Образованието е темата, по която може да се намери относителен политически консенсус. Това казва Красимир Вълчев, който водеше Министерството на образованието и науката до пролетта на 2020 г. Сега ще бъде народен представител в 47-ото Народно събрание и вече има планове върху кои теми и проблеми ще продължи да работи като депутат.

Неизменно това е образованието, на което той посвещава голяма част от професионалния си път. Пръв той трябваше да решава как да продължат да учат децата, след като COVID-19 нахлу в живота ни преди година и половина, затова го питаме какъв е неговият анализ за сегашната ситуацията, при която училищата бяха затворени първи. Отговаря ни и защо ректорът на Алма матер проф. Герджиков е решил да се включи в политиката.

- Бяхте министър на образованието, господин Вълчев, когато пандемията ни застигна. Как виждате ситуацията сега, какво бихте променили в подхода към училищата и детските градини?
- В началото всички страни реагираха крайно, защото не знаехме с какъв вирус си имаме работа и за да защитим здравето и живота на хората. След като беше взето решение за локдаун, образователната система буквално за 3 дни успя да предложи ефективно компесаторно обучение в електронна среда, в синхронна форма - нещо, което много други, по-развити от нас страни направиха не толкова бързо. Образователната ни система доказа, че е читава, а учителите - че може да се разчита на тях. Цялата минала учебна година беше трудно от епидемична гледна точка. Успяхме до голяма степен да съхраним присъственото обучение от първи да четвърти клас, за съжаление не успяхме за големите ученици.

Във формата на „лошия“ щаб, дискутирахме, карахме се дори, но смея да твърдя, намирахме балансирани решения като това да има диференциран подход спрямо учениците в зависимост от възрастта. Малките деца и ученици по-малко боледуват, пренасят и заразяват, по-малко пътуват с градския транспорт. При тях създаването на базови умения е по-трудно и дори невъзможно в електронна среда. Затова беше възприет този подход. Но миналата година нямахме ваксини и щадящи тестове. Това, което направиха другите държави, е да постигнат висока степен на ваксинация и да заложат на тестването на учениците, но от началото на учебната година. Затова и ние, с колеги от ГЕРБ, още през лятото, когато се гледаше актуализацията на бюджета в рамките на 46-ото Народно събрание, предложихме да се планират средства за тестване на учениците като алтернативна на затварянето на училищата. Това предложение беше пренебрегнато от тогавашния финансов министър Асен Василев, затова на сегашния му се наложи да търси средства за тази цел.

На мнение съм, че тестването трябваше да започне от големите ученици - от XII клас надолу, а I-IV клас не трябваше въобще да преминават на обучение вкъщи. Разбира се, най-добрият сценарии би бил да я нямаше въобще четвърта вълна, но служебното правителство пропусна ценно време да ваксинира повече хора през лятото. Затова сега реагира панически, буквално за една вечер родителите трябваше да намерят грижа за децата си. Въпреки че само осем дни преди затварянето здравният министър беше заявил, че последни ще затворят училищата. На практика единствено и изцяло се затвориха само училищата. Стигна се до абсурдната ситуация учениците да могат да отидат всякъде другаде, но не и в училище. Ако беше планирано всичко лятото, това нямаше да се случи. Това, което ние направихме миналата година, беше да включим преподавателите като приоритетна група във ваксинационния план. Затова през март при съпоставими стойности спрямо ноември миналата година на общо заболелите имахме много по-малко заболели учители и преподаватели в системата.

- Какво се обърка при ваксинацията на учителите?
- От една страна имахме учители, които бяха убедени, че трябва да се ваксинират и го направиха в началото на годината. От друга имаме такива, които са категорични в нежеланието си. Но имаме и голяма група, в които изчакват и могат да бъдат убедени с ефективни действия от страна на институциите. Впрочем, МОН направи усилия през лятото, но неадекватната политики на министъра на здравеопазването ги захлупи.

- Защо се случи паниката в решенията относно мерките - нали знаехме, че четвърта вълна предстои?
- По принцип служебните правителства, поради краткия си мандат, са по-безотговорни към проблемите, особено към по-дългосрочните такива. Разчитат, че могат да минат покрай тях, без да ги решават. Конкретно това служебно правителство и в частност здравният министър, беше решило, че основата му задача е да изчегъртва. Изкушиха се да карат само на пози, думи и манипулации, и пренебрегнаха всички останали проблеми и кризи, които се натрупаха - ценова, енергийна, здравна. Виждаме данните за ниския икономически е растеж, тепърва ще усещаме ефектите от тези кризи.

- А сега накъде? Влизате в 47-ото Народно събрание - за какво ще работите, образованието ли ще бъде приоритетът ви отново? Какви предложения ще направите най-напред?
- Независимо, че избрах да бъда народен представител на ГЕРБ от Старозагорски регион, ще остана напълно ангажиран и с Шуменски, където също бях кандидат. Ще бъда представител и на системата на образованието. Ще бъдем конструктивна опозиция. Мисля, че в най-голяма степен това може да се случи по темата образование. Смея да твърдя, че по нея можем да имаме относителен политически и експертен консенсус. Важно е да продължат политиките, които се реализирани в последните години. В този смисъл ние ще подкрепим всяко предложение, което надгражда това, което беше направено през предходните години. Например промени в Закона за висшето образование в съответствие с приетата от 44-ото Народно събрание стратегия за развитие на висшето образование. За нея знам, че министър Денков я припознава в много голяма степен, тъй като той също участва в разработването u, докато аз бях министър. Образованието е тема, по която можем да водим смислен, положителен разговор за бъдещето на нашите деца и ние сме задължени да го направим.

- В този смисъл как може да се преодолеят дефицитите, които учениците трупат в последните 2 години, заради обучението от разстояние?
- Няма съмнение, че децата са натрупали дефицити по време на това обучение, но най-важното е учителите да се фокусират върху нагласите и мотивацията на учениците при възстановяването на присъственото обучение. Най-ценното умение е умението за учене. Ако учителите успеят да възстановят мотивацията, до голяма степен ще преодолеем и натрупването на дефицити. Още пролетта на 2020-а видяхме, че след 2-3 седмица електронно обучение рязко спада мотивацията за учене, което неизбежно води до натрупването на образователни трудности и влошаване на резултатите, макар и да не сме го отчели във външното оценяване и матурите.
 
- А мотивацията на учителите - какво ще се случи със заплатите на преподавателите?
- Най-важният фактор за добро и качествено образование ще си остане мотивираният, подготвен и подкрепен учител, но днешните общества по-трудно мотивират младите хора да се включат в педагогическа професия. Днес животът предлага многообразие на възможности за реализация и учителската професия не се радва на традиционното уважение, от което се ползвала преди половин или един век. Затова е необходимо учителските заплати да бъдат над средните за страната. Само тогава ще мотивираме най-добрите ученици да се включват в педагогическо образование и учителска професия. Ние сме заложили да се поддържат над 125 процента от средната заплата за страната. Още през февруари го включихме това в програмата си, сега със задоволство прочетохме, че и „Продължаваме промяната“ са заявили същото - че учителските заплати трябва да бъдат поне 125 процента от средната за страната, което е основа за политически консенсус. Ние ще съблюдаваме този ангажимент на водещата политическа сила дали се изпълнява с бюджета, защото сме виждали, ако погледнем назад в историята, че всички са заявявали, че образованието е приоритет, но когато дойде време да правят бюджета, по-скоро виждаме, че само са злоупотребили с тези думи. Както се казва - по-бюджета им ще ги познаете.
 
- Стана дума за първата политическа сила, но преди това минахме през вот с машини и ниска избирателна активност. Как видяхте вие машинния вот - какво случи? Машините или социолозите сгрешиха в резултатите на изборите? Как си обяснявате тази толкова ниска избирателна активност?
- Политическата криза, третите поред избори и недоверието към машинния вот отказаха много избиратели. Софтуерът на машините обърка други. Десетки хиляди са избрали да участват в единия избор, въпреки желанието да участват и в двата, подвеждайки се първата страница на машините, че става въпрос на последователност. Но реално това беше една от целите на машинното гласуване - да ограничат избирателните права на част от избирателите. Мисля, че социолозите не сгрешиха в проучванията. ГЕРБ беше и вероятно все още е първа политическа сила, според нагласите на българските граждани. Ниската избирателна активност, различната степен на мобилизация на електоратите и изкривяването на изборните резултатите от служебното правителство вероятно са причината за разминаването на отчетените резултати. Това служебно правителство имаше основна задача да осигури служебна победа първо на ИТН, а сега и на „Продължаваме промяната“. От една страна, продължаваха репресиите срещу нашите симпатизанти, от друга - беше осигурен своеобразен „зелен сертификат“ за купуване на гласове в полза на спечелилата политическа сила.

- Машините не спряха ли хората с по-ниско образование, с по-ниски дигитални умения, да гласуват?
- Нашата конституция и конституциите на всички демократични държави регламентират равни избирателни права, независимо от нивото на дигитална грамотност. Затова казвам, че това се целеше с ограничаването на изборните права на някои наши съграждани.

- Ще продължим ли да се пързаляме по опасна спирала от предсрочни избори, която не е сигурно, че ще спре и в 47-ото Народно събрание?
- Надяваме се да бъде сформирано работещо и стабилно правителство, защото България има нужда от това. Много е важно не само поведението на политическите сили, които ще преговарят, но и на президента. Защото настоящият президент е в основата на настоящата политическа криза. Той направи така, че да раздели българското общество, а след това да раздели и самите партии на протеста. Другата причина е, че нашите опоненти станаха заложници на анти ГЕРБ говоренето, което не им позволява да започнат да водят разговори с нас за съставянето на стабилно правителство.
 
- Предстои балотажът за президент. Но да се върнем към началото на кампанията, когато проф. Анастас Герджиков разказа, че Вие сте един от хората, които са му вдъхнали кураж да влезе в кандидатпрезидентската надпревара. Как се убеждава професор, ректор на Алма матер, да влезе в политиката?
- Проф. Герджиков притежава безспорни академични, управленски и човешки качества, но като всеки човек, който е извън политиката, изпитване вътрешна съпротива да влезе в нея. Най-вече заради негативизма, ожесточеното и много често нечестно противоборство. Но точно това е неговата мисия - да покаже алтернативна на противопоставянето. С това се опитах да убедя - че България има нужда от човек като него. Той говори, убеждава, слуша и обсъжда всичко с опонентите си. Спори, дискутира, оценява, но без да воюва. Притежава умението да изразява мнение, без да обижда. Намира съгласие, не като разделя. Само това може да направи българската политика по-градивна и нормална, и политическият разговор - по-ползотворен. От друга страна, Радев е войнствена натура, и това му поведение руши обществото. Насърчава разделението, но в името на собствения си политически успех. За да живеем в проспериращо общество, имаме нужда от политики на мира, а не на войната. Това ще бъде и другата мисия на проф. Герджиков, ако бъде избран - да утвърди образованието като стратегически и национален приоритет. Само, ако заложим на образованието, можем да имаме ускорено социално, икономическо и духовно развитие.

Нашият гост
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София, но израства в село Априлово, община Гълъбово. Средното си образование завършва в Строителния техникум в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по публични финанси. Преминава обучение по “Бюджет и финансово управление” в университета “Дюк” - САЩ.
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода от ноември 2013 г. до август 2014 г. е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в Министерството на външните работи.
Става най-младият просветен министър у нас, когато през 2017 г. застава начело на МОН. В новото 47-о Народно събрание ще бъде народен представител.