Започналият процес на стабилизация на държавата я превръща в една от трите „Велики сили“ на европейския IX век

Злополучният поход на Никифор I към Плиска през 811 г. е през Маркели

Мнозина от избралите да почиват на нашето Южно Черноморие, или просто пътуващи с автомобил между София и Бургас (и по магистрала „Тракия“, и по подбалканския път), в района на Карнобат ще видят табели с надпис „Маркели“. Късноантичната и средновековна крепост, играла важна роля в нашата история, е обект на изследване от страна на археолозите. От години водещата фигура в тези проучвания е докторът на науките доц. Димчо Момчилов от Историческия музей - Карнобат. Крепостта продължава да бъде терен за археологически разкопки, които хвърлят нова светлина върху политиката на българската държава преди едно хилядолетие.

Създадена през IV-VI век Маркели е преден пост в отбраната на Източната империя/Византия от нахлуващите през проходите на Източна Стара планина „варвари“... Значението u нараства още повече след 680-681 г., когато е изградена българската държава на Балканите от кан Аспарух. Положението на Маркели е стратегическо, предвид близостта на Плиска. Византийските императори хвърлят много усилия за удържането на Маркели, „най-близката крепост до България“ според хрониста Теофан. След 705 г. при Тервел (700-721) крепостта е в българските предели. През 760 г. обаче император Константин V Копроним (741-775) нанася тежко поражение на кан Винех (754-760) именно край Маркели. При Кардам важната твърдина отново е в български ръце и се превръща в база за военни акции срещу империята. Затова и злополучният поход на Никифор I към Плиска през 811 г. отново е през Маркели. Нека обаче се върнем към времето на Кардам.

Новият владетел идва на власт след Телериг (767-777), който e принуден да бяга във Византия - поредната страница от вътрешно-политическите борби в България. През 80-те години на VIII век империята полага усилия да подчини славяните на своя земя, което е и превенция с оглед на българските интереси на юг. През 784 г. логотетът Ставракий нанася серия военни удари на славяните, ознаменувани с триумф в Константинопол. Скоро след това е проведена впечатляваща военна демонстрация в Тракия, в която участват управляващата императрица-майка Ирина (780-790, 797-802) и нейният син, младият император Константин VI (790-797). Начело на елитни военни сили Ирина достига до границата с България и, какторазказва Теофан, „... заповядала да застроят Вероя (Стара Загора) и я преименувала Иринуполис. Спуснала се също и до Филипопол (Пловдив) в пълна безопасност и се завърнала в мир, като укрепила и Анхиало (Поморие)...“
През 789 г. Филит, стратег (управител) на провинция Тракия, навлиза по поречието на Струма, за да заздрави византийския контрол над т. нар. стримонци (струмци). Ако във Византия са мислели, че Кардам ще остане безучастен, очевидно са го подценили. Изненадващо Филите е нападнат от навлезли в района български войски и разгромен, като загива в сражението. Така Кардам дава ясен знак, че ще продължи традиционната българска политика към земите в Тракия и Македония, населени със славяни и Куберови българи. През април на следващата 790 г. българският владетел нахлува на византийска територия, достигайки до стените на Одрин. Маркели и част от Тракия падат в български ръце, а вината за този неуспех пада върху императрица Ирина. Още през септември с. г. младият, амбициозен и жаден за власт император с подкрепата на военните отхвърля опеката на властната си майка. Две години по-късно, през юни-юли 792 г. Константин VI предприема масиран поход срещу България, още повече че астрологът Панкратий му е предсказал „блестяща победа“! Императорът прогонва българските войски от Тракия и достига до Маркели, където на 20 юли става генералното сражение. С умели действия Кардам въвлича основните византийски сили в засада - хиляди ромейски войници загиват, други падат в плен. Нещо повече, по време на боя самият император е уловен с аркан (примка) от един български конник и едва успява да се спаси! За мащабите на поражението свидетелстват имената на загиналите висши офицери - Теофан изрично посочва онези на магистър Михаил Лаханодракон, патриция Варда, протоспатария Стефан Амей, стратезите Никита и Теогност, „... и не малко императорски служители...“, включително „... лъжепророкът и астроном (астролог) Панкратий...“

Тежкото поражение при Маркели принуждава Византия да подпише договор, по силата на който се задължава отново да плаща годишен данък на българите. И, което е още по-важно, българската власт на юг от Стара планина е възстановена. Недоволството в Константинопол този път се насочва към КонстантинVI - възниква заговор императорът да бъде свален, а на престола да бъде издигнат неговия вуйчо Никифор. Константин успява да изпревари своите врагове. По негова заповед Никифор е ослепен. По предложение на Ирина, която отчасти е възстановила позициите си в двореца, е ослепен и военачалникът Алексий Моселе, въпреки че през 790 г. е подкрепил Константин срещу майка му...

През 796 г., търсейки начин да възстанови своя авторитет в армията и разклатени позиции, Константин VI скъсва мира с България и отказва да изплаща договорения данък. Кардам реагира остро, като предупреждава, че ще нахлуе до „Златната врата“ - парадният вход на византийската столица! Заплахата е напомняне за славните времена на Тервел и предхожда онова, което прави кан Крум пред стените на Константинопол през 813 г. За да уязви своя противник, Константин изпраща на Кардам не злато и пари, а увит в кърпа... конски тор, като му пише: „Изпратих ти данък, какъвто ти прилича. Ти си стар, не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща...“ Изричното споменаване на крепостта до днешния Карнобат още веднъж показва ролята u в българо-византийския двубой.

Събитията не се развиват според плановете на Константин. Кардам действа изпреварващо и пресреща противника на юг от Маркели - край крепостта Версиникия при дн. Маламирово, Ямболско. Опасявайки се от ново поражение, Константин VI не влиза в сражение, от каквото се въздържа и Кардам. Така или иначе, България запазва Маркели и земите си на юг от Стара планина, а поредният провал дава още един „коз“ на Ирина - през 797 г. императорът е свален от престола и наказан с ослепяване от собствената си майка! Какво ли не прави борбата за власт...

При Кардам са първите български действия срещу изпадналия в криза Аварски каганат, които придобиват пълен размах при кан Крум. В периода между 791 и 805 г. аварската държава търпи тежки удари от страна на Франкската империя, за да бъде окончателно унищожена от франки и българи през първите десетилетия на IX век. От еднозападно сведение може да се допусне, че Кардам се е възползвал от голямата победа над аварите, постигната от Пипин, синът на Карл Велики, през 796 г. Тогава франките превземат и разоряват главния „хринг“ - столицата на Аварския каганат при дн. Кечкемет (Унгария). Докога е живял и управлявал Кардам и дали Крум идва на власт директно след него или след друг владетел е трудно да се отговори. Във всеки случай последното известие за „стареца“ Кардам е от 796 г. Така или иначе, при неговото управление започва стабилизацията на централната власт и нарастване на стопанската и военна мощ на българската държава. Този процес, продължен от Крум и неговите наследници, превръща България в една от трите „Велики сили“ на европейския IX век.

Въпреки че е по-лесно достъпна от редица други обекти, крепостта Маркели все още остава „леко позабравена “ - констатацията е на Ели Иванова в сайта „Друми в думи“. Още през 2012 г. по проект на Община Карнобат започва реставрацията и консервацията на част от крепостта, а целта е превръщането на Маркели в атрактивен туристически обект. Нека се отбием за кратко в Маркели- историческо място, което носи познание и обяснимо вълнение. Място, което ни кара да си спомним за блестящата победа през лятото на 792 г., за способния и далновиден владетел Кардам.