Използването на виртуалните пари оскъпява транзакциите

Водят до фрагментирана и крехка парична система

Парите вече са еволюирали от монети до банкноти, записи в балансите и битове в компютрите. Институциите, които осигуряват, управляват, гарантират и регулират парите, еволюираха заедно с тях. И така, как трябва да се развиват парите в цифровата ера? Изобретяването на криптовалутите принуди всички участващи и преди всичко централните банки - агентите на държавата в управлението на общественото благо, наречено пари - да се изправят пред този въпрос. Ако отговорът не е в криптото, тогава къде е?

Банката за международни разплащания (БМР) - клубът на централните банки - е на видно място в усилията за справяне с този въпрос. Последният резултат е част от годишния ѝ доклад, който анализира нововъзникващата екосистема от криптовалути, стейбълкойни и борси.

Тази смела нова система е - заключава БМР - по същество дефектна. Крипто сривът (и предшестващият го балон) показва, че криптовалутите са по-скоро обект на спекулации, отколкото средства за съхранение на стойност. Това ги прави неизползваеми и като разчетни единици. Както отбелязва банката: “Разпространението на стейбълкойните, които се опитват да обвържат стойността си с щатския долар или други конвенционални валути, показва широката необходимост крипто секторът да експлоатира доверието, осигурено от разчетните единици, издадени от централните банки. В този смисъл стейбълкойните са израз на търсенето на номинална котва от страна на криптото.”

Но техните недостатъци са по-дълбоки от това. Сега има около 10 000 криптовалути. Биха могли да са и 1 милиард. Но тази тенденция към фрагментиране, “с много несъвместими слоеве на сетълмент, които се борят за място под светлината на прожекторите”, е, твърди БМР, присъща на икономическата логика на системата, а не само на нейната технологична способност да се размножава без ограничения.

В една добра парична система, колкото по-голям е броят на потребителите, толкова по-ниски са разходите за транзакции и следователно по-голяма е нейната полезност. Но колкото повече хора използват криптовалута, толкова по-голямо е натоварването на системата и толкова по-скъпи са транзакциите. Това е така, защото валидаторите, които имат своя си интерес, са отговорни за записването на транзакциите в блокчейна. То трябва да бъде мотивирано от достатъчно високи парични възнаграждения, за да се поддържа системата на децентрализиран консенсус. Начинът да възнаградите валидаторите е да ограничите капацитета на блокчейна и да поддържате високи такси: Така че, вместо познатия монетарен наратив “колкото повече, толкова по-добре”, криптото демонстрира свойството “колкото повече, толкова по-лошо”.

Човек не може да има и трите - сигурност, децентрализация и мащабируемост. На практика криптовалутите жертват последното. Крипто системата заобикаля този недостатък с “мостове” между блокчейни. Но те са уязвими за хаквания. Тогава заключението на БМР е, че: “По същество криптовалутите и стейбълкойните водят до фрагментирана и крехка парична система. Важно е, че тези недостатъци произтичат от фундаменталния икономикс на стимулите, а не от технологичните ограничения. И, което е не по-малко важно, тези недостатъци ще продължат да съществуват, дори ако регулирането и надзорът се справят с проблемите на финансовата нестабилност и риска от загуба, съдържащи се в криптото.” Разпокъсаната парична система не е това, от което се нуждаем.

Тогава какво трябва да се направи? Част от отговора е да се гарантира, че криптото отговаря на стандартите, очаквани от всяка значителна част от финансовата система. Освен всичко друго борсите трябва да “познават своите клиенти”. Активите и пасивите на така наречените “стейбълкойни” трябва да бъдат прозрачни. Връзките между банките и крипто играчите пък трябва да бъдат особено прозрачни.