Путин посрещна хиляди на митинг на стадион “Лужники”

Руските войски водят улични боеве в Мариупол

Руският президент Путин заяви в телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц, че Киев се опитва да печели време в мирните преговори с Русия, но въпреки това Москва запазва ревностното си желание да продължи преговорите, предадоха руските агенции.

В телефонния разговор “бе отбелязано, че киевският режим се опитва по всеки възможен начин да забавя преговорния процес като прави нови и нови нереалистични предложения”, заяви Кремъл в официално комюнике. “Въпреки това руската страна е готова да продължи търсенето на решение в съответствие с добре познатите му принципни подходи”.

“Специално беше отбелязано (б. р. - от страна на Владимир Путин) че руските въоръжени сили правят всички възможно за опазване на живота на мирните жители, включително посредством организирането на хуманитарни коридори за извеждане на населението от градовете в зоните на бойни действия”, се посочва още в официалното съобщене.

В телефонния разговор, продължил близо час, Шолц се е обявил за прекратяване на огъня в Украйна, съобщи говорител на германското правителство. Той е изтъкнал също, че хуманитарната ситуация трябва да бъде подобрена и е необходим напредък в търсенето на дипломатическо решение колкото се може по-скоро, каза говорителят в Берлин.

Буквата Z, която бележи руската бойна техника в “операцията” в Украйна, се превърна в символ на привържениците на Владимир Путин.

Междувременно бе съобщено, че “подразделения на Донецката народна република водят боеве с украинските националисти в центъра на град Мариупол”. Това заяви на брифинг в Москва говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков.

По думите на Конашеков “силите на Донецката народна република продължават успешното си настъпление на север”, като през последното денонощие са овладели няколко селища и са придвижили на 16 км фронтовата линия.

“В Мариупол подразделенията на Донецката народна република с подкрепата на руските въоръжени сили затягат обръча на обсадата и водят боеве против националистите в центъра на града”, настоя Конашенков.
Западни медии цитират представители на градската власт в Мариупол, според които от руините на бомбардираният в четвъртък театър са извадени над 130 души, но е възможно още стотици да се намират под отломките на сградата. От Киев не са потвърдили официално, че отбраната на града е била пробита и че се водят улични сражения.

Руските изявления идват на фона на данни от страна на украинските власти, потвърдени от западни наблюдатели, че сутринта в петък обекти в Лвов, в западната част на страната са били подложени на ракетен обстрел. В рамките на деня бе потвърдено, че обект на обстрела е бил авио-ремонтен завод в околностите на града. Съоръжението е имало капацитета за ремонт на бойни изтребители “МиГ”, посочват западни наблюдатели.

Столицата Киев, както и вторият по големина украински град Харков, бяха подложени на постоянен среднощен обстрел и се съобщава за най-малко един загинал и десетки ранени мирни жители.

Същевременно руският президент Владимир Путин посрещна над 120 000 души на стадион “Лужники” в Москва, за да отбележат 8-та годишнина от анексирането (присъединяването) на Крим към Русия. Той обеща, че “военната операция” в Украйна ще завърши успешно и настоя на дълга на Русия към човечеството да прочисти света от нацизма.

ЕС търси спешни мерки за цените на енергията 

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис (вдясно), който участваше онлайн в срещата заради положителен тест за COVID-19, настоя, че нито една страна не може сама да се изправи напълно ефикасно срещу настоящата енергийна криза.

Не може да се чака отвъд 25 март

Ръководителите на Италия, Испания, Гърция и Португалия настояха на среща в Рим в петък за спешни мерки на Европейския съюз срещу увеличението на цените на енергията, от което страдат гражданите и предприятията, предаде АФП.

“Тази среща послужи да определим общ подход преди Европейския съвет идната седмица. Искаме да накараме Европейската комисия и другите страни членки да приемат важни мерки за защита на всички държави в област, решаваща за нашето бъдеще”, заяви италианският премиер Марио Драги след разговорите със своите колеги от Южна Европа.

По думите му, съвместно складиране на газ би позволило страните да се предпазват взаимно. Съвместно закупуване би позволило на общността да има по-силно влияние в преговорите с доставчиците, допълни той.
Това усещане за спешност на фона на скока в цените на горивата и електричеството, който води до повсеместна инфлация, се споделя и от останалите държавни ръководители, отбелязва в коментар АФП.

Испанският премиер Педро Санчес подчерта, че не може да се чака и ден повече след Европейския съвет на 25 март. Той допълни, че всяка страна поема своята роля в борбата с ефектите от кризата, но единствено обединени те могат да постигнат нещо и това трябва да стане спешно заради кризата.

Португалският му колега Антониу Коща припомни, че енергията има стратегически измерения. Според него най-важното е да се контролират цените на газа.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който участваше онлайн в срещата, тъй като е с положителен тест за COVID-19, изрази убеждението, че нита една страна не може сама да се изправи напълно ефикасно срещу такава криза.

Всяка страна от ЕС прилага собствен арсенал от мерки срещу инфлацията, основаващ се на намаляване на такси върху енергията, понижаване на цените и целенасочени помощи. В същото време от кризата са засегнати всички европейски икономики, изтъква АФП.

Норвегия се подсилва срещу Русия

Ученията Cold Response 2022 (Студен отговор 22) имат за цел да тестват способностите на Норвегия да посреща съюзнически сили в случай на военна агресия.

Увеличава войските в Полярния кръг

Правителството на Норвегия обяви в петък, че планира да отпусне допълнителни 300 млн. евро към бюджета си за отбрана за тази година, с цел подсилване на въоръжените сили на страната и в частност присъствието им в Полярния кръг, където двете страни делят обща граница, предаде АФП, позовавайки се на официално комюнике на властите в Осло.

“Дори и нападения на Русия срещу Норвегия да е малко вероятно, трябва да осъзнаем, че имаме съсед на Изток, който е много по-опасен и по-непредвидим”, заяви в официално изявление норвежкия министър на отбраната Од Рогер Еноксен. Допълнителните средства за отбрана ще бъдат насочени към засилване на военноморското присъствие в северните води на Норвегия, насърчаване на физическата подготовка на активно служещите, както и на резерва, увеличаване на стратегическите запаси от муниции, горива и други стратегически материали, подобряване на структурите за посрещане и настаняване на съюзнически войски и капацитетите за кибер-отбрана и разузнаване.

Защитник на най-отдалечените граници на НАТО в Далечния Север, Норвегия дели 196 километра обща граница с Русия през ледовете в Арктика, както и през огромни водни площи в Баренцово море.

“Трябва да засилим присъствието си в Далечния Север. Русия има значителни интереси за сигурността си в съседството си с нас и Далечният Север има огромно икономическо значение за Русия”, каза още Од Рогер Еноксен.

В момента на територията на Норвегия се провеждат мащабни военноморски, сухопътни и военновъздушни учения на НАТО и страни-партньори на Алианс (Швеция и Финландия), с над 30 000 военнослужещи от 27 държави. Ученията Cold Response 2022 (Студен отговор 22) имат за цел именно да тестват способностите на Норвегия да посреща съюзнически сили в случай на военна агресия, съгласно член 5 от Договора за Северноатлантическия Алианс, който задължава всички държави членки да се притекат на помощ на която и да е страна от НАТО, обект на нападение. Маневрите имат за цел също така и да тестват уменията на съюзническите войски за война в полярни условия, посочват международните наблюдатели.