Крале и царе се подписват в „Св. София“ в Охрид

Подписи на цар Урош V, Марко Кралевич, жупан Андреа Гропа и аристократа Павел, открити от мен в “Св. София”.

Какво има в тайните на височайшите монограми

Османска заплаха не стряска потъналите в междуособици местни феодали

През 1991 г. правех поредния оглед в охридската църква “Св. София”. Погледът ми попадна на фини знаци, врязани с тънко острие върху тъмния фон на стенописите в Григориевата галерия. Насочих странично силното фенерче и под лъча постепенно започнаха да изникват букви. Всъщност цели съчетания от букви, вплетени в чудновати комбинации. Малко по-късно открих и други подобни надписи, които копирах върху найлон и отнесох със себе си в София.

Там започна дългата кабинетна работа. Нямаше съмнение, че става дума за т. нар. монограми, изпълнявани особено често във владетелските канцеларии на Балканите през ХIV в. Развързването на такива съчетания далеч не е лесна работа. В тях чрез калиграфски средства “се скрива” името на определен светски или църковен господар. Обикновено се използва първата буква, около която се прибавят другите основни букви. Те невинаги следват граматическия ред, което прави разчитането още по-трудно.

В случаите от “Св. София” определено се касаеше за упражнения на писците от главната канцелария в Григориевата галерия преди нанасянето в официалния документ на подписите на съответните лица. Затова докато се достигне до крайния вариант, бяха осъществени множество опити, в които се експериментираха трудните елементи.

В края на дългата работа успях да разкрия тайната около първия монограм. След девет упражнения на отделни части, най-сетне писарят е достигнал до красиво оформеното в монограм име Гропа. А малко по-далеч, вече върху една мраморна колона, той е изписал в два монограма пълната форма на това име - Андреа Гропа.

Това е една забулена в мъгла историческа личност, управлявала самостоятелно Охрид в 70-те години на ХIV в. Той е от албански произход, а родът му произхожда от планините западно от Охридското езеро, където още в края на ХIII в. владее обширни земи. По време на сръбското царство и началото на управлението на прилепските крале в Охрид, Андреа Гропа получава титлата “жупан” и е техен наместник в големия град. Но в строителен надпис от 1378 г. аристократът величае себе си като “велик жупан и господар на Охрид”. Пак по това време той започва да сече собствени сребърни монети, на които е изписано “По Божията милост жупан Гропа”.

Другите открити от мен упражнения за изписване на монограми ни връщат още по-назад във времето. Девет от тях са изпълнени върху мраморна колона непосредствено преди оформянето в документ на официалния подпис на втория и последен сръбски цар Стефан Урош V (1356-1371). В първата половина на ХIV в. сърбите трайно овладяват Македония. През 1346 г. великият Стефан Душан се обявява за цар, но още при сина му Урош V страната е разпокъсана от отделните феодали.

Съдбата е предначертала драматична участ на наследника на сръбската корона. Вторият и последен цар на нашата западна съседка е син на Стефан Душан и Елена, сестрата на българския цар Иван Александър (1331-1371). Най-могъщият средновековен сръбски владетел Стефан Душан пък е наполовина българин. Неговата майка е Теодора, която е дъщеря на българския цар Смилец (1292-1298). По този начин излиза, че във вените на Стефан Урош V тече повече българска, отколкото сръбска кръв. След редица междуособици към 1371 г. царството фактически престава да съществува, а самият владетел е може би убит при заговор.

При смъртта на могъщия Стефан Душан в 1356 г. Охрид все още е верен на сръбския престол. От името на върховната власт там управлява севастократорът Бранко Младенович. Като пълноправен цар Урош V е споменат в ктиторските надписи на манастира Заум и в северните добавки към катедралата “Св. Богородица Перивлепта”. При кончината на севастократора в 1365 г. синовете му Гургур, Вук и Роман внезапно напускат града. Този факт съвпада хронологически с коронясването на Вълкашин за самостоятелен крал в Прилеп и с фактическото му отделяне от сръбското царство. Смята се, че тогава неговата власт се разпростира и в близкия Охрид. А една моя находка от “Св. София” блестящо потвърди тази хипотеза.

Става дума за единствения открит досега двоен монограм на Вълкашиновия син, прочутия от народните предания Марко Кралевити. В случая той е отбелязан като кралевич или престолонаследник на Прилепската държава. Това означава, че упражнението на писаря от “Св. София” не е по-късно от 1371 г., когато Марко става крал след злощастната смърт на баща си в битката срещу османците при Черномен. Като престолонаследник той е споменат и в два други документа, датирани съответно в 1366 и 1371 г. Имаме основания да смятаме, че тогава Вълкашин е дал за управление на първородния си син Охрид и прилежащата му област. Ето я причината в канцеларията да са се пишели документи с неговия официален подпис.

Вече съм разказвал за кратката, но интересна история на Вълкашин и Марко Мрънявчевичи. За да укрепи властта си след смъртта на Стефан Душан, крал Вълкашин води непримирима борба с други силни аристократи от сръбския двор като Воислав Войнович и жупан Никола Алтоманович. Заедно със сина си той ги побеждава в няколко поредни битки за Душановото наследство. Така освен в Македония, Вълкашин и Марко утвърждават властта си в най-важната сръбска територия - Косово. Те владеят там големите градове Призрен, Ново Бърдо и Прищина, като издигат и обновяват там множество църкви и манастири.

Разгромът от 1371 г. силно отслабва проспериращото Прилепско кралство. Това позволява Охрид да попадне под властта на сравнително дребен благородник като Андреа Гропа. Изворите показват, че към 1380 г. градът вече е управляван от друг албански аристократ, Карло Топиа. Той бил католик и родствено свързан с кралската френска Анжуйска династия. По негово време съществува религиозна толерантност, а текстовете се пишат едновременно на латински, гръцки и славянски език.

Нарастващата османска заплаха не стряска потъналите в междуособици местни феодали. Карло Топиа е в непрекъснати конфликти с албанския владетел Балша II. Главният им спор е за богатата област Далмация и главния й град Драч. В конфликта се намесват и други политически сили. Духовен баща на Карло Топиа е авиньонският папа Климент VII. Той активно го подпомага срещу албанските Балшичи, поддържани съответно от Ватикана. На страната на Карло с финансова и военна помощ са неговите родственици от Анжуйската династия.

Както винаги става на Балканите в тези времена, териториалните спорове кардинално са разрешени от османските турци. В битката на Саурското поле през 1385 г. те разбиват войската на Балша II и го убиват. В същото време венецианците стоварват с галери десант и анексират Драч и Далмация.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи