- На 11-ти ноември ви предстои голям концерт, по случай откриването на третия лъч на софийското метро - в зала 1 на НДК, на който Константин е и продуцент. Остава ли тази дата, предвид обстановката у нас в момента и как се организира подобно мащабно събитие?
Кристина: Идеята е прекрасна и тя наистина се роди от откриването на новата линия на метрото с изключително красиви метростанции, които са голяма придобивка на столичани, но се налага да отложим концерта за 31-ви март догодина. Мишо се беше зарекъл всяка година да посвещава по един концерт на София - миналата година беше за 140 години на столицата ни, а тази искаше да е за новата метро линия. Мога да кажа, че нашите метростанции не само че не са по-лоши, а дори са по-красиви и по-добри от тези в много други държави. На концерта ще присъстват и всички хора, които работиха самоотвержено в това трудно време, за да стане реалност третият лъч на метрото и те заслужават този поклон. Проф. Братоев, шефа на “Метрополитен” прегърна идеята за концерта и започнахме да я осъществяваме заедно, а техническата организация, договорите и цялата продуцентска дейност падна върху Константин, защото той има такава агенция. За съжаление попадаме в такъв период на ограничения и хората са стресирани, но според мен концертите са едно от най-безопасните места, защото зрителите са с маски - не говорят и не общуват, както на други места, а слушат музика. Въпреки това, си мисля, че хората основателно се притесняват с оглед на цялата ситуация, но при капацитет на залата само от 30 процента, дезинфекцията и всички взети мерки - безопасността е гарантирана. Да се надяваме, че концертът наистина ще се случи през март, защото ще участват прекрасни изпълнители и организацията е много сериозна.

- Кристина, преди броени дни се състоя твоето завръщане на театралната сцена с постановката “Пеперуди, пеперуди”. Как мина премиерата на този дългоочакван спектакъл и какви отзиви получи за ролята ти?
- На мен ми е много трудно да говоря за себе си, защото оценката трябва да я дадат другите, но наистина мина блестящо. Получихме изключително признание и оценка от публиката, колегите и театралите, а особено ме зарадва оценката на младите хора. Голяма група младежи гледаха спектакъла първата вечер, а после се върнаха и за втората, което е най-големият комплимент. Аз си мислех, че те са приятели на Ивайло (Захариев-б. а.), или Елена (Атанасова-б. а.), но се оказа, че не е така. Пиесата наистина е прекрасна. Тя е от автора на “Госпожа Стихийно бедствие”- Алдо Николай и предизвикателството да участвам в нея беше голямо, но удоволствието беше дори по-голямо. Каня всички, които имат интерес да дойдат да гледат спектакъла на 20-ти ноември в Нов театър -НДК - едно прекрасно място, в което случайни спектакли няма.

- А какъв беше коментарът на твоят съпруг Михаил Белчев и на Константин, след края на представлението?
- Ако трябва да го цитирам дословно, Мишо каза: “Жена ми е велика!” Според мен, да ме види на театралната сцена беше най-голям шок за Константин, защото досега той не ме е гледал в театъра, но остана много доволен. Искам специално да благодаря на режисьора Ники Априлов и моите партньори в пиесата - Ивайло и Елена, които са прекрасни и с тях направихме много хубав екип, което е най-важното нещо. Театралният драматург Мери Молевски го беше написала много точно, че се получи един “културен пир по време на пандемия.” 
Константин: Мамо, гордея се с теб!

- Вдъхновението и творческата муза присъстваха ли във вашето семейство и през месеците на изолация по време на пандемията ?
Кристина: Да, ние не сме спирали да работим и така се опитваме да акумулираме енергия и винаги нещо да се случва. Мишо записа уникална песен по стихове на Васил Сотиров и музика на Хайго Агасян - “Песенен послеслов”. В началото всички приехме ситуацията около вируса смело, макар и предпазливо смело, защото си беше голям шок. Лятото отмина с надежда и вяра, че всичко това ще отшуми и няма да има ново затягане на мерките, въпреки предупрежденията на специалистите, но сега наистина сякаш нещата стават още по-неуправляеми. Забелязвам, че настроението но повечето хора е подтиснато и надеждата е притихнала, но се молим за чудо.
Константин: Изолацията започна точно преди рождения ден на майка ми. Тъй като е юбилей планирахме голям празник с много приятели, но за жалост, както каза ген. Мутафчийски празникът се отлага... После, като че ли започнахме да се надяваме, че лятото ще ни спаси и планирахме новия концерт, майка започна репетиции, появиха се и прекрасни песни. Едната татко вече я записа, другата планирах да изпея аз на концерта, а и нов дует чака своята премиера.

- Константин, твоят рожден ден беше само преди две седмици. Какво си пожела за него и кой беше най-хубавият и емоционален подарък, който получи?
- Моят рожден ден също беше юбилей, но предвид дебнещата ни отвсякъде Ковид опасност го празнувах в тесен, но много любим приятелски кръг! Пожелах си най-хубавите неща за мен и любимите ми хора. Най-романтичният подарък бяха хилядите пожелания от познати и непознати хора в социалните мрежи. Топли думи, човешка оценка, професионално признание.

- А успяват ли да ви докоснат налаганите от медиите “хитове” и виждате ли поезия в песните на актуалните изпълнители?
Кристина: Това, което звучи масово в ефира, повечето пъти ме дразни - няма емоция, а едно претенциозно търсене на думички, което обаче не ме докосва, макар тук-там да има проблясъци. Например, група “Петте сезона” имат много хубави песни със смислени текстове. Мога да цитирам отново и новата песен на Мишо - “Песенен послеслов”, която наистина е уникална. Факт е, че днес се появяват и много красиви и емоционални песни, но те не са сред тези, които са налагани от медиите.

- Константин, на теб какво ти коства това - да се отличаваш от изпълнителите, които правят лесно смилаема музика с елементарни текстове?
Константин: Не бих казал, че нещо ми коства, аз просто правя това, което ми харесва и мисля че има и смисъл, и мисъл, и музика, и послание! Искам песните ми да не са еднодневки. Между другото и татко е започнал така, бил е различен и необикновен и затова и днес на 74 години все още пише, пее, измисля...!

- А чувствал ли си се понякога, като културен емигрант в страната ни и имаше ли колебания дали да останеш в България, или да заминеш в чужбина?
Константин: Не се чувствам така, но ми се струва, че може да бъде по-добре! Има много можещи и талантливи млади хора, но реализацията тук е трудна по ред причини, една от които е нашенския манталитет. Много мои приятели заминаха да следват къде ли не, но се върнаха. Така съм възпитан, камъкът си тежи на мястото. Пък и имам име, което ме задължава и мотивира.
Кристина: Почти всички негови съученици заминаха да учат в чужбина, но Косьо никога не е искал и този въпрос не е стоял на дневен ред у нас, може би защото активно пътуваше с нас по концерти и му беше интересно да остане тук. Според мен, възпитанието също има значение, а знаем, че много младежи у нас се възпитават с идеята да отидат да работят и да живеят навън. Също така, той завършва специалност, която предполага да остане в страната ни - “Управление и защита на националната сигурност”, в Юридическия факултет.

- Семейството ви изглежда много сплотено. Случвало ли се е понякога да спорите и на коя тема се палите най-много?
Кристина: О, с Косьо спорим по организационни въпроси, защото според него аз съм била от старото поколение, а той от младото и понякога имаме разминаване в мненията. Той е изключително прецизен и голям професионалист.
Константин: Те отдавна вече са се отказали да спорят с мен. Често моите аргументи надделяват. Никога не споря самоцелно.

- А кои са нещата, които би искал да вземеш от родителите ти - като светоглед, житейска философия и семейни отношения?
- Аз вече съзнателно или не, съм взел много и от двамата! Надявам се най-хубавото. Но те са друго поколение, големи романтици и се налага често да ги приземявам, но тогава усещам, че не бива, защото да си малко над земята те прави щастлив!
- Дразни ли ви тази мода сред момичетата за множество корекции и подобрения във визията и нарастващата меркантилност сред младите хора у нас?
Кристина: Дразни ме - да, защото гледам как се деформират някои млади момичета и тук мярката е много важна. За меркантилността - да не говорим, но слава богу, че не всички момичета са такива. Познавам и много прекрасни, възпитани и интелигентни момичета и момчета - винаги има и от едните и от другите.
Константин: Всеки решава как да живее, изглежда и дали се харесва, но предпочитам естествената красота, а тя често е следствие на вътрешната, духовната.

- Кристина, а понякога не си ли се ядосвала на Михаил Белчев, че не е по-прагматичен по отношение на парите?
- Не, никога не съм се ядосвала за това, защото винаги съм знаела, че той си е такъв и при мен нямаше изненада. Аз затова съм го харесала, ако беше по-меркантилен и прагматичен никога нямаше да е това, което е и да напише такива красиви стихове и песни, а аз със сигурност нямаше да го харесам толкова и да се влюбя в него. Не обичам меркантилните хора, за които парите са водещи.

- Двамата с Мишо сте кумували на сватбата на Андрей Баташов, с когото сте били и големи приятели. Имате ли незабравим спомен с харизматичния ни актьор?
Кристина: Имам незабравим спомен от неговата сватба, която беше много романтична. Андрей беше монархист, а Царят много го ценеше и уважаваше, като дори специално за сватбата му отвориха параклиса в Царска Бистрица. Присъстваха много хора и имаше специална програма, в която се включи и Андрей и неговите момчета от спектакъла “Ритъм” - с огнено изпълнение на ударни инструменти. Ние с Мишо също пяхме и беше много вълнуващо изживяване, както и всяка среща, която сме имали с Андрей.

- Много хора не разбират как красиви, талантливи и обичани артисти, като Андрей си отиват толкова млади и с толкова болка... Каква бе голямата болка на Андрей, според вас?
- Той беше свръх интелигентен и почтен, освен свръх талантлив и безкрайно чувствителен. За такива хора този свят не е достатъчно съвършен и все не им достига. Спомням си, че когато гледах “Секс, наркотици и рокендрол” бях изумена от неговите актьорски превъплъщения. Уникален талант! 
Константин: Той беше безкрайно талантлив и много раним. Мисля, че не биваше да се захваща с политика! Тя не е за чувствителни хора! Освен това да не забравяме, че е половин руснак, а руската душа е необятна и непредвидима...

- Кои са най-ценните уроци, които сте научили в живота?
Кристина: Че с любов всичко се преодолява.
Константин: Честност, почтеност и достойнство са важните неща в живота.

Нашите гости
Кристина, Константин и Михаил Белчеви са една от най-известните музикални фамилии у нас. Константин се появява на бял свят, след седем години на очакване. Когато той се ражда, известният ни поет и изпълнител е на 49 години и появата му предизвиква истински вулкан от емоции в него. Вдъхновен от щастливото събитие, той пише песента “Бяла истина”, която е по музика на Мария Нейкова. Константин е голямо вдъхновение и за майка си Кристина, която скоро се завърна на театралната сцена и признава, че синът им е взел най-хубавото и от двамата си родители. Наследникът на именитото семейство е завършил Италианския лицей в Горна Баня, а в момента следва в Юридическия факултет. Той уверено върви по стъпките на Кристина и Михаил и въпреки че е само на 25 години, вече има издаден самостоятелен албум - “Свръхдоза любов”.