Фактически целият свят е попаднал в центробежните сили на перфектна буря

От пандемията насам живеем в сложни времена, а по всичко изглежда, че предстои да стават дори още по-сложни

Финансово-икономическата криза от 2008 г. се разви доста бързо. След фалитите на банките „Беър Стърнс“ и „Лемън Брадърс“, нещата ескалираха светкавично. Буквално за часове се спука балон, който бе помпан в продължение на две десетилетия. В рамките на броени дни се изпариха стотици милиарди долари, реалната икономика замръзна, защото банките спряха кредитирането, за да се опитат да се защитят от тежката ликвидна недостатъчност.

Суровините – метали, енергоносители и други – фактически се занулиха. Спря строителство, спряха инвестиции, светът замръзна. И всичко това се активира за изключително кратко време. Часове и дни бяха достатъчни, за да се изтрият десетилетни усилия, инвестиции и мечти. Кризата се разпространи като тумор из целия свят и не остана къща, която да не е поразена от внезапния крах на системата. Възстановяването бе бавно, а редица от най-тежко ударените държави може и никога да не си върнат нивата на БВП от преди 2008 г.

Припомням всичко това не от любов към съвсем близкото минало. Отделно на практика всички, които сме на обществено-политическия терен днес, сме били съзнателни хора в този период и всеки може да си спомни личните си проблеми, породени от кризата. Не беше чак толкова отдавна, все пак. Припомням този епизод от преди 14-15 години, защото смятам за необходимо да откроим разликите между тогавашната и сегашната криза. Защото нека не се заблуждаваме – в криза сме и тя е видима с просто око.

Не се изискват велики дедуктивни умения или стена, изпълнена с дипломи, за да види човек какво се случва около нас. Америка е в техническа рецесия, Еврозоната е напомпана със струпеите на инфлацията. Германия изпадна в търговски дефицит, т.е. най-големият износител в Европа внасяше повече стоки, отколкото изнасяше. Впрочем, това е и причината еврото да падне толкова много, спрямо долара – Европейската централна банка предпочита ниско евро, за да може експортните икономики в ЕС, най-вече Германия, да имат осезаем ръст на износа и така да опитат да подобрят търговския си баланс. Китай е в тежка криза, за която ще стане дума след малко. Русия, която никога не е била особено голяма икономика (преди войната беше по-малка от италианската), днес след военната авантюра на Путин в Украйна фактически е изчезнала от световната икономическа карта. Но всичко това са детайли, фрагменти от основната картина.

Основното е, че кризата е тук. Не е отложена за далечното бъдеще, не е несигурно дали ще дойде. Дошла е вече. Развива се по сходна траектория на кризата от 2008 г., но скоростта й е коренно различна. През 2008 г. кризата дойде светкавично и изненада голяма част от играчите. Тогава малцина бяха онези, които усетиха задаващата се буря и се подготвиха за нея овреме. Повечето играчи бяха в ступор от светкавичния разпад на системата и съответно мнозина фалираха. Днес, макар на макро ниво да е видимо, че има сходна кризисна ситуация, имаме и значителни разлики.

Първо, за разлика от 2008 г., днес всички очакват криза. Редица социологии сред мениджърския елит на големите компании и Уолстрийт показват доминиращото мнение за идеща глобална рецесия. Общо-взето всички стоят на ръба на стола и чакат кризата да дойде, докато междувременно не са осъзнали, че тя вече е дошла, просто е различна от последната криза, която всички преживяхме. Което води до втората голяма разлика – скоростта. Днес наблюдаваме криза на забавен каданс. Мнозина икономисти и анализатори вече предупредиха, че в Китай се наблюдава точно такава криза – бавна и тягостна. Моята интерпретация обаче е, че не само Китай е в такава ситуация, а фактически целият свят е попаднал в центробежните сили на перфектна буря.

Като стана дума за Китай, необходимо е да се отбележи с няколко думи какво се случва горе-долу там. Разбира се, Китай е голяма и сложна държава, не му е нито мястото, нито времето човек да се впуска в дълбочинен анализ на нейното състояние. Нито пък аз съм най-подходящия човек за това. Но все пак има някои щрихи, които не бива да се подминават. На първо място е имотната криза в Китай. Вече споменахме сходната траектория на сегашната криза и на тази от 2008 г., но основната разлика е, че тогава имотния балон гръмна в САЩ, сега гърми в Китай, което съвсем не означава, че ще е засегнат само Китай, разбира се.

След срива на най-голямата строителна компания в света – китайската Evergrande – целият имотен сектор на страната е във фактически дифолт. Китай, заради особеностите на местната политическа флора и фауна, предозира със строителство, чието финансиране беше изцяло „на зелено“. Милиони китайци са в ипотечна стачка и отказват да плащат вноските по кредити за апартаменти, които едва ли някога ще видят бял свят. Това от своя страна води до натиск върху финансовата система и реалната икономика. Вторият важен щрих е, че Китай, след безумната анти-ковид политика на комунистическата партия, не може да възстанови производствения си капацитет. Към това да добавим и режима на тока, който половин Китай преживя през летните месеци и ще видим, че митовете за мощта и величието на китайската икономика са точно това – митове.

Заради интервенционализма на китайските партийни велможи в икономиката на страната, кризата в Китай се разпростира бавно из различни сектори. Една по една критични финансово-икономически системи започват да светят в червено. Това забавяне на кризата там не е индикатор за нейното преодоляване обаче. Ситуацията е такава – вместо водата да кипне бързо и да преври, тя се сгрява бавно, но сигурно, което води до неосезаемото сваряване на жабата, която лежерно си плува вътре. Действията на Китай се разпростират из целия свят заради пост-пандемичното желание на големите икономики да се възстановят бързо. Това доведе до ударно наливане на ликвидност в Западна Европа и САЩ, а това, естествено, докара невиждана инфлация и масово обедняване. Към този политико-икономически микс трябва да добавим и руската агресия в Украйна, което води до енергийна криза, също помпаща инфлацията, и до недостиг на храни, суровини и торове, за които и Русия, и Украйна имат важно значение за света.

Общо взето сме в ситуация на перфектна буря. И тя не е някога за в бъдещето. Тя е тук, дошла е. Просто се развива толкова бавно и плавно, че мнозина не могат да опипат релефа й ясно. Но това не прави кризата по-малко присъстваща в живота ни. От пандемията насам живеем в сложни времена, а по всичко изглежда, че предстои да стават дори още по-сложни. Може да се каже само едно – уважаеми пътници, затегнете коланите. Турбуленцията е вече тук.