Уникалните таланти на скореца

Възпроизвежда даже част от радиопрограмите

Ползотворна дейност срещу насекоми нашественици

Сред българските пойни птици има един изключителен имитатор - скорецът. Той може да повтаря славееви песни, да подражава на дрозда, да наподобява авлигата, да възпроизвежда даже част от радиопрограмите. Къде бихме го видели? Обитава парковете, дворовете, окрайнините на горите, речните брегове, хралупатите върби. Яде предимно насекоми, повечето от които са опасни вредители на селското и горското стопанство /бръмбари - хоботници, скакалци, същински кърлежи, листояди/. Замезва се и с охлюви, червеи. Някои го гонят като унищожител на черешите, вишните, сливите и гроздето. Но тези щети са незначителни в сравнение с ползотворната му дейност срещу насекомите нашественици.
Тази прелетна скитаща птица с тъмно оперение е образец на семейна грижовност и вярност. Така например, за да се нахранят малките скорчета, големите по 15-16 часа в денонощие търсят храна. Средно на ден гнездото се посещава 250 пъти. Наистина трудолюбието им е изключително.

Понякога скорците правят гнездата си на някои необичайни места. Южноавстралийски фермер забелязал трева и малки клончета в гъстата вълна на една от овцете си. Оказало се, че това е подвижно гнездо, в което имало 3 току що излюпени скорци. Любопитно е как птиците –родители намират „своята” овца сред огромното стадо? Затова пък на крайбрежието на едно американско езеро е построена желязна кула, висока 36 метра. По нея са наслагани скоречници.

Това е най-големия „хотел” за птици в света. Тук могат да се поместят около 5300 скорци. Ако се обърнем към историята, ще видим, че скорците са изчезнали от Италия още през III век, а от Англия и Белгия - в края на XIX век. В Швеция през 1934 г. е имало 12 двойки скорци, но от 1954 г. те повече там не са гнездили. В Швейцария към 1900 г. те вече напълно са изчезнали. В Япония към края на XIX век се запазила само една колония от тези птици - на остров Хонсю. Сега от нея са останали няколко гнезда, в повечето от които пиленца не се излюпват. Но все пак интересно е, че в същото време расте числеността на скорците в Германия, Полша, Австрия, Чехия, Гърция, Испани и Португалия. Явное, че тези приятни крилати певци - имитатори няма да изчезнат поне от европейския животински свят.

Любопитно

Колективен лов

Животните ловуват по най-различен начин. За да се живее, трябва да се яде. Борбата за съществувание ги прави и хищни, и хитри, и ловки. Истински колективен лов на риба организират пеликаните. Като повечето рибоядни птици, те не се гмуркат надълбоко, защото под кожата им има въздушни торби и водата ги изтласква нагоре. По тази причина могат да ловят риба само близо до повърхността. Но там пък рибата е особено предпазлива и при най-малката опасност веднага се скрива надълбоко.

Пеликаните обаче са намерили изход от създаденото положение. Те си избират някое плитко заливче и се нареждат в полукръг на изхода му. След това започват да плуват, като постепенно се приближават и пляскат оглушително с крила по водата. Изплашените риби се устремяват към брега. Пеликаните стесняват кръга и изкарват рибата на плиткото. Тогава заработват огромните им човки и рядко някоя риба да се измъкне  през „живата мрежа”. 

Маскировката

Маскировка чрез противосянка имат само онези животни, на които тя може да послужи. Когато фонът, върху който виждаме животното, е различен по цвят, противосянката малко помага при маскировката. При тези условия най-добре е  разчленяващата окраска. Ако тялото на животното е покрито с ивици или петна, които рязко контрастират с основния цвят, получават се прекъснати контури и животното загубва познатите очертания. И ако един от цветовете съвпада с фона, животното трудно може да се разпознае.

За совата

Когато совата ловува в дъждовно и ветровито време, тя може да „изключи” слуховия си апарат от страничните шумове - чукането на дъждовните капки, шумоленето на листата, тътена на иглолистните дървета /нискочестотни звуци/ и да наостри ухото си само за приемане на мишето писукане /високочестотни звуци/. Засега не е известно как совите нагласят звуците с необходимата честота. Плътните пера, които се намират непосредствено зад ушните отвори, поглъщат звука и птицата може да определи от коя посока идва той чрез накланяне на щитчето от пера под определен ъгъл.

Петър Драгоев /1929-1982/

Според моите преценки старши научният сътрудник втора степен инженер Петър Драгоев беше истински корифей на ловната наука. Някак си тази тема витаеше в кръвта му. Винаги беше изключително деен в начинанията си, искрен и всеотдаен. Казвам го с чиста съвест, защото с него сме работили заедно над 50 години - беше член на редколегията на „Лов и риболов”, особено активен сътрудник на изданието. Жалко, че смъртта му през 1982 г. прекъсна нашите приятелски връзки...
Родният му край е Елхово, където колхидският фазан някога щъкаше под път и над път, и може би от там се е зародила любовта му към ловното дело. Още пред 1952 г. завършва Лесовъдския факултет на Селскостопанската академия в София. Веднага започва работа в Русе -в службата по лова към местната горска институция. През 1960 г. вече е научен сътрудник в Института по гората – секция  „Екология и възпроизводство на ловната фауна”. Инженер Петър Драгоев е голям специалист по проблемите на сърната у нас. Разбира се, отдава се и на много други тематични изследвания, свързани с ловното ни стопанство. В това отношение широка е и международната му дейност. Търсен беше и от ловни експерти, и от практиканти. Винаги се отзоваваше към всички и към всичко. Не съм чувал на някого да е отказал съвет и помощ. Такъв си остана до края...