Куклата бунтовник в Aржентина

Снимка на дарената кукла от Иван Михайлов, поместена в аржентинското списание „Пара ти“, 1967.

Ванче Михайлов дарява кукла с македонска носия за изложба в Буенос Айрес

Най-близкият съюзник на македонските българи са хърватите

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

След края на Втората световна война огромен брой бежанци македонски българи и хървати се стичат към Аржентина. Първата по-голяма група новопристигнали от Македония в Буенос Айрес е регистрирана в края на април 1950 г. Една от най-важните им задачи е да се свържат с македоно-българската емиграция в САЩ и Канада, в резултат на което в Морено, квартал на аржентинската столица, се създава Културно-просветното дружество „Вардар“ с председател отец Кирил Попов. Тази структура постепенно става част от световния съюз на Македонските патриотични организации и активно се включва в отстояването на българската кауза в Македония.

Както и в други страни по света, най-близкият съюзник на македонските българи в Аржентина са хърватите. В Буенос Айрес се установява не само част от ръководството на някогашната Независима държава Хърватия, но и видни хърватски общественици като Елза Дошен, съпруга на изтъкнатия хърватски деец Марко Дошен, която приютява в дома си активисти на освободителното движение на македонските българи.

Първата обща българо-хърватска проява в Аржентина е на 26 януари 1951 г. в дома на Руси Топалов по случай Рождество. Самото тържество и днес буди интерес, защото християни от две течения - православни и католици - празнуват заедно светлия християнски празник. В присъствието на хърватския водач Момчиевич, Трайко Ванов от с. Богданци, Гевгелийско, чиито двама братя и баща му са убити през 1947 г. край Скопие, заявява: „Братя хървати, усещам се щастлив, че сте между нас. Ние знаем, че нашите по-възрастни братя и бащи се бориха за да постигнат свободата на Хърватско и свободата на Македония. Те не можаха да успеят.

Но ние ще продължаваме борбата. В Македония нашето робство стана още по-тежко. Сърбите употребиха всички усилия, за да ни посърбят... Нека да се борим винаги заедно, за да постигнем свободата“.

Дълго време общите действия на македонските българи и хървати в Аржентина са сякаш незабелязани за местната общественост, която не познава добре мотивите на тяхната борба. През 1960 г. обаче едно престъпление на югославските тайни служби се оказва преломно. На 16 юли агенти на УДБА взривяват Хърватския дом в Буенос Айрес, където е трябвало да се съберат над 500 хърватски делегата от цяла Южна Америка и да обсъдят бъдещата борба за освобождение от Югославия. В този атентат са убити тригодишната Доменика Домачинович и 80-годишният Давид Мартинец, а 16 хърватски младежи са ранени.

Това злодеяние провокира интереса на местната преса и поражда съчувствие. Сдружението на аржентинската студентска младеж дори публично призовава Аржентина да скъсва дипломатическите си отношения с Титова Югославия.

Не закъснява реакцията и на македонските българи. В свое обръщение ти пишат, че „заедно с братята хървати, и ние очакваме от аржентинските власти да хвърлят пълна светлина по тоя отвратителен политически атентат. Ние сме заинтересовани от откриването на атентаторите и техните вдъхновители, защото нашият поробен народ от 40 години насам е давал и дава много жертви на белградския терористичен режим в Македония, който неведнъж си е служил и с кървави атентати над невинни наши сънародници“.

През последвалия период в Аржентина се наблюдават десетки случаи на ползотворно българо-хърватско взаимодействие в името на общата борба за свобода, но едно събитие от 1966 г. се откроява с неговата мирна форма и постигнат обществен ефект.

Живеещият в Буенос Айрес хърватски емигрант Льепослав Перинич колекционира кукли в народни носии и решава да организира с тях изложба. При нейната подготовка, с цел да обогати колекцията, той се обръща към дипломатическите представители на редица държави да предоставят подобни експонати. Тази молба е предадена по съответните канали на Иван Михайлов, който приема присърце инициативата. Той се свързва с Атанаска Чукалева в гр. Антъни, САЩ, и я моли специално за целта да подготви кукла в красива македонска българска носия, която да бъде изпратена в Аржентина.

След като подготовката приключва, изложбата е открита под покровителството на отец Хесус Фернандес Беруете от църквата „Сан Марсело“ в Дон Торкуато, Буенос Айрес. 79 експоната са разположени в салона на местния колеж и интересът към тях е голям, особено от страна на представителите на дипломатическите мисии и културните среди. Сред изложените кукли са и двете, представляващи Хърватия и Македония.

Едно от балканските посолства в аржентинската столица - това на Гърция - обаче протестира срещу изложбата с мотива, че на нея е представена кукла от Македония, а такава държава по онова време няма.

Отец Беруете отговаря, че куклите не са с държавни, а с народни носии, че е представена и Хърватия, която по онова време също не е самостоятелна държава. Това обяснение не успокоява страстите, но за сметка на това още повече засилва обществения интерес.

Поради станалите публични дебати, интересът в Аржентина към изложбата нараства и на 18 септември 1966 г. тя е поставена повторно, този път в град Генерал Лас Херас. За куклата от Македония вече официално е обявено, че „е подарена... от водача на македонските българи г-н Иван Михайлов“. При откриването на изложбата, в присъствието на над 2 хил. посетители, думата е взета от отец Беруете, който дава разяснения за водената в Македония борба и нейното право за свобода и независимост. Няколко дни по-късно, на 25 септември, той публикува в бюлетина „Сан Марсело“ статия под наслов „Отзвук на една дипломатическа реакция“.

Постепенно дарената от Иван Михайлов кукла с българска носия от Македония придобива национална известност. На 7 ноември 1966 г. аржентинската Телевизия 13 излъчва репортаж за изложбата, като най-голямо внимание е отделено на куклата от Македония. На 2 януари 1967 г. авторитетното аржентинско женско списание „Пара ти“ публикува обширна статия на Фани Полимени под заглавие „Кукли от велики личности - единствената сбирка в целия свят“. В списъка на великите личности е включен и Иван Михайлов.

Като публикува снимка на направеното от него дарение, под нея е направен следният коментар: „Тази кукла, типична за Македония, подарена от водача на освободително движение Иван - Ванча Михайлов, бе център на един истински спор“. Тук освен българското, е използвано и името Ванча, защото точно по този начин е известен сред хърватите.

Случаят с дарената от Иван Михайлов кукла, предизвикала истинска буря през 60-те години в Аржентина, показва колко сложни са били отношенията между Атина, София, Белград и Скопие, като нерешените въпроси оказват своето въздействие и днес.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи