Крум Велики и войната през 811 година

Паметник на кан Крум при крепостта Мисионис до Търговище, скулптор В. Радославов.

Българският владетел тогава постига  пълна мобилизация на цялото общество и с решителни действия  спасява своя народ и държава 

Крум заповядва от черепа на Никифор да бъде изработена обкована със сребро чаша и с нея вдига наздравица

Лятото на 811 г. е един от най-драматичните моменти в нашата многовековна история. В резултат на масирана византийска агресия са разгромени елитни части на българската армия и са окупирани столицата Плиска и т.нар. Вътрешна област – сърцето на държавата. Няма да е пресилено да се каже, че България е под заплахата от пълна катастрофа и унищожение. В досегашните изследвания, да не говорим за научно-популярната литература, събитията през лятото на 811 г. се разглеждат като поредица от битки, чиято кулминация е в периода 23-26 юли. Всъщност, става дума за кратка, но ожесточена и мащабна война, която трябва да бъде осмислена много по-пълноценно. Сред „мистериите“, свързани с нея, е и мястото на окончателния разгром на ромейската армия и гибелта на император Никифор.

За да се стигне до събитията от лятото на 811 г., съществуват сериозни причини. Главната от тях е постепенното превръщане на България във...  „Велика сила“ от европейския мащаб! Персоналната заслуга е на кан Крум. Макар да управлява сравнително кратко – от около 800/803 г. до смъртта си през 814 г., Крум започва всеобхватни реформи и води решителна външна политика. Около 805 г. владетелят започва мащабна кампания отвъд Дунав, като разширява държавната територия за сметка на рушащия се Аварски хаганат. Колкото и фантастично да ни звучи днес, тогава българската граница достига река Тиса в днешна Унгария! Византия е сериозно обезпокоена от засилването на северната си съседка, която все повече застрашава нейните позиции на Балканите. Енергичният Никифор I Геник (802-811) готви удар срещу България още през 807 г. Крум отговаря с превземането на стратегическата крепост Сердика (Средец/София) и земите по течението на Струма през 809 г. Посоката е ясна – днешна Македония, където са владенията на Куберовите българи. 

Византийският отговор е масиран поход към Плиска, чиято цел е не подчиняването, а пълното унищожение на българската държава! През май-юни 811 г. с огромни сили, вкл. нередовни части (своеобразен византийски “башибозук”!), Никифор нахлува през крепостта Маркелипри, дн. Карнобат (за нея разказахме наскоро в нашата поредица), и Ришкия проход. Ромеите разбиват два елитни български корпуса – единият от петдесет, другият от 12 000 бойци. Числеността на тези сили явно е преувеличена, но византийското надмощие е очевидно. Крум прави предложение за мир, което е безцеремонно отхвърлено. Както е известно, българската столица Плиска е завладяна, разграбена и опожарена.

Според проф. Веселин Бешевлиев изоставянето на столицата е стратегически ход, с който Крум изпреварва с хиляда години (!) действията на руския пълководец Кутузов срещу Наполеон при Москва през 1811 г. Дали е така, обаче е трудно да се каже. От византийските хроники се създава впечатление, че по същото време Крум е далече от столицата – навярно в новите земи на север от Дунав. Близко до ума е, че византийският шпионаж е установил това, което дава възможност за толкова масиран, на практика, успешен военен удар. Крум не е разполагал с време, за да организира отбраната на столицата, но с енергични действия мотивира цялото общество за решителен отпор. Според византийските хронисти във войната се включват дори и жени.

Привлечени са отряди от подчинените славяни и авари.Очевидно, срещу ромеите започва партизанска война на широк фронт. Византийските военачалници и съимператорът Ставракий, син и наследник на Никифор, осъзнават рисковете от продължаването на войната. Никифор гневно отказва, нещо повече - решава да прекоси „средата на България“ в посока на Сердика. Това означава, че в плановете му влиза налагането на византийска власт в земите на север от Стара планина.

Византийската армия се придвижва бавно в продължение на петнадесет дни, т.е. Никифор напуска Плиска нейде около 11-12 юли. При движението си армията е обект на серия нощни и дневни атаки, които разстройват нейната организация, водят до дезертьорство и паника. Ромеите попадат в засади, затъват в придошлите води на неназована по име тинеста река, натъкват се на дървено-землени прегради и т.н. Самонадеяният император възкликва: „Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне смъртта...” На 26 юли 811 г. е нанесен гибелен удар, най-вероятно от основните сили на Крум. Загиват самият император Никифор, доместикът на схолите (командирът на гвардията) Петър и други висши военачалници. В български ръце попада целият обоз, включително награбената от Плиска плячка. Остатъците от ромейската армия с тежко ранения Ставракий се спасяват с безредно бягство. 

Между учените липсва съгласие къде се е състояла мащабната битка. Не само в науката, а и в нашите представи като цяло се е наложила тезата на проф. Васил Златарски, че решителното сражение е било във Върбишкия проход. Редица изследователи обаче не приемат това, сочейки Ришкия или Айтоския проход, местността Боаза при Търговище (поради това крепостта Мисионис е наричана „Крумово кале”), дори района на Велико Търново. Уви, византийските хронисти не дават конкретна информация за движението на ромеите, освен посоката – Сердика. Възможността императорът да е потеглил през проходите на Източния Балкан, за да продължи към Сердика през Тракия, не звучи достатъчно убедително. Много по-логично е след победата над българите и превземането на тяхната столица Никифор да е потеглил по трасето на стария римски път от Одесос (Варна) и Марцианопол (Девня) към Никополис ад Иструм (при В. Търново) и Сердика (София) през Северна България. 

При разкопките на крепостта Мисионис при Търговище проф. Димитър Овчаров откри частично запазен надпис, където може да бъде прочетена титлата „кан“! На свой ред проф. Николай Овчаров, който извади от забвението тази важна находка, приведе още аргументи в полза на хипотезата, че битката е била именно при Мисионис – крепостта, която през IX-X век е сред раждащите се в България градски средища. Наскоро доц.

Евгени Дерменджиев предложи друга интересна хипотеза, според която разгромът на византийската армия е в района на сливането на реките Росица в Янтра. Интригуващо, е че при село Къпиново, Великотърновско, е открита находка от съвременни на събитията византийски монети, вкл. на император Никифор I Геник със сина му Ставракий. Поне засега мястото на решаващото сражение си остава една от загадките на нашето Средновековие. Да се надяваме, че тази „мистерия“ ще бъде разкрита някой ден, особено ако бъдат открити нови археологически и нумизматични доказателства.

Както е широко известно, в тон с религиозните вярвания на старите българи, Крум заповядва от черепа на убития враг да бъде изработена обкована със сребро чаша. С нея владетелят вдига наздравици с подчинените си славянски князе. Изследователите свързват древната ритуална практика с т.нар. оренда (приемането на силата на победения враг) – свидетелство за индоевропейската „природа“ на древните българи. Интересни примери в тази посока бяха привлечени и от доц. Тодор Чобанов. Според доц. Ангел Николов обаче „историята“ с чашата е измислица на византийските хронисти, за да оприличат Крум на древните източни сатрапи. И все пак, подобна чаша може да бъде видяна върху колана на българския конник, изобразен върху един от великолепните съдове от съкровището от Над Сент Миклош.

В нашата възрожденска традиция бележитият владетел и законодател е наречен „Крум Страшни”, по аналогия с руския цар Иван Грозни - на български руското „грозни“ се превежда именно като „страшен“. Както основателно отбелязва проф. Бешевлиев, много по-точно и справедливо е даровитият държавник и законодател да бъде наричан Крум Велики. Независимо дали ще приемем или не тази промяна, важното е да не забравяме историческите заслуги на този наш държавник. И разбира се времената, в които България е символ на политическа и военна мощ, на законност и достойнство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи