Критериите от Маастрихт трябва да се коригират

Заради по-бавния темп на растеж на икономиките в ЕС

Възстановяването на изискването за дълг от 60% от БВП изглежда неизпълнимо 

Разхлабването обаче представлява стъпка назад

Държавният дълг на еврозоната е 98,3% от брутния вътрешен продукт, а на Европейския съюз е 90,9% от БВП в края на второто тримесечие на 2021 г., според данните на Евростат. Това поставя въпроса за адекватността на съответните критерии от Маастрихт, които са задължителни за всички държави от Европейския съюз, но като цяло не се спазват. Икономисти от Европейския банков орган предложиха промяна, като според тях критерият за държавния дълг трябва да бъде разхлабен до 100% от БВП (понастоящем е 60% от БВП) при запазване на критерия за дефицита от 3% от БВП.

За правилата и тяхното спазване

Критериите от Маастрихт са относително прости правила за публичните финанси, които би следвало да осигуряват тяхната устойчивост. Условието е ясно - тези правила да се спазват стриктно. Историята на еврозоната показва недвусмислено, че правилата в нея далеч не са задължителни на практика, макар че в нормативната уредба формално е отбелязано друго. Наличието на лоши практики е често срещано и големите държави като Франция и Италия служат за пример и оправдание за по-малките да не спазват правилата.
Кризата, причинена от пандемията, и мерките за противодействието срещу нея, допълнително влошиха ситуацията. Обичайно при такава ситуация е да се използват стимулиращи фискална и парична политики, които по-просто казано представляват нова парична емисия и трупане на държавни дългове, с които се финансира увеличаване на държавните разходи. Това обаче е препоръчително да се случва при икономики, които са подготвени - в добри времена са създали буфери и са реализирали спестявания, които могат да използват след това.

В случая обаче паричната и фискалната експанзия продължават повече от 10 години с временни затишия и вместо през периода след Световната финансова криза, когато се реализираше икономически растеж, да се извършат необходимите структурни реформи и да се наложи фискална дисциплина, икономиките и финансовите пазари в ЕС станаха изцяло зависими от ниските лихви и почти безкрайния достъп до ликвидност.

Правителствата, подпомагани от близката до нула цена на финансиране, нямаха стимули да понижават задлъжнялостта си. От икономиките, преминали прага за държавния дълг, единствено Германия следваше политика, която да я отведе до изпълнение на критерия, но за съжаление тя не успя да привлече повече съмишленици. Напротив, клубът на фискално недисциплинираните държави се разширяваше. Понастоящем в него попадат както страните от южната част на ЕС - Гърция, Италия, Испания, Португалия, Кипър, така и Франция, Белгия, чиито дългове надхвърлят 100% от БВП.

Франция (2,76 трлн. евро), Италия (2,7 трлн. евро) и Испания (1,4 трлн. евро) са особено значими, тъй като са трите най-големи икономики в еврозоната след Германия. Общият им дълг е почти 6,9 трлн. евро и е над половината от този на всички държави от ЕС и почти 60% от дълговете на ЕЗ. Въпреки че са с по-малки икономики, държавните дългове на Франция и на Италия и в абсолютен размер са по-големи от този на Германия (2,4 трлн. евро).

Понастоящем се наблюдава бърз растеж на цените, който е предизвикан както от експанзивните парична и фискална политика, така и от прекъсването на веригите за доставка в следствие от силно ограничаване на инвестициите в определени сектори през последните години, включително и преди пандемията. “Зелената” политика с цел достигане на нулеви нетни емисии на парникови газове също допринася за повишаване на производствените разходи и за забавяне на стопанския растеж и ще продължи да влияе негативно в бъдеще.

Временната дерогация, която позволява правилата да не се спазват заради кризата, все още не е отменена. Промяната на правилата в предложената посока обаче би означавала на практика признание за провала на еврозоната в областта на публичните финанси. Логиката в случая - ако правилата не се спазват, да се търсят недостатъци в тях, а не в политиката на държавите, които са ги приели, е абсолютно неправилна.
Критично важно допускане при определянето на правилата не намира потвърждение в емпиричните данни, но това не означава, че правилото трябва да бъде фактически отменено. Така би се създало очакване, че през определен период от време правилата ще бъдат допълнително разхлабвани. Това ще стимулира недисциплинираното поведение спрямо публичните финанси, ще увеличи моралния риск и ще застраши и без това разклатената устойчивост на публичните финанси. По този начин ще се увеличи вероятността за възникване финансови кризи в бъдеще.

Вместо това правилото трябва да бъде модифицирано, за да осигури същия размер на държавния дълг, т. е. 60% от БВП. При по-нисък очакван растеж на икономиката това ще изисква по-строго ограничение върху бюджетния дефицит и съответно - повече усилия за спазването на критерия.

Сценарии и варианти

Праговете, определени за максималния размер на държавния дълг и бюджетния дефицит спрямо брутния вътрешен продукт, не са случайни. Дефицитът е определен по начин, който да осигурява устойчиво ниво на дълга в дългосрочен период в зависимост от очаквания номинален растеж на БВП. При номинален растеж от 5% (който би се получил при реален растеж 3% и инфлация 2%) постигането на дефицит от 3% от БВП ще доведе до неизменно ниво на държавния дълг от 60% от БВП, когато старите дългове се револвират при същите условия, при които са взети, а бюджетният дефицит се финансира чрез емисия на нов дълг.

Тези изчисления се основават на уравнение, според което дългът в края на календарната година е равен на този в началото є плюс размера на бюджетния дефицит, генериран през самата година, и към тях се добавят корекциите дълг-дефицит, които се приемат за незначителни за опростяване на сметките. Така нарастването на дълга ще бъде правопропорционално на размера на дефицита и в отрицателна зависимост с номиналния растеж на БВП и с размера на дълга през предходната година.

Посочените стойности обаче вече не са съвместими една с друга поради факта, че номиналният растеж на европейските икономики е по-нисък, отколкото е бил в началото на 1990-те, когато са приети критериите. През периода 1995-2020 г. темпът в ЕС е средно 3,04% годишно. Стойност, надвишаваща 5%, е била регистрирана едва през 3 години от този период и никога след 2007 г.

На 10-годишна база най-висок средногодишен темп на растеж в ЕС е реализиран през периода 1998-2007 г., когато той е 4,6% и след това се наблюдава трайна тенденция към забавяне, като към края на 2020 г. достига 2%. Фактически през по-продължителен период среден растеж от 5% не е бил регистриран.

Текущите развития обаче предполагат реализиране на по-висока инфлация и оттам по-висок номинален растеж на БВП в краткосрочен и средносрочен период. Възстановяването на икономиките от пандемията и мерките за противодействието є, силно експанзивната парична политика, съчетани със стремеж към постигането на нулеви нетни емисии на CO2 ще допринасят за използването на нови и относително скъпи технологии от гледна точка на необходимите инвестиции и на текущите разходи заради въглеродните квоти и други административни изисквания, което ще създава натиск цените да продължат да се повишават.

Факторът, който обикновено се посочва като допринасящ за по-нисък темп на икономическо развитие в по-дългосрочен период, е застаряването на населението. То би могло да забави търсенето на някои стоки, но е възможно да повиши търсенето на услуги. В крайна сметка перспективите пред реалния растеж не са добри - средният му темп в ЕС през периода 1995-2020 г. е едва 1,4% (почти толкова е и през периода 2010-2019 г.). Ако към него се добавят около 2% инфлация, това означава, че оптимистичното очакване е за номинален темп от 3,4% годишно.

В своите изчисления експертите от ЕБО са използвали допускане за 3% номинален растеж на икономиката, което се потвърждава от наличните данни. При такова допускане и целева стойност за държавния дълг 100% от БВП стойността на бюджетния дефицит, която осигурява поддържането на такава стойност за дълга е 3% от БВП.

При 3% очакван номинален растеж на БВП намаляването на дълга от приблизително 100% от БВП понастоящем до 60% от БВП може да се случи за 20-годишен период при ограничение за бюджетния дефицит до 0,31% от БВП годишно. Същевременно за държавите, които изпълняват критерия за дълга от 60% от БВП, за да поддържат устойчиво целевата стойност, изискването към тях ще е дефицитите им да не надвишават 1,8% от БВП годишно. Тоест един нов вариант на критериите от Маастрихт, който води до запазване на фискалната устойчивост, е максималният бюджетен дефицит да е 1,8% от БВП, а държавният дълг да не надвишава 60% от БВП.

По-оптимистичната прогноза за номиналния БВП в бъдеще би могла да даде повече място за бюджетни дефицити. Така при очакван растеж от 3,33% годишно вече бюджетният дефицит може да бъде до 2% годишно, за да гарантира равнище на дълга от 60% от БВП.

Посочените варианти недвусмислено показват, че критериите за бюджетен дефицит и държавен дълг в настоящите си размери не са съвместими с относително по-бавния темп на номинален растеж на икономиките в ЕС. За да се възстанови устойчивостта на критериите, е необходимо те да се коригират. Разхлабването на критериите, каквото се предлага от експертите от ЕБО, би представлявало стъпка назад, тъй като ще предизвика недоверие към способността на държавите-членки на ЕС да изпълняват правила, които самите те са приели.

От друга страна възстановяването на изискването за дълг от 60% от БВП за 20-годишен период при очакваните по-ниски темпове на растеж на икономиките и настоящата висока степен на задлъжнялост означава значително намаляване на бюджетния дефицит до 0,31% годишно. Това изискване изглежда неизпълнимо на практика освен от най-дисциплинираните във фискален аспект държави или при евентуално опрощаване на част от съществуващите дългове. По-реалистична цел за дълга в еврозоната би била 80% от БВП. Това също би изисквало затягане на политиката на множество държави и ще има противоречиви резултати, като вероятно ще допринесе за по-лоша фискална дисциплина в еврозоната като цяло.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари