Най-пълна представа за събитията от втори септември, които бяха предварително определени като съдбоносни за страната, добихме благодарение единствено на националните ни телевизии, които предаваха на живо от рано сутринта до късно през нощта. Напрежението не ни напусна през цялото време, защото очаквахме да се случи нещо, което да донесе дълго чаканата развръзка. Тези внушения ни бяха направени и от самия премиер във връзка с внасянето на проекта за нова конституция в парламента, и самите протестиращи, които нарекоха своя протест „Велико народно въстание“.

Не е тайна, че негласно се ширеше безумното очакване, че ако се стигне до проливане на кръв, това автоматично ще доведе до оставка на премиера, защото не можел да понася кръв, както му се случи веднъж. А развитието на събитията с непрекъснатото нарастване на напрежението не изключваше да се стигне и до някакво кръвопролитие.

Затова, независимо от безспорната предварителна организация на екипите, репортерите и операторите бяха толкова неуморими, мобилни и синхронно мислещи, че сякаш не оставиха непоказано нито едно действие, нито една провокация, нито една проява и на човечност, и на насилие. Така получихме пълна и обективна представа за хода на събитията. Говоря и за трите национални телевизии, независимо от политическата им ориентация и от предубежденията, каквито имат самите протестиращи към една или друга от тях. Тук не засягам коментарите в сутрешните блокове, където някои пристрастия си личат отчетливо.

Достатъчно политически коментари и анализи ни заливат тези дни, за да се намесвам и аз, още повече, че предварително съм изказал мнението за протестите и властта. Променя ли се нещо сега? Мисля, че не. Това печелене на време, което премиерът безспорно постига, не води до положителна крайна развръзка за управляващите. Вижда се, че те излизат като победители от схватката, завършила все пак благополучно за тях, благодарение на масовото струпване на полиция от цялата страна - добре обучена и сдържана в употребата на сила. Е, прекалиха малко с оплакванията си, но това се очакваше.

Обективните наблюдатели не може да не са забелязали, че сред протестиращите са се завърнали младите лица от първите дни. Тези млади хора останаха много разочаровани. Но това не е отчаяние. Това, което очаквам, е, че те ще се радикализират и стремежът им да постигнат целта си ще доведе до нови остри схватки. И така - до края на света. Този край ще бъде горчив за тези, които си затварят очите за реалностите. Нима наистина ще чакаме да се пролее кръв? Що се отнася до провокаторите, такива винаги има при масов протест. Властта и нейната пропаганда сякаш очакваха това да се случи и веднага започнаха да експлоатират темата.

Да се върна към две приятни теми от есенните програми на телевизиите. В БНТ започва кариера Орлин Горанов като водещ на семейна игра. Не съм забравил неговото блестящо участие в едно подобно предаване, което аз водех по БТВ. Тогава той се задържа в играта цяло лято, само отменяше ангажиментите за концерти и участия един след друг. Орлин има безгранична харизма. Очаквам успех.

И пак в БНТ започва съботно късно шоу на Митко Павлов. Според мен няма по-подходящ водещ на подобно шоу след Слави Трифонов. Митко има оригинално чувство за хумор и артистични умения. Само го оставете да пише сам текстовете си и да не крие гражданските си позиции. Това ще гарантира успеха му, стига ръководството да застане зад него.