Опасно обаче е да се надуват балони, които лесно се пукат

Похвално е, че новият зам.-кмет на София Мирослав Боршош, отговарящ за култура и образование в общината, се захваща най-първом с един от най-значимите проблеми в столицата - недостигът на детски градини и ясли. Опасно обаче е да се надуват балони, които лесно се пукат и остават огромно разочарование.

Проблемът с недостига на детски градини брадясва над двайсет години. Време е да се намери решение, защото търпението вече е на предела. Доказват го протестите на майки, които няма на кого да оставят децата си. Трудно и непостижимо за много от тях е да дадат малчуганите в частна градина, защото в столицата цените са между 700 и 1200 лв. месечно.

Та Боршош обещава компенсацията за неприети деца да стане 650 лева! И да се дава не само на оставалите под чертата на класирани щастливци в градините, но и на тези в яслите. Всичко това е достойно за похвала, стига да не се окаже празни популистки приказки, на каквито намирисва. Има няколко деликатни подробности, които още на първо четене казват, че идеите на културтрегера са трудно осъществими. Пари за подобно начинание е трудно да се намерят, а и да се намерят, то едва ли ще бъдат дадени. Защото преди по-малко от година бе изчислено, че субсидията за всяко дете, прието в детска градина, е 291 лв. По тази причина след много дискусии бе взето решение в същия размер да бъдат компенсирани с ваучери и децата, които не са били приети в общински забавачки. Следователно, няма как в общинските градини субсидията да е 291 лв., а за останалите извън тях да се дават по 650 лв. Кой родител при това положение ще запише детето си в общинска градина? Естествено, всеки би предпочел частна забавачка, където в групите има далеч по-малко деца. Има и други предимства, но те са извън темата. Разликата в субсидиите няма как да се допусне и заради изискването за равнопоставеност.

Колкото до обещанието на новия зам. кмет, че ще облекчи условията на наредбата за ваучери, защото в сегашната има много условия и подробности, които правят ваучерите достъпни за малцина родители, това би могло да се случи. Много добре е да има помощи и за некласираните в ясли, както и да отпаднат много от критериите. Като този да няма отказ на родителя детето да бъде командировано в забавачка на другия край на София.

Боршош не се е сетил обаче и за друг абсурд от наредбата - т. нар. учебна година. Според наредбата родителите получават ваучери на два транша - от януари до май и от юни до 14 септември. Посещенията в детска градина обаче са целогодишни, с изключение на последната година, преди постъпване в първи клас. Добре би било да се помисли за целогодишни компенсации.

Няма обяснение и на твърдението на Боршош, че строителството на детски заведения в София няма да реши проблема. Какво тогава ще го реши? Факт е, че около 50 сгради на детски градини бяха затворени през 90-те години. А след това реституирани, приватизирани, продадени, дадени под наем или останали общински, но с различно предназначение. Тези сгради не могат да бъдат върнати - с малки изключения, на няколко които са останали общински, но в тях се помещават различни структури.

Боршош казва, че ще реши проблема с детските градини, както решил проблема с гащите в НДК. Там правилно изхвърли гащите, но децата, които не са приети в детски градини, няма как да изхвърли извън София. Освен, ако не е последовател на идеите на кандидат-депутатката от ГЕРБ Анжела Димчева, която поиска връщане на софийското жителство, защото не можело всеки да живее в столицата.

Нека зам.-кметът по култура и образование да не се опитва да решава проблема с недостига на детски градини и ясли, по подобие на този в НДК. Още повече, че в НДК имаше много пари за харчене заради предстоящото европейско председателство на страната ни. В случая излишни средства за пилеене няма! Има над 14 000 деца останали извън класациите в общинските градини и ясли, а родителите чакат решение.

Решението е ясно - строителство на достатъчно забавачки. Ясно е колко деца чакат, знае се и по колко деца се раждат годишно в София и никак не е сложно да се изчисли колко нови места трябва да се осигурят.

Всичко останало е надуване на балон, който всеки момент ще се спука!