На изборите ще се явим във формата Обединени патриоти 

Пред „Труд“ без маска

Рубриката е провокирана от пандемията COVID-19 и необходимостта да говорим без да маскираме истината за нея и за влиянието й върху живота в страната. Наши събеседници ще бъдат водещи личности от политическия, стопанския и обществения живот у нас.

- Г-н Каракачанов, необходимо ли беше извънредното положение да се замени с извънредна обстановка?
- След като все още има хора, които се заразяват с коронавирус, това означава, че проблемът не е преодолян. Мерките, които сега са набелязани, ще останат до преодоляване на проблема. Не виждам нищо необичайно в това. Навсякъде по света, като отменят най-строгите мерки, остават определени ограничения, които е добре да се спазват в полза на здравето.

- Какви са най-важните изводи от извънредното положение?
- Най-важният извод от извънредното положение е, че мерките бяха взети навреме за разлика от много други държави, които известно време се чудеха как точно да постъпят, какво точно да направят. Затова в някои европейски държави и болните, и смъртните случаи бяха повече.

- Какви са перспективите след извънредното положение и след извънредната обстановка?
- Първо, не е ясно дали пандемията няма да се повтори в едно обозримо време, някъде към есента. Още не е ясно дали ще има лекарство или ваксина. Най-неприятният момент, който може да се случи, е да се повтори пандемията и отново да бъдат налагани извънредни мерки. Още в първия ден, когато беше въведено извънредното положение, аз казах, че е важно незабавно да започне да се работи за справяне с последствията, за да може пораженията, които ще бъдат нанесени на икономиката, да бъдат преодолени. Защото това означава работни места, доходи на хората и всеки човек иска по-скоро да се върне към нормалния си начин на живот. Ограниченията, които бяха наложени в световен мащаб, нанесоха сериозен удар върху икономиката на Европа.

- Правителството има ли прогноза за размера на загубите?
- Никой не може да изчисли точно. Има оптимистична и песимистична прогноза. Оптимистичната е фирмите, които работят за световни компании по най-бързия начин да възстановят производството си. Защото една част от българската икономика е тясно свързана с европейската икономика - наши фирми са подизпълнители на големи европейски компании. И когато тези компании не работят, или са загубили пазар, производството на българските предприятия намалява или не се възстановява. Оптимистичният вариант е в следващите месец-два да се възстанови производството в Европа, респективно и в България.

- Кажете кои отрасли от икономиката ни са най-засегнати от кризата.
- Има няколко неща, които смятам, че са важни за българската икономика - това са отраслите, в които работят най-много хора и носят голяма част от БВП. Това са строителството, земеделието и туризмът. В строителството може да се каже, че в момента не се наблюдават сериозни загуби, тъй като строителството по големите инфраструктурни обекти не спря. В туризма обаче се очаква рязък спад на приходите и сериозни поражения, защото в сегашната ситуация се предполага, че голяма част от традиционните туристи на българските летни дестинации ще се въздържат от пътуване. И затова още в началото аз предложих мерки, които да задържат българският турист в България, за да може този турист да харчи парите си в България, а не в Турция, Гърция или в някоя друга държава. Една част от мерките бяха приети, друга част - не бяха, за съжаление. Идеята за ваучери не беше да се дадат на лекари и полицаи, защото това е един много малък кръг, а да се дадат ваучери на много повече български граждани, за да може по този начин и туроператори, и ресторантьори и хотелиери да могат да осигурят поне един минимум от клиенти и печалба, за да не фалират. Голяма част от туристическия бизнес се развива на кредит - вземат кредити за купуване или строеж на хотели, за поддръжката им и т. н. Ако една или две години в този бизнес няма постъпления той ще фалира. Заетите в туризма са 300 000 и още около 100 000 са ангажирани в съпътстващи дейности. И това са предимно млади хора. Ако те не успеят да запазят работните си места в България ще ги видим как изтичат през Терминал 2. И ще отидат да работят в чужди икономики. Всъщност това е един от големите проблеми. Ако се гледаше по-перспективно трябваше да се отбележат два големи проблема - националното производство и работната ръка. Ако сега позволим работна ръка да изтече в чужбина, следващите години ще се чудим кой ще роботи в туризма. За съжаление не се приеха всички мерки които ние предложихме.

- Не разбирам какво още искате, след като за туризма се предприеха редица мерки - 9% ДДС за хотелиери и ресторантьори, намаляване на концесионните такси на плажовете и т. н.
- Да, да се подпомогне на чартърните полети, добре. Част от гражданите да получат ваучери, добре. Намаляването на ДДС-то, добре. Но според мен обхватът на хората, които трябваше да получат ваучери трябваше да е по-голям. И по този начин щяхме да стимулираме българските граждани да почиват в нашите курорти.

- Вие наистина ли вярвате, че българските граждани срещу ваучер за 200 или 300 лева ще отидат да почиват в българските курорти?
- Голяма част от българските граждани няма пари да ходят на почивка в чужбина. 300 лв. за един член от семейството и още толкова за втори горе-долу щяха да покрият 30-40% от разходите за почивка. И когато имаш възможност да го направиш в България и някой ти поема такава част от разходите, защо да не почиваш в наши курорти? Фактът, ч и други европейски държави го правят показва, че мярката не е лоша.

- Имахте ли и други предложения, които не бяха приети?
- Трябва да се погрижим за българското производство. Защото фактът, че 80% от плодовете и зеленчуците, които се консумират в България са внос е тревожен. България, преди 1944 г. е изхранвала Централна Европа, а след 1944 г. - Източна Европа. Благодарение на липсата на ясна стратегия през последните 30 г. и въвеждането на ултралиберални правила и сбъркания модел на европейско финансиране, не само че голяма част от зеленчукопроизводството не се разви и бе унищожено, но се унищожи и преработвателната промишленост. Това, което се произвежда като хранителни продукти е предимно със сухо мляко и палмово масло за сирена и кашкавали и замразени меса, внесени от чужбина за колбасите.

- Как смятате да върнете българското производство на плодове и зеленчуци? 
- Смятам, че държавата не може да продължава да си затваря очите. Целият модел е сбъркан. Защото ако ти имаш 50 000 дка земя и получаваш субсидия на декар, на практика теб не те стимулират да произвеждаш плодове и зеленчуци. 10 000 дка земя се обработват с един трактор, а при зеленчукопроизводството на декар земя са необходими поне двама човека. За да се преодолее проблема има няколко мерки - първо допълнително субсидиране на зеленчукопроизводство и овощарство. Второ, задължаване на големите арендатори, процент от земята, на която сега засяват само пшеница, царевица и слънчоглед, да бъде за зеленчукопроизводство и овощарство. Земята в България се държи от 300 човека. И те произвеждат пшеница царевица и слънчоглед - борсови стоки, които продават в чужбина. А зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството е рязко намалено. Това доведе до обезлюдяването на селата. Хората от селата, нямайки работа там

- Вие предложили ли сте нещо конкретно?
- Предложили сме но в България, за съжаление утопията за свободната пазарна икономика и липсата на планиране е пагубна. Това не може да продължава. Към 90-та година около 35% от населението живееше по селата. Сега е наполовина и са останали предимно стари хора. Младите избягаха, а селата се циганизират. Това е ефектът от този ултралиберален, абсолютно безсмислен модел на земеделие в България. Една група хора стават свръхбогати, защото получават европейска субсидия върху стотици хиляди декари, а собствениците с 10-20 декара на практика са обречени или да се откажат и да си дадат земята под аренда, или да се натоварят на някой самолет и да отидат да работят земеделие в друга държава, както се случва. Трябва да има мислене не само какво ще ядем, но и затова какво става с работната сила и защо в България няма кой да работи. Ключът към българската икономика и икономическо развитие не е нито в тежкото машиностроене, нито в автомобилостроенето. Ключът е в земеделието. Но това няма как да се случи, докато земята в България се контролира от 300 човека.

- Нали не искате да я национализирате?
- Не става въпрос за национализация, а за предприемане на конкретни икономически мерки - данък върху голямата поземлена собственост, ангажимент за добив на декар и т. н.

- Обсъждани ли са подобни мерки в правителството?
- Аз съм поставял този въпрос няколко пъти. Въпросът ще събуди остри спорове в обществото и вероятно ще има хора, които ще се противопоставят и затова се бяга от кардинални решения. Но все някой ще трябва да го направи. Има и още нещо. Големите търговски вериги на практика доубиха българското производство. Защото те под формата на свободно движение на стоки пълнят големите хипермаркети с вносна продукция, дискриминират българския производител и на всичкото отгоре изкарват печалбата в чужбина. Повтарям това от 4-5 г., но на никой не му се занимава. Стъпката, която бе направена с отреждането на място за български стоки в големите вериги е правилна, но не е достатъчна. Необходимо е да се направи и ограничаване на външния внос.

- А европейските правила за свободно движение на стоки?
- А страните извън ЕС? Вкарваме домати от Турция и от Йордания, магданоз - от Египет, круши - от Аржентина, лук, чесън, боб, леща - от Китай. Не споменах нито една европейска държава. В европейските държави пък освен субсидия от ЕС има и държавни субсидии за зеленчукопроизводители и животновъди. Всичко е въпрос на държавна политика. Трябва да сме по-гъвкави и най-вече да не се притесняваме какво и откъде ще изреве лобито на един или друг представител на търговските вериги и дали някой чиновник в Брюксел ще се обади на някой чиновник в България да му се накара. Иначе ще намаляваме като население, ще продължаваме да ядем ГМО-продукти и колбаси от замразени меса. Трябваше да използваме много по-сериозно възможностите, които ни дава пандемията и психозата в света покрай коронавируса и да наложим много по-протекционистки мерки, за да защитим родното производство.

- Защо не ги предложихте такива мерки, нали сте в управлението?
- Предложихме, половината се приеха, другата половина - не. По стар български обичай не си свършихме работата до край.

- Как оценявате политическата ситуация в страната?
- Като нормална осем месеца преди изборите. Хората, които се стремят да влязат в следващия парламент се активизират, опозицията в парламента също. Всеки смята, че може да спечели като плюе по управлението. Аз не съм чул от всички, които звучно плюят нито едно предложение по време на коронавируса. Къде бяха всички тези хора? Иначе сега сме силни да критикуваме - това не се случи както трябва, онова не се състоя...

- Имате и вече ясното в какъв формат ще се явявате на парламентарните избори?
- Форматът, който е ясен е Обединени патриоти. Дали ще го разширяваме, с кого, дали ще се върви в друга посока, не сме решили още.

- Кажете нещо лично за вас, без маска.
- Аз маската в министерството не я нося. Пак може да ме глобят. Лично... Нищо лично освен работа и за разлика от времето преди пандемията сега нищо не можеш да си позволиш и през уикендите. Педи поне в събота и неделя можеше да отидеш някъде да си починеш.

- Коя е най-ненужната маска в обществото?
Демагогията. Да се обяснява как нещата ще станат много лесно. Няма нищо лесно. Този, който обяснява на хората, че ще продължаваме да живеем по този начин и ще получаваме по-големи доходи, трябва да знае, че това няма как да стане. Няма как да получаваш германски заплати, а да продължаваш да работиш като в Анадола през 19 век. Всяка държава, която сочим като пример за високи доходи, за добро здравеопазване е постигнала това с труд.

Нашият гост
Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе. През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира Нова българска история, политическа история на балканските държави, национално освободителното движение в Македония и Тракия, политически движения в България. От 2014 г. е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт - гр. София. През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург. Председател е на ВМРО - Българско национално движение. Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.