Врачанско село кандидатства за люлката на поета

На мегдана е вдигнат паметник. Всяка година монументът събира родолюбци от цялата страна. Националният химн, „Ура!“ и „Да живей!“ огласят околните баири

Калофер и Карлово открай време спорят къде е роден Христо Ботев. Калоферци нямат съмнения по въпроса. Карловци обаче настояват, че националният герой е техен. В полемиката се намесва и врачанското село Осен. Тук е люлката на поета, категорични са местните патриоти. Те се позовават на очерка „Примери от турско правосъдие“, в който авторът се връща у дома.

„То беше село Калофер - пише Ботев. - Тъмни спомени нахлуха в главата ми, щом превалих баиря и видях онез хубави къщи и черкови, през кои като змия се измича бистрата Тунджа. Тук е, рекох, тя, мойта изгора, тук са и моите Лефтерови другари, с кои прекарах 5-6 месеца най-светли дни в живота си и запознах от близо Калофер, тоя „алтън Калофер“, който роди в мене страстна любов, коя тъй рано загина, и дълбока омраза, коя ще ме придружи до гроба... В Калофер познах аз чорбаджията и сиромаха, турчина и народа.“

Сега иде изненадващ обрат: „Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца, но там аз колкото седях със злобен смях повтарях думите: Сен кардаш, бен кардаш - думи на крадливите черкези към врачанския управител.“ *

Цитатът става крайъгълен камък на сага, сравнима с класическата Илиада. Ботеведът Кирил Андровски я нарече Осениада. Установено е, че в тъмните векове на игото Осен имало само осем къщи. Заселил се обаче дядо Петко, баща на Ботйо Петков и дядо на Христо Ботев. Под неговото благотворно влияние домакинствата се умножили на шейсет.

Петко построил воденица и отворил бакалница. За беда бил подгонен от черкезите и заедно със сина си емигрирал в Калофер. Преди това заровил бакър с жълтици. След време Ботйо Петков се върнал в Осен, извадил бащиното злато и с него построил училище.

На 6 януари 1848 г. тук се родил синът му Христо. Осенчани нямали черква и посред люта буря, увит в овчи кожи, занесли младенеца за кръщавка в близкото село Девене. През 1850 г. Ботйо и домочадието се преселили в Калофер, където продължил да даскалува.

Цялата художествено-творческа интелигенция на Осен участва в издирването на това историческото наследство. Цветан Илиев го събира, систематизира и коментира в книга. Самороден поет, той изповядва:

И затова ти, Осен, заслужаваш
да се гордееш като по закон.
И само на България остава
на теб да стори 
от сърце поклон.

На мегдана е вдигнат паметник. Всяка година монументът събира родолюбци от цялата страна.

Националният химн, „Ура!“ и „Да живей!“ огласят околните баири. Кметът държи реч. Съмишлениците си стискат ръцете, кълнат се във вярност и ругаят неверниците.

„Примери от турско правосъдие“ излиза през 1871 г. без подпис в няколко броя на вестник „Дума на българските емигранти“. Отбелязано е, че очеркът ще продължи, но остава недопечатан, защото вестникът спира. През 1867 г. Христо Ботев напуска Калофер и никога не се връща. Текстът е фикция, изградена от лични спомени, сведения на емигранти и информация от възрожденската периодика.

„Понеже близките му живеели в Калофер и имало вероятност да пострадат, затова той представя фактите от името на трети човек, родом от с. Осен, който е прекарал известно време в Калофер“, обяснява проф. Александър Бурмов.

Става дума за художествен похват, широко използван в литературата. Ако следваме първосигналното възприятие на осенчани, може да твърдим, че Ботев е присъствал и на обесването на Васил Левски: „Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило...“

Колкото до родното място, поетът го е посочил ясно през 1868 г. в заявлението си до Националното медицинско училище в Букурещ:

Господин Директоре!
С най-дълбоко уважение ида да Ви донеса до знанието Ви, че аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, по народност българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, завършил шестте гимназиални класове в гимназията на град Одеса, и сега, имайки желание да усвоя медицинското изкуство, моля с почит да зачислите и мене между учениците на Националното медицинско училище, като Ви уверявам, че винаги ще имам изискуемото поведение и прилежание. Благоволете, Господин Директоре, да уважите молбата ми.
Ваш най-покорен 
и предан ученик
Христо Б. Петков

Корените на Ботевия род са в Карлово, Сопот и Калофер. Дядото на поета наистина се казвал Петко. Бил бояджия и гайтанджия, държал кръчма. „Дядо Петко беше едър, напет и с бяла брада - портретува го един съвременник. - Кръчмата му в Карлово беше в Табашката махала до реката. До вратата имаше чешма с два чучура и вътре - градина с голям висок кестен, който всяка година много раждаше и под който лете гостите пиеха вино и ракия...“

Петко взема за жена сопотненката Ана, сестра на протосингел Кирил Нектариев. Раждат им се две дъщери, а през 1815 г. и син Ботйо. Това е многозаслужилият просветител Ботйо Петков. Със солидно образование, той е поканен за учител в Калофер.

Реформира тамошното школо, като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Урежда библиотека и книжарница. Превежда, преработва и издава полезни четива. Най-значителното е „Критически издиряния за историята българска“ от Юри Венелин.

През 1845 г. даскал Ботйо отива под венчило с калоферката Иванка Дрянкова. Някои приятели пропускат да му честитят и той пише на един в Одеса: „А вий, ако и да ми не пожелахте, аз съм благополучен и щастлив, защо взех една българка, която нищо друго не знае, освен да ме люби искрено и да ме слуша. У мене сиромашия до колене, но съм щастлив.“

Въпреки недоимъка семейството дава живот на девет деца. Първородният е Христо Ботев на 25 декември 1847 г., или 6 януари 1848 г. по нов стил. След него идат шестима братя и две сестри. До Освобождението оцеляват само Стефан, Кирил и Боян.

Боян се сражава в Сръбско-българската война, умира от раните си през 1885 г. Стефан е покосен от туберкулоза през 1890 г. Кирил прави блестяща военна кариера, слага пагоните на генерал и има осиновен син. По тази причина днес Христо Ботев няма кръвни потомци. Което не пречи на самозванци да си имплантират негови гени.

* Ти си брат, аз съм брат.