителят само може да гадае какъв е делът на водата и картофеното нишесте в лютеницата и колко са чушките. За наличието на голямо количество вода в някои лютеници потребителите може да се досетят като погледнат съдържанието в прозрачното бурканче, но от етикета това не става ясно. Проблемът е, че по-скъпите хранителни продукти не дават никаква гаранция, че са по-качествени. Някои хора купуват по-скъпи продукти, но дали те са по-качествени не е ясно от етикета. Ако един производител реши да продава качествен продукт на ниска цена, ще види че конкуренцията продава на същата цена по-некачествен продукт, но клиентите няма как да разберат това. Това принуждава дори производителите, които искат да са коректни към клиентите си, да използват по-некачестнвени продукти, за да са конкурентни на пазара.

Алтернативите на пластмасовите опаковки не винаги са приятели на климата

Чаши от бамбук не се разграждат

Заблуждават клиентите

“Еко” чашите от бамбук могат да се окажат вредни не само за природата, но дори и за здравето ви.

Новите алтернативи, които трябва да заменят вредните за околната среда пластмасови продукти за еднократна употреба, въпреки че се продават като щадящи климата, не винаги са толкова еко, твърдят европейски потребителски организации.

Често етикетите на подобни продукти като чаши, чинии, купи, кутии и други стоки, направени от бамбук, слама, захарна тръстика или палмови листа всъщност не са толкова “зелени” заради различни материали, използвани за слепване на продуктите. Много чаши и чинии, които уж са направени на базата на естествен материал като бамбука реално не са биоразградими, въпреки че се рекламират именно такива. Те не са разграждат нито захвърлени сред природата, нито дори в промишлени съоръжения за компостиране.

Често “зелените” етикети подвеждат потребителите, които са уверени, че купувайки въпросните стоки осигуряват по-добър свят за живеене на идните поколения. Според експертите са необходими нови правила, които да гарантират, че направените от тези уж естествени материали чинии и купи са подходящи за контакти с всички храни - и топли и студени, и не водят след себе си до негативни последици за човешкото здраве. Както и че при направата им не са използвани вредни химикали. Потребителски организации от Европа настояват и в така наречените “еко” опаковки на храни да се забранят PFAS (полифлуороалкилови вещества) - химичните съединения, които всъщност превръщат тези продукти в трудно разграждащи се и водят до замърсяване на храните, водата и почвите.

Най-често бамбуковите съдове са изработени от бамбукови влакна, обработени и превърнати във фин прах. След това този прах се смесва с меламин-формалдехидна смола (обикновено наричана само меламин) и се оформя в крайния продукт. На меламина в комбинация с цианурова киселина (използвана за избелване и дезинфекциране на вода) може да се окаже и опасен за здравето и да доведе до бъбречна недостатъчност.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения