През 2016 г. по време на изборите за президент на САЩ, Доналд Тръмп използва термина “фалшиви новини” за статиите от медии, които го нападат. Хилъри Клинтън също нарича новините против себе си “фалшиви новини”. Ражда се идеята, че социалните мрежи предоставят информация, която се манипулира лесно, но и че същата информация може лесно да се провери.
Така се ражда популярният днес „факт-чекинг“. Идеята е, че независими организации биха могли да провеждат разследване дали публикации в медиите са верни или не. За много хора това е решение на т.нар. “фалшиви новини”, но проблемът е очевиден - тези организации не винаги са независими и не винаги са обективни. С други думи - определена организация може да действа де факто като “министерство на истината”, което определя кое е истина или не. Опасността от монопол над истината е сериозна, тъй-като тези организации боравят с огромна власт върху това как се движи обществото като еднолично решават кое е позволено и кое не.
В България факт чекинга също е жив и много сериозно набира скорост. Разбира се, в повечето държави „факт чекърите“ се подбират от различни организации с различни виждания и имат някаква основна хигиена, а нито една организация няма пълен контрол. Една организация може да публикува оборване на лъжа, друга да поиска от Гугъл да свали тази информация. Междувременно в нашата родина някой е решил да поемем по съвсем различен път – определянето, кое е истина и кое лъжа се контролира изцяло от един октопод, съставен от няколко организации, които са пълни с журналисти с идентична биография.
Почти всеки „факт чекър“ в България в един или друг момент е работил в издание, управлявано от Иво Прокопиев. А всяка „факт чекинг“ организация се оглавява изцяло от журналисти, работили в някакъв момент в издание, управлявано от Иво Прокопиев.
Основната организация, която Фейсбук, социалната мрежа, която ползват 98.51% от българите, е одобрила за официален „факт чекър“ за България. Това е българският отдел на AFP, Агенция “Франс Прес”.
Негов ръководител е Росен Босев - работил цели 16 години в "Капитал".
Кратка проверка показва, че г-н Босев също така е член и на Асоциацията на европейските журналисти, отново организация доминирана от Прокопиев, която държи и инициативата “factcheck.bg”.
Босев е осъден на втора инстанция за клевета през 2019 г.
Председател на factcheck.bg е Кристина Христова. В нейната биография на уебсайта е посочено, че “дълги години ръководи секция в сайта на в. „Дневник“, посветена на европейските въпроси – „Европа Дневник”.
Координатор на factcheck.bg е Мария Черешева. В нейната биография е посочено: “Започва кариерата си през 2008 г. в европейския портал на Dnevnik.bg”.
Кратка проверка установява, че всеки един от работещите във factcheck.bg е журналист или автор в конкретно "Дневник" или "Капитал". Организацията се председателства от Ралица Ковачева. Въпреки, че не е работила в "Дневник", Ралица Ковачева е работила в телевизията RE:TV, според биография й в уебсайта. Телевизията също е собственост на Иво Прокопиев. Това признава Светослав Божилов, в интервю именно пред Дневник:
Относно редакционната политика, factcheck.bg пише за отговорностите на въпросната Ралица Ковачева, работила за Иво Прокопиев: “Главният редактор има последната дума, за да се увери в яснотата и точността на представените данни в проверката, преди тя да получи зелена светлина за публикуване.”
Следва журналистът Георги Марчев, който е вписан дори в уебсайта на factcheck.bg като “журналист на в. „Дневник“, сайтът Dnevnik.bg и в. „Капитал Daily“.
Другите журналисти в платформата са Мина Киркова, Елена Фурнаджиева, Мирела Петкова и Ванеса Николова. Според factcheck.bg това е екипът, който се грижи да прецени кое е истина и кое – не, в България или както е написано в уебсайта: “Решенията за това кои твърдения да се проверят, как да бъдат проверени и как се пишат проверките се правят съвместно от журналистите и главния редактор.” Всеки един от четиримата журналисти обаче има своя страница в "Дневник" за авторски статии, както и става ясно от „Клуб Z“ и „Медиапуул“.
Въпреки безспорните им качества като журналисти, заради които смятаме за адекватно те да са автори, намираме за странно да фигурират в абсолютно едни и същи медии.
Все пак държим да проверим каква заявка прави самият уебсайт factcheck.bg за безпристрастност. В тяхната „мисия“ пише:
Това все пак не пречи на техните журналисти да взимат позиции по политически казуси. Например в социалната мрежа туитър Мирела Петкова се изказва, че е “ужасена” от “Мнозинството ГЕРБ+ИТН+ДПС+Възраждане”, и че свалянето на правителството на Кирил Петков е “позор”.
Това се случва през юни 2022 година, а въпреки заявката на организацията за безпристрастност, Мирела Петкова все още проверява кое е истина и кое не.
В „мисията“ на организацията също пише: “Всеки гражданин има право на своето лично мнение, но екипът на Factcheck.bg не изразява публично мнението си по въпроси, които имат обществено значение по начин, който би дал основания на публиката да се съмнява в безпристрастната работа на организацията.”. Нещо, което Мирела Петкова е направила. Последици - няма.
Пример за тенденциозното отразяване на организацията се намира веднага - проверката им за твърдението на определени медии, че когато Манфред Вебер е говорил в залата на Европейския парламент за ареста на Бойко Борисов е бил “Заглушен с освирквания”. ГЕРБ обвинява тези медии, че това е фалшива новина. С етикет “Проверено” factcheck.bg прави заключение: “Така че не може да се каже, че депутатите са „заглушили“ Вебер с освирквания, нито че реакциите им са свързани само със споменаването на Бойко Борисов, както внушават заглавията на медийните публикации. В същото време в текстовете на публикациите няма неверни факти, които да дадат основания за квалификациите, направени от ПП ГЕРБ.”
В редакцията на “Труд” не успяхме да разберем как е възможно заглавията на медийни публикации да внушават нещо, което не можело да се каже, но това не е основание, че тези публикации са фалшиви новини.
Не става ясно и защо публикацията, публикувана от factcheck.bg с ясно посочен екип на първата страница, е направена от външен автор - Момчил Инджов. По устав и редакционна политика на factcheck.bg пише ясно: “Главният редактор има редакционен контрол върху цялото съдържание, публикувано на Factcheck.bg. Журналистите извършват проверките и пишат материалите, които главният редактор редактира, преди те да се появят на сайта във финалната си версия. Решенията за това кои твърдения да се проверят, как да бъдат проверени и как се пишат проверките се правят съвместно от журналистите и главния редактор.”
Момчил Инджов не фигурира като журналист в уебсайта. За външни автори не е уточнено никъде. Factcheck.bg не уточнява, дали журналистът е работил за платформата в миналото.
Същевременно голяма част от материалите, публикувани на factcheck.bg, се извършват именно от външни автори - като този материал, публикуван от Антоний Ласкин.
Уебсайтът също така съдържа изцяло политически статии, като следната, която обсъжда изказване на Бойко Борисов:
Въпреки твърденията за обективност на factcheck.bg, статията изразява политическо мнение: “Борисов, който при назначението на служебния кабинет на Стефан Янев похвали държавния глава за “прекрасния избор”, сега не спира с атаките и доста манипулативни критики срещу управлението.”
„Доста манипулативни” не може да бъде обективен критерии на организация, която определя истината. Не е ясно и какво общо има въпросното твърдение с проверката на факти.
Друго нещо, което прави впечатление от дейността на организацията, е, че се проверяват изрично само и единствено твърдения на политически фигури от партиите ГЕРБ и "Възраждане". Според платформата “Лъжеш ли”, основана за следене на лъжите на политически фигури, по време на предизборната кампания в 2022 лъжи изричат и "Демократична България" (5), както и "Продължаваме Промяната" (8).
Проверка на тяхно твърдение във factcheck.bg няма.
Труд
_6412817325312807840_small.png)
_3568282734904536442_small.png)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш