“Да ходиш по водa” вече в кината

Walking on Water, 2018, САЩ /Италия, режисьор Андрей Паунов, продуценти: Изабела Ценкова, Валерия Джампиетро.

Най-после излезе филм за Кристо (Христо Явашев, роден в Габрово през 1935 г. и напуснал България през 1957), който е не просто илюстрация на негов проект (в случая “Плаващите кейове”), а задълбочен и атрактивен портрет на световния артист.

Мащабното му приключение в Италия, в езерото Изео, което е в подножието на Алпите, бе широко отразено от медиите, а и мнозина българи отидоха на място да го преживеят. Не съм сред тях. Затова гледах с интерес всичко, свързано със събитието. Къде по-пъстро, къде по-банално, репортажите и филмите около “Плаващите кейове” дадоха представа за колосалния труд на голям международен екип, включително и българи, върху този проект.

Филмът на Андрей Паунов е друго нещо. Той изследва генезиса на събитието и мястото на Кристо в него, отношенията му с екипа и с неговия племенник и най-близък асистент Владимир Явашев (син на известния актьор Анани Явашев), показва кулминацията и въодушевлението на многолюдните посетители. В едър план е артистът, замислил проекта още през 1970 г. заедно със съпругата си Жан-Клод. Тя си отива през 2009, а седем години по-късно той реализира чудото, което предоставя възможност на посетителите да ходят по вода върху свързани полиетиленови кубове, обвити в огнено портокалово. Филмът показва по неподозиран начин магията на уникалното творчество на артиста, свързано с временно опаковане на предмети, сгради, места, както и неговата личност - енергийна, динамична, неуморима. Личност в непрестанно действие. Личност с извънредни мечти, които най-често постига. Личност, за първи път така открита.

Интересен факт е, че Андрей Паунов получава материал от 750 часа, заснет от 10 екипа, организира го и когато осъзнава, че не му е достатъчен, продължава да снима Кристо в Ню Йорк, Берлин и Близкия Изток. “Да ходиш по вода” е монтиран в Ню Йорк, в сградата на артиста. Освен че е проникновен и мащабен, филмът е и страшно забавен - с откраднати моменти интимност, с ирония към италианската бюрокрация, с намигане към човешкото любопитство, с непрестанното качване на цените на работите му, рисувани преди реализирането на даден проект. Въпреки че говори на английски, все пак неочаквано чуваме от Кристо и нещо на български.

Всъщност не е изненада, че тъкмо Андрей Паунов е направил този удивителен филм. Роден през 1974 в София и завършил кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2000 г., той е автор на оригиналната, стъписваща и международно прославена документална трилогия за българския Преход “Георги и пеперудите” (2004), “Проблемът с комарите и други истории” (2007) и “Момчето, което беше цар” (2011) с колоритни герои и ситуации.

Негов патент е сюрреалистичната романна структура, където се намесват действителност и абсурд, манталитет и смях. Ако “Георги и пеперудите” беше опит за мечтаене на д-р Лулчев сред пациенти и щрауси, в “Комарите” се описваше кошмарът на опоскана България през Белене, хората, лагерите и Дунава и все пак се намираше поне кълнче здрав смисъл, в “Момчето, което беше цар”, посветен на шарената съдба на Симеон Сакскобургготски, абсурдът бе тотален.

Всъщност за него Андре Паунов получи “Златен ритон”, който му е вторият - първият е за анимационно-ротоскопския “Три сестри и Андрей”, създаден заедно с Борис Десподов. Преди години режисьорът ми призна с прословутото си чувство за хумор: “Не мога да направя филм, ако първо не си го представя като роман. И, като си го представя като роман, се чудя как да го реализирам”.

И да “Ходиш по вода” е маниашки конструиран, макар и по-различен. Гледа се като в хипноза. Андрей Паунов прави документално кино, което изглежда по-съблазнително от игралното. Вижте филма. Шанс е, че е на български екран. А в момента Андрей Паунов привършва работа върху игралния си дебют - по “Януари” на Йордан Радичков.