Поправката нямало да засегне спестяванията

Без дебати, депутатите приеха промяна в Закона за БНБ и отвориха пътя ни за влизане в ERM II

Курсът лев-евро няма да бъде фиксиран в закон след влизането на България в т. нар. чакалня на еврозооната (ERM II). Това решиха окончателно депутатите като чрез преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон направиха промяна в Закона за БНБ. Според новите текстове след влизането ни в ERM II другите страни от еврозоната, Дания и Европейската централна банка могат да искат промени в курса лев-евро, който ще подлежи на преговори. Минималният престой във финансовия механизъм ERM II е поне две години и няма фиксиран краен срок за излизане от нея.

“Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II), официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г., и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.” Това гласи текстът, приет на второ четене от депутатите.

В свое становище БНБ посочва, че с тази промяна се осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, което е задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде фиксиран мандат на министъра на финансите и на управителя на БНБ в преговорите за влизане в ERM II - да поддържат и гласуват само за курс от 1,95583 лв. за евро, а ако този курс не бъде приет, да се откажем от “чакалнята” за еврото.

За българския гражданин нищо няма да се промени, курсът лев-евро е този, който е в момента - 1,99583, такъв ще бъде при влизането ни в механизма (ERM II), такъв ще бъде през целия ни престой в него и в момента, когато приемем еврото. Това заяви пред журналисти след гласуването председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя увери, че окончателната промяна в Закона за Българската народна банка няма да засегне по никакъв начин покупателната способност и спестяванията на българските граждани.

Какво отговори БНБ на “Труд”:

Валутният борд е с тройна гаранция

Стефан Кючуков

Парламентът прие промени в Закона за БНБ, с които беше изпълнено последното формално изискване за влизането ни в ERM II. Текстовете породиха много въпроси. За да бъдат разсеяни съмненията вестник “Труд” изпрати въпроси на БНБ за това дали след влизането ни в ERM II курсът на лева ще остане фиксиран. От отговорите на БНБ става ясно, че има три гаранции на валутния борд - писмо за намерения, решение на парламента и чл. 30 от Закона за БНБ. Ето отговорите на БНБ:

В официално публикуваната кореспонденция между БНБ и ЕЦБ не е записано, че курсът на лева ще остане фиксиран и няма да се отклонява в границите от 15%, предвидени в Резолюцията на Европейския съвет за обменните курсове. Има ли официално заявление към ЕЦБ, че курсът на лева към еврото няма да се променя докато сме в ERMII, т. е. отклонението от фиксирания курс ще бъде 0%?

- Цялостният процес на присъединяване към ERM II и Банковия съюз е организиран на база на писмото с намерения на българските власти от юни 2018 г., където първата точка гласи: “България възнамерява да се присъедини към валутния механизъм със съществуващия режим на валутен борд, като едностранен ангажимент, без допълнителни ангажименти от страна на ЕЦБ”. Това писмо е публикувано от БНБ, Министерството на финансите и Еврогрупата и е адресирано до Президента на Еврогрупата, Президента на ЕЦБ, министрите на финансите от еврозоната, министъра на финансите и управителя на централната банка на Дания и Вицепрезидента на Европейската комисия. Това писмо може да бъде прочетено тук: https://www.consilium.europa.eu/media/36125/st11119-en18.pdf, както и на https://www.minfin.bg/bg/1291

Това намерение на България никога не е поставяно под въпрос, напротив - Еврогрупата приветства намеренията на България в своето изявление от юли 2018 г., което може да бъде прочетено тук: https://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20180712_BG

Управителят на БНБ и министърът на финансите на България ще имат ли право на глас при определяне на границите на колебание на лева в ERMII? В Параграф 2.3 на Резолюцията на Европейския съвет за обменните курсове пише, че представителите на страните, които не са от еврозоната и не са в ERM II нямат право на глас.

- Съгласно параграф 2.3 на Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), след присъединяването на лева в ERM II управителят на БНБ и министърът на финансите на България имат право на глас при определяне на централния курс и границите на колебание на курса. Освен това всяко решение за курса може да бъде приемано само с консенсус. Ако има предложение за отклонение от фиксирания курс, България няма да се съгласи. Миналата седмица с решение Народното събрание задължи министъра на финансите и управителя на БНБ да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лв. за 1 евро.

Защо от всички споразумения между Централните банки и ЕЦБ единствените членове, за които в промените в Закона за БНБ е посочено, че ще се прилагат са 1.1 и 17.1 от Споразумението от 16 март 2006 г., като член 17.1 е за конфиденциалност в преговорите?

- Чл. 17.1 от Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (2006/С 73/08) третира процедурен, а не съдържателен въпрос. България изцяло следва установената процедура за участие в ERM II. В свое официално становище от 30 януари 2020 г. ЕЦБ заяви, че приветства последните промени в Закона за БНБ като съответстващи на процедурите съгласно Резолюцията за ERM II и Споразумението между централните банки относно ERM II. Становището на ЕЦБ може да бъде прочетено тук: https://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20200130_BG

След влизането ни в ERM II БНБ ще продължи ли да обменя левове срещу евро при курс, който може да се отклонява до 0,5% от 1,95583 лв. за евро? Сега задължението на БНБ да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0.5% е записано в чл.30 от Закона за БНБ.

- След влизане в ERM II сегашният режим на валутния борд се запазва без никакво изменение и при сегашния курс от 1.95583 лв. за едно евро.

Премиерът Бойко Борисов:

Глобално се привързваме към белите държави

Чакалнята на Еврозоната гарантира банковата система - не виждам в Европа държава в евро да е по-зле от България. Тези, които сме били в Социализъм рязко се отличаваме от тези, които са с евро и които са в тази част на Европа. Опитаха се и по тази тема за еврото да говорят, че това е едва ли не нещо лошо. Чакалнята гарантира банковата система. Нищо повече. Не виждам в Европа държава с евро да е по-зле от България. Защо ги е толкова страх от чакалнята на Еврозоната, защо ги е толкова страх, че не могат да се нарушават така лесно банковите закони и да се фалират банки? Това са големите опасности за нашите противници. Това, което се правеше досега. Глобалният банков съюз означава дисциплина, контрол и гарантирани финанси. Това означава. Като се направи това, което прие нашият парламент по фиксирания курс днес, в кое сме против. Защо сме против? Обаче виждате в България какво се говори. Това глобално ни привързва към Европа на първа скорост, към белите държави, към които винаги нашите деца се стремят и искат да живеят в тях.

Експерти пред „Труд”

Румен Гълъбинов, финансист:

България тепърва ще защитава курса

Това, че в Закона за БНБ не се записа, че България влиза в чакалнята на еврозоната само при сегашния курс лев-евро, не е проблем. Причината е, че тепърва предстоят преговори с Европейската централна банка и еврогрупата, на които българската страна ще настоява този курс да се запази. Не е толкова лесно този курс да бъде променен. Дори някоя държава от еврозоната да поиска смяна на курса, такова решение се взима с пълно мнозинство от всички страни членки. Досега на практика такова искане никога не е постъпвало, защото самата еврозона няма интерес да приема държава с разклатени икономически показатели. Да не забравяме, че еврозоната се явява валутен борд.

Георги Търновалийски, БСП, член на бюджетната комисия:

Важни решения не се вземат така

Промените в Закона за БНБ бяха направени най-малкото в противоречие с Правилника на парламента, защото влязоха в преходни и заключителни разпоредби на Валутния закон. Наруши се и Закона за нормативните актове, тъй като нямаме и оценка на въздействието. На второ място текстът, който беше приет, противоречи на решението на Народното събрание от миналата седмица относно преговарящите за присъединяване на България към еврозоната само при сегашния валутен курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. Забележете, че в решението имаме точно фиксиран курс, а сега в закона се казва, че може да се преговаря при всякакъв курс. Според мен при влизането ни в еврозоната курсът лев-евро ще се промени.

Любомир Дацов, финансист:

Появява се валутен риск

Проблемите са извън текста в закона. Цялата тази история опира до доверието. Доверие в институциите, управляващите и в ЕЦБ, която събира много критики за това, което се случва в ЕС. Повечето българи гледат само във вътрешно политически план и пренасят общото си недоверие към властта и към хората, които управляват в момента, към още един риск, който се появява в живота им, и който е плашещ. Текстът би изглеждал при определени условия стандартен, но при равни други условия може да изглежда като нещо много опасно. С тази клауза в държавата ни ще се появи валутен риск от момента, в който влезем в ERM II. Ако бях на мястото на управляващите, бих вкарал в закон и текстове, които позволяват още отсега да се извършват разплащания в България в евро, включително и плащането на данъци, като застраховка срещу всички страхове, които съществуват.

Проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН:

Левът ще се засили, ако се определя пазарно

Според мен не е проблем промяната на курса на лева към еврото, защото смятам, че тя ще бъде за наше добро. Ако преминем към пазарно определяне на валутния курс, нашият лев ще се засили, от което ще спечели населението в България. Европейската централна банка няма да посочи промяна на валутния курс лев-евро, а ще предложи промяна на валутния режим у нас. От това ще спечелят хората, защото ще се засили българският лев.