Елитни хотели и голф клубове предлагат у нас даровете на морето

Идват от реномирани люпилни в Бретан и Вандея

Екзотичната аквакултура е естествен съюзник в борбата с вирусите и известен афродизиак

Стридите у нас се считат за екзотична храна, но крайбрежието ни предлага идеални условия за производството на тази полезна аквакултура. В това са убедени българските пионери в отглеждането є - Коста и Петър Петрови. Баща и син от 3 години успешно развиват ферма за стриди край Кранево.

С къртовски личен труд двамата успяват да докажат, че подобно на рибата, и черноморските стриди са по-вкусни и качествени от океанските. Причината е, че водата тук е по-чиста, с по-ниска соленост и има много фитопланктон. Затова стридите стават истински царици - тлъсти, по-меки и не така тръпчиви като прочутите френски, обясни пред “Труд” Петър Петров.

Той е юрист, а баща му има дълъг стаж като инженер в хранително-вкусовата промишленост. Двамата се запалили по идеята да развъждат чуждия за нашето море вид, след като преди няколко години гледали научно-популярен филм за ферма в Америка. “Имаме имот в Кранево. Смятахме да развиваме там туризъм, но спонтанно се отказахме да вдигнем поредния хотел и решихме да се захванем с нещо непознато. Оказа се, че бизнесът е страшно рисков. Зависим от прищевките на морето - една много силна буря може да унищожи всичко. За щастие, засега природата е благосклонна”, благодарен е Петров.

В “Стриди-Кранеа” има две линии с дълги по 160 м въжета с буйове, на които са закачени няколкостотин 10-етажни вертикални мрежи - дом за стридите. Капацитетът на всяка линия е до около 10 тона, но по мрежите се закачат и солидно количество полипи и миди. Периодично те трябва да се чистят ръчно, затова понякога се налага фермерите да наемат помощници. “Във Франция гледат стридите в лагуни край брега и не се налага използването на издръжливи на бури съоръжения. Тук оперативните разходи са доста по-високи, а цената на килограм стриди е 30-35 лв.”, поясни Петър Петров.

Друг естествен враг са рапаните. Първата година хищните морски охлюви, които унищожават и мидите, изяли голяма част от продукцията. Вероятно заради свръхулова обаче тази година те почти липсвали, за радост на производителите. Миналото лято те регистрирали висока смъртност заради прекомерно топлата вода. “Достигаше до 30 градуса, а оптималната за живот на стридите е от 12 до 20 градуса. Затова в студа и жегите те почти спират да се хранят, а най-бързо наедряват през пролетта и есента”, посочи Петров.
В “Стриди-Кранеа” отглеждат малки тихоокеански стриди, внесени от реномирани люпилни в Бретан и Вандея. Те не могат да се размножават, но стават по-големи, по-рядко боледуват, а трупайки ценните съставки от нашето море, се превръщат в безспорен кулинарен деликатес. Развиват се средно 2-3 г., докато достигнат 100-150 до 250 грама. Рекордът на баща и син Петрови засега е 450-грамова стрида.

Българската ферма има само двама конкуренти в Черно море - в Украйна и в Крим, където обаче пазарът е необятен. Затова от Кранево се снабдяват не само родните елитни хотели, голф клубове и ресторанти, но върви и износ за Румъния. Въпреки по-малкото рапани и по-хладката вода 2020 година също не е лека, този път заради коронавируса. “Кризата удари тежко туризма, изчезнаха най-сериозните консуматори - руските и западноевропейските гости. Затова решихме, че е време сами да популяризираме непознатата, но много полезна морска храна, като завършим веригата - от производство до предлагане на готов продукт”, посочи Петров.

Здравословен коктейл от цинк, селен и йод 

Най-нежен е вкусът на суровите стриди, гарнирани с капка лимон и чаша качествено бяло вино.

Отскоро във Варна работи първият у нас “Стридариум”. Изисканият ресторант с винен бар до Военноморския музей предлага основно стриди. Освен че от римско време са прочути като афродизиак, те са естествен съюзник в борбата с коронавируса и всички други есенно-зимни зарази, категоричен е Петров. Причината е, че съдържат голямо количество витамин В12, витамин D и С, както и естествени, бързоусвояеми от организма цинк, селен и йод. Здравословният коктейл е гарниран с висока енергийност - 5-6 стриди са достатъчни да те заситят като след доста обилен обяд, гарантира от личен опит Петър Петров.

Неговият съвет е стридите да се консумират сурови с капка лимон. Така вкусът е най-автентичен и нежен. Но морският биопродукт може да се сервира с различни сосове, печен, паниран, на супа - според всеки вкус. Съчетава се с хубаво шардоне, совиньон блан или качествен мискет. Създателите на “Стриди-Кранеа” са убедени, че скоро продукцията им ще излезе от сферата на екзотиката и ще влезе в менюто на все повече българи. Те дават пример с мидите. Преди години ги консумираха основно хората край морето, но вече са популярна храна, която се приготвя и предлага навсякъде.