Амфорен печат, кула бастион и средновековни монети открити при разкопките

Намериха гроб със следи от ритуал срещу вампирясване

Над 170 ценни находки са открити при последните разкопки на древната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица. Проучванията се проведоха от 23 септември до 15 октомври.

Те станаха възможни благодарение на финансиране от 18 175 лв. от Министерството на културата. Над 1500 лева, храна и работно облекло пък осигуриха частни дарители.

Дейностите по проучването на средновековната крепост са извършени под ръководството на Илиян Петракиев от Регионален исторически музей - Вeлико Търново, Мая Иванова и Златина Петракиева от Исторически музей - Горна Оряховица. Научен консултант на изследванията е проф. д-р Хитко Вачев.

„През този археологически сезон усилията ни бяха съсредоточени в разкриването на крепостната стена и част от вътрешните терени на „Ряховец“, с цел прецизиране хронологическите граници на обитаване. Работихме по северната крепостна стена, като идеята бе да се отвори повече от нея за реализирането на бъдещ проект за реставрация и консервация“, съобщи пред „Труд“ Илиян Петракиев.

Археолозите установили, че разкритата миналата година кула, отстои на 32 м. от северозападния ъгъл на крепостта и на същото разстояние има и втора такава кула. Така проучвателите проверили инженерната мисъл на средновековните строители и вече е ясно, че става въпрос за алгоритъм за градеж на такива отбранителни съоръжения.

Втората кула е по-добре запазена във височина до 2 м, издадена 3 метра пред стената и широка 4,70 метра.
„Съоръжението е рухнало от мощно земетресение. За да се спре ерозията на старинния градеж, се консултирахме с архитекти и укрепихме останките от кулата със защитно съоръжение. Така реално приложихме теренна консервация на обекта“, казва Илиян Петракиев.

Според археолога датировката на кулите и крепостната стена трябва да се прецизират, но засега учените определят, че това е времето след 1060 г. и преди 1205 г.

Проучвателите са попаднали на четири основни пласта. Най-горният е от последното обитаване на калето и е от средата на XIII век. Под него е открит дебел слой от камъни и хоросан от рухването на стената, като на места достига до метър. По-дълбоко лежи насип от жилищата от първото обитаване на крепостта „Ряховец“. Последният пласт и най-ранен пласт е от времето на строителството на самата твърдина.

Археолозите копали и от вътрешната страна на стената, като успели да разкрият част от жилище, при чието строителство е разрушен средновековен гроб. Изследователите са се натъкнали и на три огнища.
„Вторият основен сектор бе т. нар. Южно подградие. Там през миналия археологически сезон открихме сграда от XIII век, а през този сезон успяхме да проучим и нейната източна част. За сега не сме категорични за функцията u, но вероятно тя е била страноприемница. Всички открити зидове са укрепени по подобен на кулата начин, разказва Илиян Петракиев.

Той и екипът му са проучвали и яма от елинистичната епоха от II - I в. пр. Хр. При подновяването на проучването през тази година се оказва, че това вероятно е част от ров, запълнен с керамика от тази епоха. Там бе намерен трети амфорен печат от т. нар. имитативни печати. Сред откритите през последния сезон артефакти има солидно количество средновековни монети, които са много добре запазени.

Изключителен интерес представлява медна монета с тегло 5 грама, която е почти два пъти по-голяма от откриваните в България. Тя е латинска имитация, сечена в Константинопол. Според известния нумизмат проф. Константин Дочев монетата представлява изключителна ценност и такава няма дори в каталога на световноизвестния изследовател нумизмат Майкъл Хенди.

При разкопките на крепостта са излезли и голямо количество битови предмети- ножчета, пилички, триончета. Открити са още стрели, части от ризници, стъклени гривни, фино изработени медни предмети, токи, мъниста.

„В гроб №10 открихме следи от ритуал срещу вампирясване. Върху гърдите на покойника е бил поставен кремък със заострен връх. Идеята е била, ако мъртвецът опита да се надигне от гроба, острият връх на кремъка да го прободе в гърдите“, изтъква Петракиев.

За пета поредна година заедно с изследователите на крепостта са работили и 14 ученици от Лятната детска археологическа школа в Горна Оряховица. Благодарение на инициативата в дейностите по разкриване тайните на древната крепост до сега са се включили близо 200 момчета и момичета от различни училища. Тази есен младежите били под ръководството на Йоанна Катрева и Ния Велчева, които участват в проучванията на „Ряховец“ от години и вече са студентки.

Крепостта „Ряховец“ през 2015 г. получи статут с категория „национално значение“ и след 25-годишно прекъсване с финансови средства, осигурени от Община Горна Оряховица, бяха подновени проучванията в района. През изминалите пет археологически сезона бяха разкрити трите порти, част от крепостната стена с външна кула, улица, която извежда от западната порта към вътрешността, жилища, огнища, пещ и гробове от ХIII век, структури и съдове от желязната и бронзовата епохи.

Вече е готов ДНК анализа на детския гроб, който е изложен и в експозицията на историческия музей в Г. Оряховица. Според него той отговоря на характерната за бронзовата и ранножелязната епоха ДНК. За по-прецизно датиране в момента се прави и радиовъглеродно датиране, в лаборатория в Харвард.