Как държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се превърна в сивия кардинал на Белия дом

Външната политика на една световна ядрена сила се ръководи от един измамен и хитър чиновник

За външнополитическия блок от въпроси на президента на САЩ Джо Байдън помага човекът, който си спечели репутацията на „сивия кардинал на Белия дом“ – държавният секретар Антъни Джон Блинкен, който съгласно американските традиции, обикновено е прието да бъде наричан просто Тони. Според конституцията на САЩ ръководителят на Държавния департамент заема четвърто място в служебната йерархия (след самия президент, вицепрезидента и председателя на Камарата на представителите).

Но работата е това, че в ръцете на Блинкен се намира виртуалният бутон, с който той „включва“ Байдън в желания режим. А старият, повяхващ лидер гледа на световните събития през очите на своя везир.

Как излъга за прадядо си и за пастрока си

Блинкен е роден през 1962 г. в Ню Йорк в еврейско семейство. Неговите предци по бащина линия са емигрирали в Америка от Русия. Когато Тони пристигна в Израел миналия октомври на фона на събитията в Газа, говорейки на съвместна пресконференция с премиера Бенямин Нетаняху, той почувства необходимо да подчертае: „Дойдох при вас не само като държавен секретар на САЩ, но и като евреин“. И тогава по някаква причина той добави с патос: „Моят прадядо Меир Блинкен избяга от погромите в Русия“. Сякаш той имаше исторически причини да мрази руснаците и страната им. Но всичко това е лъжа. Тони „забрави“ да спомене, че неговият прадядо е напуснал Киев с младата си жена през 1904 г. и там, уви, погромите над евреите се случиха, но една година по-късно. Така че предшественикът на Блинкен не е избягал от страх (между другото от територията на днешна Украйна), а е отишъл в чужбина с надеждата да хване „американската мечта“ за опашката, както много емигранти в началото на ХХ век. А самият той никога не е твърдял, че нещо го е заплашвало в бившата му родина.

Вторият близък човек, за който излъга Блинкен, е вторият му баща Самуел Пизар. Той преживява Холокоста, и в самия край на войната бяга от лагера и се натъква на американските войници в гората. Според Тони „пастрока му пада на колене пред афроамериканския танкист, и възкликва „Бог да благослови Америка!“. И е говорил, че великите САЩ са донесли мира и свободата на жертвите на нацизма. Но самият Пизар казва директно в следвоенните си интервюта: „За мен по време на Втората световна война Русия беше спасителката! Спаси ме както Сталинградската битка, която стана повратната точка на войната, така и настъплението на съветската армия. Героизмът, саможертвата и победата на Русия във войната срещу фашизма не подлежат на съмнение. Това е свято!“, Но ще посмее ли държавният секретар Блинкен дори да повтори тези думи?

Кой кого ще изяде

Но по отношение на необузданата си русофобия Тони Блинкен трудно може да намери равен на себе си. Той яростно, но неоснователно обвини Москва в „намеса в президентските избори в САЩ“ и постоянно настоява за засилване на антируските санкции.

„Русия популяризира фалшив наратив, че е заплашена от НАТО, че НАТО е обещала да не приема източноевропейски страни след края на Студената война и е нарушила тези обещания. Всички тези твърдения са неверни. НАТО е отбранителен съюз. Освен това НАТО никога не е обещавал да не приема нови членове“, каза Блинкен на среща в Държавния департамент.

Какво да кажем за стария Байдън, на когото Блинкен натиска невидимия бутон, а президентът просто записва тези и други подобни заклинания в ума си, сякаш на диктофон. И ето това са двете различни страни на една и съща монета, наречена „За новия световен ред“. Ето какво каза Блинкен преди няколко години в реч пред студентите в Института „Бжежински“: „Уверен съм, че след десетилетия, когато се пише историята за този период, тя ще покаже, че начинът, по който действахме – решително, стратегически, със смирение и увереност – ние осигурихме бъдещето на Америка, и поставихме основата за по-свободна, по-открита, и по-просперираща ера – за американския народ и за хората по света“.

Красиво е, макар и твърде помпозно и дълго. Но има и по-кратък вариант, и той е от другата страна на монетата. Авторът е същият. Просто сравнете: „Ако не сте на масата на международната система, значи сте в менюто“. Това той казва в изявление в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността миналия февруари. Тоест, не може да бъде по-просто: законът на джунглата е, че който е смел, той ще яде. Това е целият световен ред, и самите световни правила, които САЩ, чрез устата на Блинкен, установиха за себе си, за големите и за всички останали.

Дипломатът-китарист

Пътят на Тони Блинкен до настоящият му висок пост беше дълъг и упорит. След като завършва Харвардския и Колумбийския университет, той се присъединява към Демократическата партия. Той става функционер в апарата на Демократическата партия в Сената, където тогава бяха Барак Обама и Джоузеф Байдън.

Когато Обама стана президент и Байдън стана негов вицепрезидент, Блинкен пое поста съветник по националната сигурност на вицепрезидента и оттогава е твърдо привързан към стария Джо. Тогава Байдън описа асистента си по следния начин: „Блинкън може да върши всяка работа. Той е суперзвезда и това не е преувеличение". В крайна сметка "звездата" се издигна до поста заместник-държавен секретар, а след това оглави външнополитическия отдел. Между другото, на този пост той успя да се докаже не само като дипломат, но и като пламенен поддръжник на новомодните тенденции, които заляха американското общество. Ако транссексуалните адмирали с поли и токчета вече се появиха в Пентагона, тогава защо служителите на Държавния департамент да не последват примера им? Преди няколко месеца една вътрешна бележка на Блинкен стана публична. В нея държавният секретар дава следните инструкции: „Избягвайте често използваните термини като „труд“, „вие, момчета“, „дами и господа“, „майка и баща“, „син и дъщеря“ и „съпруг и съпруга“. Вместо това трябва да използвате думи като „всички“, „хората“, „всичките“, „родителите“, „детето“, „съпрузите“ или „партньорите“.

Изглежда, скоро поканите за приемите в посолството на САЩ няма да се пишат до „г-н“ или „г-жа“, нито „госпожо“ или „мосю“, а „хората“ и „всичките вие“... И Блинкен наистина отново блесна през май, когато отново се появи на посещение в Киев. И гостът започна откровено: „Ако погледнете инвестициите, които направихме за отбраната на Украйна, става ясно, че 90% от военната помощ, която предоставихме, всъщност беше изразходвана в САЩ, за нашите производители, и това доведе до създаването на повече американски работни места, за растежа на нашата икономика. Трябва да продължим с това".

И след това той изуми всички, когато се качи на сцената в един киевски бар и изпълни, свирейки на китара, композицията Rockin' in the Free World, която съдържа следните думи: „Много хора казват, че би било по-добре да умра. Не се чувствам като Сатана, но за тях аз съм именно такъв”.

Докато украинските служители пищяха от възторг, преструвайки се, че се наслаждават на това импровизирано представление, американската публика реагира на представлението с недоумение и възмущение. Ето само част от отговорите в социалните мрежи: „Спомням си времената, когато дипломатите пътуваха в чужбина, за да водят мирни преговори, да участват във важни диалози и дискусии. Не си спомням дипломат, да пристигне в друга страна, и да започне да свири музика, с която да подбужда хората към война”. „Да. Пълно извращение на администрацията на Байдън в най-лошия си вид. Малоумниците и негодниците са на парад. Навсякъде избухват войни, а какво прави този идиот Блинкен?”. „Надявам се да е по-добър като музикант, отколкото като дипломат, защото той е изключително ужасен в дипломацията. Да си остане в Киев, в този бар. Няма да ми липсва и светът ще бъде по-безопасен без тебе“.

(Превод за "Труд news" - Павел Павлов)